Кевин Андерсън
Метален рояк (97)

97.
Рлинда Кет

Рлинда и БиБоб насочиха „Ненаситно любопитство“ към Земята. Съливан Голд беше на борда. Рлинда си тананикаше, за да прикрие притесненията си.

— Ние сме просто независими търговци, които носят стоки на Земята. Няма нужда да ни обръщате голямо внимание.

През последните няколко седмици всички търговски кораби на Конфедерацията бяха положили сериозни усилия да разпространят посланието на крал Питър и записаното признание на Патрик Фицпатрик. Съобщението се предаваше от релейни станции и бе стигнало до много места. Щяха да си имат доста неприятности, ако хванеха „Любопитство“ да излъчва тази информация.

По пътя към Земята БиБоб се отби до три колонии, които не се бяха присъединили официално към Конфедерацията. Без да изразяват недоверие към сведенията за извършеното от председателя Венцеслас и генерал Ланиан, местните правителствени представители просто свиваха рамене. Дори новината за нахлуването на ЗВС на Реджак само укрепваше нежеланието им да се отделят от Ханзата.

БиБоб беше потресен. Съливан само въздъхна и поклати глава.

— Няма да ги убедиш. Промили са им мозъците.

— Или са ужасени — отвърна БиБоб.

Рлинда сви рамене.

— Може и да е така, но кралят ни помоли да разпространим думите му, така че ще направим точно това. Аз съм търговският министър на Конфедерацията все пак. Мисля, че трябва да нося значка или нещо подобно.

БиБоб бе настоял да я придружи при това пътуване към Земята, макар Рлинда да имаше колебания по въпроса. Сладкото му лице беше изпълнено с обожание.

— Наистина няма да си покажа носа извън кораба. Ще си трая. Недей да се тревожиш, Рлинда. Обещавам ти, че всичко ще е наред.

— Да съм казала, че се тревожа?

Той я погледна предизвикателно.

— За мен си като отворена книга.

— Ти пък откога четеш книги?

Рлинда сканира каналите за излъчване и попадна на две аматьорски групи, копирали съобщението на краля, след като тя тайно го бе излъчила. Щяха да го разпространят надалеч, преди Ханзата да успее да ги спре. Ханзата можеше да затвори всеки независим предавател почти веднага, но другите звена във веригата щяха да продължават да предават съобщението. Хората щяха да го чуят, не можеше да има съмнение по въпроса; но дали щяха да предприемат действия и да се вдигнат на борба срещу председателя беше друг въпрос…

БиБоб се обади след дълго и неловко мълчание и тя разбра, че се е борил с мислите си, както сега се бореше с думите си.

— Ако ще сме партньори, защо не се оженим пак?

— Вече минахме този урок.

— Но времената се променят. Защо поне не го обмислиш?

Тя го прегърна толкова силно, че той почти потъна в плътта й.

— Чувстваш се несигурен ли? Ти си мой партньор в бизнеса и във… физическите взаимоотношения. Недей да разваляш хубавите неща. Бумащината съсипва всичко.

Съливан излезе от каютата си, разтърка очи, протегна се и се прозя.

— Наближаваме ли?

Рлинда посочи през илюминаторите.

— Голямата синя топка е Земята. Не я ли позна? Можеш ли да видиш дома си оттук?

Съливан беше едновременно разтревожен и нетърпелив.

— Мислех, че ще ме събудите. Трябва ми време, за да се подготвя…

— Спокойно, Голд. Дори не сме влезли в орбита. После ще трябва да се спуснем и да попълним милиони бюрократични формуляри, да минем през охранителните процедури на Ханзата, след което да изчакаме площадка за кацане. Ще имаш време за още една дрямка, преди да стъпим на Земята.

„Ненаситно любопитство“ се промъкна през отломките в космоса и Рлинда избра курс за влизане в орбита. Малко външни кораби търгуваха с Ханзата напоследък и тя очакваше да реализира добра печалба въпреки безбожните тарифи, наложени от председателя.

Съливан плесна с ръце от нетърпение.

