Питър Уот
Горда птица (57)

56.

Беше изминал почти четвърт век от последната среща между Кейт Трейси и чаровния адвокат, който някога беше неин любовник. Той я бе предал заради финансовата изгода, която имаше от богатия земевладелец Доналд Макинтош, и нещата между тях приключиха с гръм и трясък. Кантората на Хю Дарлингтън изглеждаше непроменена, но самият той беше неузнаваем. Красивият възпитан адвокат бе изчезнал и на негово място седеше дебел, плешив мъж на средна възраст и колкото и да се напрягаше, Кейт не успя да открие нищо от онова, заради което някога се бе озовала в леглото му. Кариерата му на депутат в колониалния парламент наред с богатството, натрупано като адвокат на богатите собственици на земя в Куинсланд, явно бе увеличило десетократно количеството храна на трапезата му.

Кейт знаеше, че се е оженил и има пет деца. Нямаше как да не го сравни с Люк и да не се поздрави за правилния избор.

Възхищението в очите на Хю към Кейт беше повече от очевидно. Стройната й фигура и красивото лице бяха непокътнати от времето. Сивите очи все още го привличаха както едно време. Ах, да можеше да върне годините назад!

— Въобще не си се променила, Кейт — въздъхна той.

— И твоят прословут чар все още действа — отвърна дипломатично тя.

— Доволен съм, че няма чаша с шампанско — усмихна се Хю. — Още ли имаш навика да заливаш хората със скъпо шампанско? Кога беше това? Седемдесет и четвърта? Или и пета?

— Мисля, че беше седемдесет и пета. — Тя си припомни инцидента.

Беше в най-изискания ресторант в Куктаун по време на златната треска и току-що бе разбрала, че човекът, когото мислеше, че защитава нейните правни интереси, работи за сър Доналд Макинтош. Откритието бе предизвикало буйния й темперамент и тя изля чаша с френско шампанско върху скъпия му костюм.

— Съжалявам за всичко, Кейт — каза тъжно той. — Заради алчността си и амбициите си за власт загубих нещо много по-ценно.

— Времето и пропуснатите възможности вървят ръка за ръка, Хю — изрече меко тя. — Но времето лекува старите рани.

— Интелектът и красотата ти могат да бъдат много опасни, Кейт — пошегува се той. Старият Хю Дарлингтън все още живееше някъде из гънките на тлъстата му гуша, помисли си тя. — Кажи, с какво мога да ти помогна, скъпа. Сигурно не си дошла само за да се порадваш на компанията ми.

Тя се усмихна.

— Наистина, дойдох да те видя не само от любопитство. Все още си адвокат на Макинтош за Куинсланд, нали?

— Да — отвърна Хю.

Интересите на Макинтош се разпростираха из цялата колония, от Глен Вю до бреговата ивица Макаи, където притежаваха захарни плантации и кланици. Освен това включваха и крайбрежния морски транспорт, както и този с близките острови.

— Чакай, чакай! — погледна я лукаво той. — Сигурен съм, че си чула за излизането на Глен Вю на пазара.

— Да. И реших да предложа офертата си на теб като тяхно доверено лице.

— Преди да продължиш, съм длъжен да те предупредя, че преди да умре, сър Доналд декларира, че държи кракът на Дъфи никога да не стъпва на негова земя. Има го черно на бяло.

— Но сър Доналд е мъртъв, а бизнесът си е бизнес.

— Дали за теб тази покупка е просто бизнес — присви очи той. — Или имаш лични мотиви?

— Мотивите ми са без значение — прекъсна го Кейт. — Важното е, че съм готова да изплатя на собствениците сума, за която не са и сънували.

Адвокатът прехапа устни и подпря брадичката си с ръце. Тя беше права — бизнесът си беше бизнес. Дано новият собственик Гренвил Уайт не страдаше от същите предразсъдъци, които мъчеха членовете на семейството.

— Не обещавам нищо, Кейт. Ще спомена за предложението на господин Уайт, но не като твой адвокат. Трябва да си наясно с това.

— Напълно те разбирам — кимна тя. — Бъди спокоен, имам свои адвокати тук. Те ще придвижат въпроса, ако предложението заинтересува собственика.

— Тогава можем да приключим с въпроса и да се върнем на по-приятни теми — каза Хю и се усмихна чаровно.

Присъствието на тази жена, дори и след толкова години, караше сърцето му да бие и мускулите му да се напрягат от желание. Въпреки доброто положение в обществото, щастливия семеен живот и увеличаващите се банкови сметки той тъгуваше за романтиката, която Кейт бе внесла в живота му и която бе загубил безвъзвратно.

— Сега се сещам — сепна се Дарлингтън. — Може би още не си чула какво се случи при нас. Синът на Ема Джеймс, инспектор Гордън Джеймс, е разследван за предумишлено убийство.

Очите й се разшириха от изненада. Гордън, заподозрян в предумишлено убийство?

— Какви ги говориш, Хю? Какво убийство?

