Кевин Андерсън
Метален рояк (63)

63.
Председателят Базил Венцеслас

Председателят гледаше през прозорците на кабинета си. Нарочно бе обърнал гръб на адмирал Уилис, която бе застанала мирно. След като беше чул за провалената й атака срещу Терок, той не искаше да я погледне. Още едно разочарование. Още един провал. Толкова ли беше слаба? Толкова лош адмирал ли беше?

Заместник-председателят Каин седеше на бюрото си в ъгъла и наблюдаваше. Базил нямаше нищо против, че заместникът му говори все по-малко по време на срещите, но го безпокоеше, че никой, освен него не притежава яснотата на вижданията му.

Без да се обръща, той каза:

— Надценили сте терокците и скитниците. Знам колко струват. Отбранителната им линия е щяла да се разкъса. Язерите ви са щели да нацепят корабите на верданите на трески.

— Господин председателю, имам доста опит с политици, които се съмняват в решенията си, след като са ги взели — отвърна рязко Уилис. — При военните нещата стоят другояче. Според моето професионално мнение тази битка не можеше да се спечели. Точка. След бедите, които сполетяха ЗВС, реших, че е глупаво да загубя десет манти в безцелно упражнение.

Той се обърна и я погледна, но тя не сведе очи.

— Не ми харесва непокорният ви тон, адмирале.

Уилис все едно не го чу.

— Най-важното, господин председател, е тревожната новина, която научихме от Питър. Ако кликиската раса се е завърнала, за да си вземе световете, това ни изправя пред много сериозна заплаха.

— И вие вярвате на тази измислица? Без доказателства? Кликисите са изчезнали от десет хиляди години. Това е просто защитна стратегия — Питър просто е измислил още въображаеми чудовища.

— Още? Като „въображаемата“ заплаха от кликиските роботи и бойните компита ли?

— Генерал Ланиан все още е на Рейндик Ко — намеси се кротко Каин. — Не е докладвал за кликиска инвазия на световете, които е изпратен да инспектира.

— Как точно очаквате да ви докладва? — кипна Уилис. — Нямаме зелени жреци. Получихте ли изобщо някакъв доклад от него?

— Очакваме генерала съвсем скоро. Ще докладва, когато се върне.

Уилис реши да пренебрегне тази тъпотия и попита:

— Това ли е всичко, господин председател?

— За съжаление, не, адмирале. Тъй като не постигнахме целта си на Терок, ме принуждавате да мина на план Б.

— План Б? — възкликна Каин. — Не сме обсъдили следващия си ход.

— Не ми трябва вашето мнение, господин Каин. Целта е достатъчно ясна. — Базил се обърна към Уилис. — Макар и да не съм впечатлен от бойните ви решения по време на терокската ситуация, не мога да си позволя да загубя един от най-ценните си адмирали. Нито да оставя десет манти да стоят спокойно тук, докато кораби на Ханзата се изплъзват от пръстите ми. Прегледах откъсналите се колонии, за да видя кои имат най-слаба защита и най-голяма стратегическа важност. Изпращам адмиралите си на тези специално избрани „слаби цели“, за да забият знамето на Ханзата и да ги върнат в правия път. С всички възможни средства.

— Искате да кажете, да нахлуем и да окупираме.

— Точно това имам предвид, макар че бих използвал други думи.

— Аз пък бих искала да си получа дреднаута, ако ще ме изпращате в битка, сър. Бойната картина на Терок щеше да се промени из основи, ако бях с „Юпитер“, а не само с мантите.

— Невъзможно. Генерал Ланиан ще запази командването на дреднаута… засега. Може би след успешната му операция ще си го получите. Засега разполагате с десетте крайцера.

Той докосна екрана и на него изплува звездна система, после се появиха образи на синьо-зелени океани, рифове и малки селища, построени от гигантски черупки, както и рафинерии, помпени станции и кондензаторни устройства.

— Изпращам ви на Реджак, океански свят. Хората там са спокойни от доста време. Няма да са проблем дори за вас, адмирале.

Базил прокара пръсти през сивата си коса.

Уилис се намръщи.

— Искате да завзема ваканционна пощенска картичка? За какво? За да угодя на егото на Ханзата?

— За да ни осигурите материалите на Реджак. Океаните и рифовете са източник на редки суровини и минерали, от които Ханзата има нужда. Тамошните кафяви водорасли са ценен източник за фармацевтичната индустрия, включително се използват в препарати против остаряване. Сплашването на няколко островитяни и рибари не би трябвало да ви затрудни.

Уилис раздразнено сви устни.

— Трупам опит от десетилетия, господин председател, и под мое командване са спечелени доста победи. Не съм свикнала цивилен да се обръща така към мен.

— Аз съм вашият главнокомандващ, адмирале.

— Имам някои съмнения по този пункт. Командната верига на ЗВС е съвсем ясно определена и председателят не фигурира в нея.

Каин се обади от другия край на залата.

— Технически е права, господин председател. Според протокола и закона, на Ханзата нямате пряка власт над Земните въоръжени сили.

Базил стисна зъби и се насили да се успокои.

— Хм, значи в Хартата и в основополагащите документи на ЗВС трябва да се направят някои разяснения, за да не се объркат и други офицери.

Адмирал Уилис си тръгна, без да изчака да я освободят. Базил я гледаше как се отдалечава, после хвърли поглед към Каин и се замисли (не за пръв път) дали просто да не премахне всички високопоставени съветници и висши офицери и да започне на чисто. За жалост нямаше по-добри кандидати. Така че се налагаше да работи с тези, с които разполагаше. И да ги стяга.