— Мога ли да изпратя съобщение на Лидия? Да предупредя семейството си, че идвам?

— Не би трябвало да е проблем. Все още си гражданин на Ханзата, нали?

— Доколкото ми е известно.

Тъй като Съливан й бе дал личните си кодове за достъп, Рлинда успя да се свърже директно и каза:

— Мога да проникна в локалните възли. Жена ти изобщо няма да разбере, че я търсим от космоса. Ще си помисли, че се обажда някоя съседка.

Съливан се ухили.

— Значи ще я изненадам приятно.

— Откога си женен? — попита БиБоб.

— Толкова много години са, че не мога да ги преброя.

Рлинда изсумтя:

— Е, чак пък от толкова.

Съливан се усмихна и каза:

— Четиридесет и две и половина.

Докато БиБоб установяваше връзката и усилваше сигнала, Рлинда завъртя стола си към Съливан.

— Сигурен ли си, че не искаш да направим някакво велико изявление? Да накараме Ханзата да те посрещне с оркестър? Сигурно ще е голяма новина, че се връщаш вкъщи.

БиБоб почти се задави.

— Рлинда! Не бива да се набиваме на очи!

— Не казах, че трябва да уведомим всички, че ти си на борда. Всъщност що не се скриеш в товарното отделение с надпис „Токсични отпадъци“?

— Това е първото място, което ще проверят.

— Не искам комитет по посрещането — каза Съливан. — Не обичам да разбунвам духовете. Просто ме оставете да сляза кротко и да се видя със семейството си. Новинарските мрежи ще научат рано или късно, но нека ми остане малко време, за да се видя с жена си.

— Както кажеш.

Отначало Лидия естествено бе изненадана, след това развълнувана и леко раздразнена:

— Ей, обади се най-после! Значи не си пукнал? Ханзата съобщи, че комбайнът ви е унищожен и няма оцелели. — Каза го толкова сърдито, че очевидно се преструваше.

Съливан се приведе толкова близо до екрана, че Рлинда си помисли, че ще си удари носа.

— Не получи ли писмата ми? Накарах зеления жрец да ги изпрати. Значи не знаеш, че бяхме спасени, когато хидрогите разрушиха небесната мина?

— Не съм получавала никакви писма, но чух новините. И чаках всеки ден да си дойдеш. — Усмихна се. — Пак не си се обръснал.

— А ти изглеждаш чудесно.

— Ласкателствата ти означават, че криеш нещо.

— Означават, че ми липсваше. Корабът ни се спуска към космодрума до Дворцовия квартал. Не се ли радваш, че си идвам?

— Радвам се, разбира се. И не само заради милите ти думи. Тъкмо ще ми помогнеш — знаеш ли колко работа ми се е събрала.

— Значи ще дойдеш да ме посрещнеш?

— Ще докарам цялото семейство. — Лидия го гледаше с обич. — Виж, трябва да свършваме, иначе няма да стигнем навреме.

Съливан продължи да гледа празния екран, после примигна и се обърна към Рлинда и БиБоб.

— Имам доста голямо семейство.

След два часа спуснаха „Любопитство“ на паважа и отвориха люковете към свежия познат въздух на Земята. БиБоб подложи лице на ветреца.

— О, как ухае!

— Време е да се скриеш в товарното отделение. Ще го запечатам.

Докато Съливан събираше личните си вещи и наградите от мага-император, служителите на Ханзата излъчиха списък с новите си охранителни мерки.

Рлинда се заслуша и лицето й пребледня:

— По дяволите, БиБоб, ела в кабината.

— Какво има?

— Тия глупаци идват със скенери, за да прегледат всички товарни отделения, включително онези със запечатаните контейнери. Ще те намерят, където и да се скриеш.

— Какво да правя?

— Тръгваш със Съливан. Току-що са задържали кораб, пълен с контрабандни стоки, в Зона Б и се извиняват за „закъснението“. Разкарайте си задниците, не привличайте внимание и изчакайте да ви кажа, че всичко е наред.

БиБоб тръгна към разпънатата рампа след Съливан, но спря, обърна се и бързо целуна Рлинда по бузата. После изтича сред суматохата в зоната за кацане.