— Ръководил е залавянето на трима опасни престъпници. При акцията двама от тях са застреляни. Третият обвинява инспектора, че е убил един от съучастниците му, когато онзи отивал да се предаде. Обвинителят не е много надежден свидетел, но Националната конна полиция превърна много хора в свои врагове, особено тук, в Куинсланд. Много важни личности биха искали да видят поне един офицер от полицията, изправен пред съда. Усеща се някакво напрежение, подозирам, че ще подемат мощна кампания против него.

— Гордън Джеймс не е цвете за мирисане, но не мога да си представя, че може да убие беззащитен човек — твърдо заяви Кейт.

— Аз също мисля така, особено като знам за храбростта, която прояви в битката с калкадуните миналата година. Сигурен съм, че следствието ще установи невинността му. Предполагам, че обвинителят иска да си отмъсти на Гордън. Случаят сигурно ще бъде приключен бързо.

— Ще ми се и аз да съм сигурна като теб — разтри слепоочията си тя. — Имам чувството, че над това момче тегне проклятието, което застигна и баща му.

— Не мисля, че става дума за проклятие — свъси вежди Хю. — По-скоро либералите си търсят изкупителна жертва.

Но Кейт не беше сигурна. Пътят на Гордън сякаш беше направляван от тайнствена сила, която съществуваше извън реалния свят и наказваше всеки, който тревожи земята, принадлежаща от векове на местните жители. Бащата на Гордън бе от първите, които с конете и пушките си събудиха духовете, пазителите на свещената пещера на хората на дарамбал, а синът бе поел по неговите стъпки. Проклятието на туземците застигна и двамата по един или друг начин. Както бе застигнало Макинтош и рода Дъфи. Кейт не знаеше защо проклятието продължава да действа и върху невинно родените, но беше убедена в това. Един вътрешен глас й нашепна, че тепърва ще се случват трагични събития.

— Има неща, с които не бива да се шегуваме, Хю — тихо каза тя. — Неща, които не могат да бъдат обяснени по пътя на логиката.

— Както е с женския мозък — усмихна се той. — Вие наистина сте извънземни същества, Кейт — суеверни, вярващи в неща, които не могат да се видят, нито да се пипнат.

— Приемаме необяснимото такова каквото е — необяснимо — отвърна напълно сериозно тя. — Но понеже знаем, че вие, мъжете, не можете да го проумеете, го допускаме само в нашето съзнание.

— Добре казано. Уважавам вярата ти в свръхестественото, въпреки че за един образован мъж тя звучи абсурдно.

— Аз пък ще приема, че Гордън има нужда от твоята компетентност по време на следствието, и ако се наложи, в съда — върна се Кейт в света на правните закони. — Ако няма добър адвокат, твърде възможно е да се окаже в затвора. Или още по-лошо — на бесилката.

— Значи, решаваш да се бориш срещу мистичното проклятие с оръжията на прозаичната логика? — засмя се Хю.

Тя пламна от язвителната му забележка, но реши да не обръща внимание.

— Не съм казала, че не вярвам в силата на реалния свят, Хю. И мисля, че само ти можеш да помогнеш на Гордън в сложната плетеница от следователи, съдебни заседатели и съдебно жури.

— Благодаря ти, Кейт! Думите ти ме радват.

— Ние с теб може да разбираме света по различен начин — изрече тихо Кейт, — но аз знам, че ти си един от най-добрите адвокати в колонията, иначе сър Доналд нямаше да избере теб за свой представител. А той беше умен мъж.

— Надявам се, съзнаваш, че не мога сам да предложа услугите си на господин Джеймс…

— Разбирам напълно — отвърна тя. — Ще посетя Гордън и ще го убедя да те ангажира. Стига да не е наел някой друг през това време.

— Остава въпросът с таксите и адвокатския хонорар — намекна Хю. Добрият адвокат струваше скъпо и Кейт трябваше да е наясно с това. — Като се има предвид обществената значимост на случая, не очаквай да са ниски.

— Ще ги поема, без значение колко ще ми струва. И очаквам от теб да направиш всичко възможно, случаят да не влиза в съда.

— Нищо не мога да обещая, освен че ще направя най-доброто.

Когато се раздели с Хю, тя се запита защо бе взела толкова бързо решение да помогне на младежа, който уби племенника й. Да, постъпваше абсолютно правилно. Гордън беше син на най-добрата й приятелка и трябваше да му помогне заради паметта на Ема. Но истинската причина беше, че се опитваше да спести допълнителни страдания на Сара, която продължаваше да обича този мъж въпреки раната, която бе отворил в душата й.

Кейт разтвори чадъра си, за да се предпази от палещите лъчи на слънцето, и тръгна по широката улица към хотела. Мъжете, застанали на сянка под терасите на сградите, я проследиха с възхитени погледи. Някои от тях познаха във величествената красавица някогашната Кейт О’Кийф, която работеше като сервитьорка в града. Оттогава тя бе изминала дълъг път, въоръжена единствено със своите мечти и куража да влезе в традиционно шовинистичния свят на бизнеса. И бе победила.