Соня Георгиева Рачева
Здравейте, ученици! (69) (или за първия учител)

Уроци по родителство

Осми март е, а навън зимата бушува, сякаш е януари. Децата влизат в класната стая облечени като за пътешествие в планината — с якета, качулки и носят сняг и студ отвън. Но това, което крепят грижливо в ръцете си, са стръкове цветя. Бързат към мен да ме поздравят за празника на жената. Поемам от детските ръце заснеженото цвете и в миг се сещам за онази приказка, дето през декември цъфнали кокичетата. Трогвам се всеки път, когато дете ми дари букет, защото за мен това е прекрасен миг от общуването между учителя и ученика. Благодаря им от сърце и ги целувам топло по измръзналите бузки.

Време е да започнем първия час, който в понеделник е литература. Темата на урока е стихотворението на Надя Кехлибарева „С мама е светла нощта“. С много нежност и сред прекрасните букети с цветя, започваме да четем стиховете, посветени на мама, която успокоява уплашеното от тъмното дете. Питам децата дали ги е страх от тъмното и ако е така, кой ги успокоява. Те дават различни отговори — някои се страхуват, други — не. Много често мама ги успокоява, но и татко го прави, когато нея я няма. В миг ми хрумва нещо. Накарах ги да си представят, че момичетата са майки, а момчетата — татковци. Предложих им така да прочетат стихотворението, сякаш успокояват собственото си дете. Някои деца приеха въодушевено това интересно упражнение в изразителен прочит, другите малко се сконфузиха. Тогава едно момче се престраши, вдигна ръка и прочете стиховете със следното уточнение:

Няма чудовища в мрака,

с татко е светла нощта;

само прозореца трака,

само въздишат листа.

Това дете се справи чудесно. Много умело замени думата мама с татко. След него всички момчета се надпреварваха да вдигат ръце, за да влязат в ролята на татковци, които успокояват детето си. Атмосферата в класа стана истински задушевна — децата и аз се почувствахме близки по един красив, човешки начин. Тогава аз започнах да им говоря, но не като учител, а повече като майка, че създаването на нов живот, отглеждането на дете и възпитаването му са всъщност най-хубавите неща, които се случват на хората по света.