Соня Георгиева Рачева
Здравейте, ученици! (36) (или за първия учител)

Часовете на класа

И тъй като стана дума за Мартин, иска ми се да кажа колко съм му благодарна за помощта, която на няколко пъти ми оказа. Той беше едно от най-дребничките деца, които постъпиха в първи клас. Отличаваше се с вроден финес в общуването с другите — мил, внимателен, деликатен. Майка му все се притесняваше, че е бавен и не успява да се справи със задачите за часа. Но това момче израсна изведнъж. Дойде време, когато не само успяваше да направи нужното за часа, но се заемаше и с други задачи.

За възрастта си беше невероятно мъдър и търпелив.

Ето как се опита да ми помогне веднъж. Имахме час на класа. Трябваше да разгледаме темата за половото съзряване. Казах на децата това още от предния ден и ги помолих да помислят с какво ще вземат участие.

Започна часът. Аз поставих темата и започнах да навлизам в същността. И колкото повече навлизах, толкова повече усещах, че ми е трудно да продължа, защото изпитвах неудобство пред децата. Започнах да се сконфузвам, направих мълчалива пауза и после ги питам забелязват ли промените, които настъпват вече във външния им вид?

Децата се споглеждаха — някои недоумяващо, други се подсмихваха. Получи се друга, по-продължителна пауза… Опитах се да ги насоча, като уточних, че става въпрос за промени по тялото, които занапред ще ги определят като юноши и девойки, а по-късно като мъже и жени. Никое дете не желаеше да говори. Тогава Мартин спасително вдигна ръка и каза, все едно ще обяснява урок:

— В нас се забелязват следните промени… промените това са… А бе какво да ви кажа, госпожо, — като се погледна и виждам, че целия започвам да космясвам. Ето това са промените в мен! — уточни Мартин и седна на чина си.

Аз не знам дали да му благодаря, или да не избухна в смях. Но Мартин наистина спаси положението, защото неговото откровение отключи детското откровение сега един през друг всички се надпреварваха кой по-напред да разказва за промените по тялото си от наближаващия пубертет.

Мислено му благодарих и го прегърнах. Милият ми, спаси ме от неудобството да продължа с обясненията, по оказалата се и за мен неудобна тема за половото съзряване.

Всъщност май не бива отрано да им говорим ей така, изведнъж, за тези неща. Струва ми се, че това трябва да става на етапи, с течение на времето, последователно с напредването на възрастта. И още нещо — в тези моменти е хубаво да има винаги една шега, която не само да улесни възрастния, но и да покаже на децата, че това са неща от живота, които не бива да превръщаме нито в табу, нито в самоцел.

Децата в тази възраст имат нужда от близък човек, който да ги разбира, и мисля, че в най-голяма степен това са родителите и техният класен ръководител. Казвам го с цялата отговорност на учител, преминал през доста училищни изпитания и перипетии.

Случи се в този клас да влизат доста колеги — и начални, и прогимназиални учители. Като започнем от специалиста по изобразително изкуство заради спецификата на паралелката и минем през другите, които правеха сборни нормативи с часовете по Човек и природата, Човек и обществото, Физическо възпитание, Домашен бит и техника. В един момент се оказа, че аз преподавам на класа си само по български и английски език.

От една страна, този факт може да се разгледа като положителен, защото е свързан с по-бързото привикване към системата на преподаване в прогимназиален етап. Но има и нещо друго, което по мое мнение е по-съществено за децата — единството и целенасочеността на изискванията, както обобщаването на знания и умения за целия четиригодишен период в начален етап от техния класен ръководител.