Соня Георгиева Рачева
Здравейте, ученици! (33) (или за първия учител)

За значението на общуване с децата от най-ранна възраст

В началото на периода на ограмотяване, преди да започнем писането на буквите, с децата в първи клас се минава през така наречения предбуквен период. Работи се със сюжетни картинки, илюстрации на известни български народни приказки, по които децата съставят словосъчетания, изречения, текст. С колегите бяхме решили да не се задържаме много на предбуквения период, за да имаме повече време за усвояването на буквите. Това при мен не стана точно така. Установих, че голяма част от децата не познават съдържанието на приказки, които традиционно се четат в най-ранна възраст като „Косе Босе“, „Болен здрав носи“, „Златната рибка“ и др.

От разговорите с тях разбрах, че или в детската градина не са им ги чели, или вкъщи това не е сторено от родителите в първите им години. Наложи се да потърсим тези книжки в училищната библиотека, за да им ги прочета, да се запознаят по-отблизо с героите и да ги анализираме.

Наложи се да имаме непредвиден приказен период, който много се хареса от децата. Отделях по няколко минути от часа за четене на приказка. Обръщам се към родителите, които отглеждат в семейството си деца между 2–5 години, в никакъв случай да не омаловажават този период от живота на детето си, като го заставят само да слуша, спи и яде. Учените психолози отдавна са доказали, че точно тогава, в този период, децата имат невероятната способност да натрупват най-много впечатления и знания и тогава е най-благодатното време за интелектуално общуване с децата, дори изразяващо се в учене на чужд език. Доказано е, че децата в тази възраст усвояват езика по-добре от възрастен човек, дори и на базата на своята непредубеденост. Мили родители, не пропускайте възможността да четете на децата си стихотворение или приказка — това не само ще обогати речника на вашето дете; това ще ви сближи по вълшебен начин.

Бих искала в този ред на мисли да споделя, че пак по това време имаше деца, които се обръщаха към мен с „лельо“, вместо с „госпожо“. Открих, че липсват доста навици и пакет от полезни умения за първи клас и училището като нова територия за тях. Отне около месец да наваксаме, доколкото е възможно тези пропуски в обноските и общуването на децата с възрастните.

Реших да интегрирам художествените умения на децата с часовете по български език и литература. Въведох работни тетрадки с големи квадратчета, в които им предлагах да рисуваме учената буква, да се опитваме да изобразяваме и предмети, които започват с нейния звук.

Ето една весела случка оттогава. Учим звук и буква П. Предлагам на децата да образуваме в работната тетрадка всички възможни срички и да ги съчетаем в думи, а тези, които се справят по-добре — да образуват и изречения. Доста от децата съставиха думата пиле. Предложих им да нарисуват някои от думите с цветни моливи, а под тях да напишат словосъчетание или изречение.

Виждам как Станислав се справя доста умело с поставената задача и рисува пиле като за реклама. В междучасието при нас влиза колежка, вече класна на втори клас. Пита ни как върви работата в първи клас. Аз й отговарям, че всичко е наред и за разлика от другите, ние рисуваме, добруваме и стихове умуваме. Всъщност тогава ми хрумна идеята да говоря на децата в рими най-напред в часовете по български език, а после това стана любимо наше занимание и по другите учебни предмети. Не се насилвах да го правя, стана някак спонтанно, от само себе си. Та, да се върна на разговора с колежката, която прояви любопитство относно писането и рисуването като съчетание в процеса на ограмотяване. Споделих с нея на драго сърце как правим рисунки на предмети, които започват с изучавания звук и буква в работната тетрадка с широки редове. Обясних й, че вече сме стигнали до звук и буква П и децата са нарисували много интересни неща. Тя надникна в тетрадката на Станислав, който стоеше на първия чин, и усмихнато каза:

— О-о-о, как сполучливо е нарисувало печено пиле това дете! Гледай ти какви хубави кълчици му е направило! Човек колкото и да не е гладен, направо му се дояжда! — каза колежката и ми се стори, че в този момент неволно преглътна.

Представих автора на рисунката, тя го потупа по рамото, усмихна се и каза:

— Браво, Станиславчо, — много хубаво рисуваш! От теб ще излезе истински художник!

В класа имаше истински надарени деца — Мирослав, Никол, Десислава, Мартин — бих изброила всички и няма да бъде несправедливо. Специално внимание заслужава Добромир Матеев. Това дете се справяше невероятно добре по всички учебни предмети. Ученето за него бе игра и то с много лесни за възрастта му правила. Любимият му предмет беше математиката.

Той не само решаваше преди всички задачите, но и предлагаше различни оригинални начини за решаването им. Друг такъв ученик математик имах в първия си випуск, който дойде при мен от втори клас. Това беше Едвин Живков Желев. Той не пишеше красиво, дори бих казала, че почеркът му бе грозен, неподреден, но беше наистина невероятен математик. Аз винаги съм изпитвала угризение спрямо тези деца, надраснали възрастта си, на които българското училище открай време е длъжник. Не знам как се разви Едвин по-нататък и къде продължи образованието си, но много бих се радвала, ако е намерил мястото си и е попаднал в среда, в която максимално да развие възможностите си, което да му носи истинско удовлетворение и щастие. Това е по отношение на талантливите деца.