Соня Георгиева Рачева
Здравейте, ученици! (63) (или за първия учител)

За отговорностите в общуването или единица мярка за учител

Наложи се да отсъствам за една седмица от училище. Заместването пое една пенсионирана колежка. След ден-два, ми позвъни мой ученик и разтревожено ми съобщи, че нещата с новата госпожа никак не вървят. По гласа му разбирам, че тревогата му е искрена и че той истински е притеснен. Питам го какво се е случило. Той ми отговаря, че децата не слушат новата госпожа и дори назрявал бунт, който се изразявал в умишлено непослушание. Поинтересувах се защо се е получило така. Детето посвоему ми обясни, че децата са свикнали с мен и трудно възприемат новата си учителка, моята заместничка. Преглътнах, сякаш корав залък беше заседнал в гърлото ми. Помислих и казах на обезпокоения ученик да предаде на следващия ден много поздрави от мен на децата и да им каже още, че това, което правят, не само ме огорчава, но и ме кара да се срамувам, защото класът ме излага.

— Ама, госпожо, не мога да кажа това. Всички ще ме помислят за клюкар и доносник! — възпротиви се досетливо малчуганът.

— Не, не е така! Това, което си споделил с мен, не може да е доносничество, нито клюка, щом се отнася за доброто име на учителката и учениците или на когото и да е. Запомни го. Утре ще разговаряме пак, а сега отивай да си лягаш, че е късно вече! — завършвам разговора ни аз със сериозен тон.

На следващия ден се чуваме отново и моят довереник ми каза:

— Госпожо, извинете ме, но аз не казах на децата, че съм разговарял с вас.

— А какво направи? — нетърпеливо го запитах аз.

— В голямото междучасие, когато новата госпожа отиде в учителската стая и останахме сами, аз излязох отпред, казах на децата да мълчат и ги предупредих, че когато се върнете другата седмица и попитате как сме се държали, няма ли да се чувстваме неудобно. Казах им да внимават как се държат.

— Какво стана после?

— Мисля, че имаше ефект, защото започнаха да слушат. Сега вече е по-добре положението.

В началото на следващата седмица се върнах в клас. Виждах, че се радваха да ме видят отново сред тях. Седнах зад бюрото си, помълчах за миг, а след това погледнах към тях и ги попитах:

— Е, как сте? Радвам се, много, че отново сме заедно! Цяла седмица не сме се виждали.

Всички притихнаха.

— Как се представихте пред госпожата, която ме замества?

Няколко деца вдигнаха ръце, за да кажат. Посочвам първия, вдигнал ръка, и му казвам:

— За кого ще ми казваш — за себе си, или за някой друг от класа?

— Ама аз слушах. Те другите.

Децата веднага му възразиха шумно.

— От днес нататък всеки, който реши да коментира другарчето си, нека най-напред погледне себе си — всичко ли прави така, както трябва? По-лесно е да обсъдим другия, нали?

Децата наведоха глави. В класа беше тихо. Всеки като че ли потъна в собствените си мисли и вълнения.

— Ученици, сега аз съм ваша учителка, но след време вие ще имате и други учители. Всеки един от тях ще ви учи на много интересни неща. Независимо кой е учителят, учениците трябва да му показват уважението си — така постъпват възпитаните хора! Когато дойде моментът да отидете в прогимназията, постъпете така и знайте, че го правите най-напред за мен!