Соня Георгиева Рачева
Здравейте, ученици! (54) (или за първия учител)

Сбогуване с буквара

Дойде време да се разделим с буквара. За него отделихме специален час. Нарекохме го час по сбогуване с буквара и превърнахме този момент в неповторим ритуал. Предложих на малките първолаци да донесат кутия, в която букварът ще бъде добре опазен за времето, когато те самите ще имат деца. Реших да отделим специален час за това, защото си давам ясна сметка за ролята на детството в човешкия живот и най-вече за спомените, които формират началните и основни възприятия за света и значението им за изграждане на личността по-нататък. Децата донесоха красиви кутии, панделки, специално подготвен лист, на който написахме следното:

Днес аз се сбогувам с буквара, моята първа книга, от която научих буквите, научих се да чета, да разсъждавам и да откривам поуки от прочетеното. Ще мине време и аз ще имам деца, на които ще покажа първата мъдра книга в живота си, която ми помогна да отворя очите си за света.

Децата очертаха ръцете си на лист и записаха датата. Сложихме всичко в кутията, добавихме молив и гума, предмети, свързани с периода на ограмотяването. После завързахме кутията с панделката и сложихме етикет с надпис:

БУКВАР на…, когато е бил в първи клас през 2007–2008 година.

На следващия ден децата споделиха с мен какво място за съхранение са избрали на своя буквар — техния първи в живота добър другар.

Много от тях казаха, че най-подходящото място за него е кътче в домашната им библиотека. Препоръчах на родителите да направят, ако не детска библиотека в стаята на детето си, то поне да му отредят поличка от домашната библиотека за първите книги, които престои да прочете.

Ето, че дойде време да станем читатели в училищната библиотека. Това в нашето училище е традиция, превърната в специален ритуал, който е създаден преди години, и поколения деца са били посвещавани в тайнството на четенето по начин, който не само създава положителен спомен, но дава и богати знания за книгата, провокира интереса към четене. Това води към създаване на трайни навици за общуване с книгата, което е от изключително значение за живота на човека.

Това не само е етап от обучението в първи клас, това е събитие, което през годините е отбелязвано по различни начини в педагогическата практика. В детството си аз самата съм участвала в тържество, където всяко дете представя буква с коронка на главата, драматизират се интересни случки от училищния живот, в които герои са Букварът, Читанката, Червеният молив, който успешно се справя с правописните грешки на разсеяните в час ученици. Появиха се и осъвременените модерни чествания на грамотността в ресторант, където децата от няколко паралелки се забавляват с професионални актьори. Преди време бях гост на тържество в Регионалната библиотека, което намерих за интересно като замисъл. Имаше и такива периоди, в които някои намираха тези и други тържества за морално остарели и безсмислени.

Вярно е, че подготовка и организацията на такава изява коства много труд, време и усилие на учителя, но по мое мнение моментът на осъзнаване на грамотността от малкия ученик, от семейството му и близките е момент на духовно израстване, който трябва да приобщава децата ни към ценностите и историята на нашия народ — ето защо не бива да бъде игнориран.

Във всяка една от формите на провеждане трябва да се търси най-хубавото, най-интересното, най-запомнящото се.

Тържеството на буквите с последния ми випуск реших да проведа заедно с бившите си ученици, които бяха вече петокласници. Създаде се приятна атмосфера за общуване между децата; организирахме състезателни игри между бившите и настоящите.