Рлинда седна, попълни необходимите формуляри и изчака търговските инспектори, които дойдоха с час закъснение. Беше истинска досада.

— При толкова оплаквания, че има нужда от материали, председателят определено не улеснява нещата за честните търговци.

Двамата представители на Ханзата прегледаха товарителницата й, докато отряд яки стражи обхождаха кораба със скенери. Рлинда им бе оставила да открият някои достатъчно скъпи контрабандни стоки, за да спрат да търсят нещо по-подозрително. Определено не искаше да се ровят в корабния дневник, където щяха да забележат споменаването на БиБоб.

Накрая търговските представители предложиха да купят стоките, които предлагаше, и назоваха цената. Рлинда поиска по-висока, но я отрязаха.

— Това е стандартната цена, капитан Кет, и толкова ни е позволено да предложим. В тези тежки времена председателят направи някои реформи в търговията. Предположихме, че сте наясно с това, когато кацнахте.

Вторият представител я изгледа студено.

— Оторизирани сме да задържим целия ви товар, ако откажете да се съгласите.

— Май никой не ви посещава повторно, нали? — Не получи отговор и разбра, че трябва да се съгласи. — Добре, но за тази цена не очаквайте да ви помагам с разтоварването.

— Имаме си служители за това, госпожо. — Униформени носачи започнаха да изнасят контейнерите от „Любопитство“ и внимателно записваха съдържанието, като преди това ги сканираха. — След като товарът бъде свален, капитан Кет, ще имате един час да напуснете.

— Разбрано. — Тя изсумтя. Да не би да си мислеха, че след подобно посрещане ще държи да остане повече? Когато трюмът беше опразнен и малкото ханзейски кредити (които не струваха нищо в повечето светове от Конфедерацията) бяха добавени към сметката й, тя даде сигнал на БиБоб, но той не й отговори.

Безпокойството й се увеличаваше с всяка секунда. Не би трябвало да се бави толкова много. Надяваше се, че не е решил да остане на вечеря у семейството на Съливан.

Внезапно той се обади по личния й канал:

— Пали двигателите и отвори люка, идвам.

— Защо бързаш? Да не си съблазнил дъщерята на някой фермер?

— Рлинда, не се шегувам! Някой се интересува от „Любопитство“. Има заповед за задържането ти. За нашето задържане! — Тя долови уплахата в гласа му и разбра, че говори сериозно. Седна зад контролното табло и включи двигателите. В мига, в който рампата се спусна, БиБоб скочи в кораба.

— Тръгвай! Стражите идват, за да задържат кораба.

— Не и моя кораб — каза тя и блъсна бутона за излитане, докато затваряше люка с другата ръка. „Любопитство“ подскочи във въздуха и Рлинда използва двигателите за маневриране, за да го наклони настрани и да избегне големия танкер, който тъкмо се приземяваше.

Строг глас се разнесе в кабината:

— „Ненаситно любопитство“, незабавно се приземете. Останете на площадката за кацане.

Тя не можа да скрие сарказма в гласа си:

— Господа, решете какво искате. Преди малко ми казахте да напусна колкото се може по-скоро.

— Капитан Кет, говори охраната. Нямате разрешение за излитане. Върнете се в зоната за кацане и отворете люковете.

— Писна ми от тази бюрократщина! — Докато „Любопитство“ набираше височина, силите за сигурност на Ханзата изскочиха от хангарите на площадката за кацане, за да ги прехванат. Тя се пресегна и потупа БиБоб по ръката.

— Не се тревожи. Няма да те хванат пак.

— Да се тревожа? Защо да се тревожа?

Скитниците бяха помогнали на Рлинда да модифицира „Любопитство“ и тя бе добавила няколко устройства, които местните сили на ЗВС не можеха да неутрализират. Пое с кораба си в оредяващия въздух, без да следва одобрен маршрут. Заплахите, оплакванията и ядосаните ругатни, които се лееха по връзката, скоро станаха дори забавни и тя се засмя. Нямаше начин да я настигнат.