Кевин Андерсън
Метален рояк (142)

142.
Председателят Базил Венцеслас

Според инструкциите на Базил бойният лайнер на мага-император бе докаран на Земята без излишна шумотевица. Задържан от мощни магнитни лъчи, красивият кораб беше закаран до базата на ЗВС на Луната и акостира на място, където не можеха да го видят случайни наблюдатели. Джора’х трябваше да бъде обработен и инструктиран подробно, преди председателят да му позволи да се появи пред обществеността.

Базил поклати глава. Още един от предполагаемите съюзници, който се бе обърнал срещу Ханзата, поредното разочарование, поредното предателство…

Адмирал Диенте заслужаваше похвала за ефективното провеждане на операцията. Уилис, от друга страна, трябваше да бъде екзекутирана за измяна. Генерал Ланиан и некадърните му, но видимо лоялни войници се бяха върнали позорно у дома. Базил беше толкова бесен, че отказа да говори с Ланиан, макар той отчаяно да настояваше за среща. Може би адмирал Диенте трябваше да бъде поставен начело на Земните въоръжени сили — все пак той бе единственият, изпълнил успешно възложената му задача…

Базил се отправи със заместника си към Луната. Тъй като магът-император имаше поне една зелена жрица на борда, първоначално бе възнамерявал да доведе и Сарейн, посланика на Терок, но тя бе задавала твърде много въпроси и бе отправяла прекалено много критики напоследък. Реши да я държи настрана. Вече не й се доверяваше напълно.

Колкото до Каин… Заместникът беше очевидно разтревожен, докато пътуваха към базата на ЗВС.

— Съмнявам се, че Илдирийската империя някога ще ви прости.

Базил въздъхна.

— Знам, че няма да го оцените, но ви уверявам, че това е правилното решение. Виждам светлината в края на тунела. Всичко ще се нареди, щом магът-император се вразуми.

В лунната база не бяха предвидени излишни удобства. Тя беше изчистено, функционално съоръжение, където обучаващите се военни свикваха да понасят липсата на комфорт. Подовете и стените бяха каменни, мебелите бяха от метал и стъкло, произведено от реголит. Джора’х сигурно никога не бе живял при подобни аскетични условия в своя хедонистичен живот. Базил не му съчувстваше.

Макар магът-император да чакаше, Базил не бързаше да се срещне с него. След пристигането си на Луната председателят се преоблече в строг костюм и провери външния си вид, преди да влезе в зоната; където бе задържан илдириецът.

Войници на ЗВС пазеха вратата към казармата, предоставена на мага-император и неговата свита. Заложниците ползваха общи санитарни възли и ядяха стандартните дажби на ЗВС в обща столова. Базил беше сигурен, че ще свикнат — нямаше къде да идат.

Джора’х изглеждаше възбуден и мрачен. За разлика от дебелия си предшественик, този маг-император се бе отдалечил от Призматичния палат. Вероятно вече съжаляваше за това. Ако само не бе отишъл първо на Терок…

— Добре дошли в Ханзата — приветства го Базил. — Извинявам се за условията. С времето ще ви осигурим допълнителни удобства.

— С времето? — Джора’х тръгна към Базил. — Не можете да ме държите тук. Аз съм магът-император на Илдирийската империя, а не пионка или заложник, с когото можете да се разпореждате, както ви скимне.

— Вие сте мой гост. Като се имат предвид времената на политически промени, Теранският ханзейски съюз и Илдирийската империя имат доста неща за обсъждане. След като приключим дискусиите си, с удоволствие ще ви пусна да се приберете у дома.

— Трябва да се върна на Илдира незабавно! — извика гневно Джора’х и плитката му се нави като змия. Базил примигна, изненадан, че се движи сама.

Зелената жрица застана до Джора’х и каза високо:

— Илдира е нападната от фероуите! Миджистра е в пламъци. Магът-император трябва да е там, за да поведе хората си. Слънчевият флот търпи поражение.

Базил прие неочакваните новини с голям интерес. Какво ли бяха направили илдирийците, за да ядосат фероуите? Е, щом вече отслабеният Слънчев флот бе зает с новия враг, толкова по-добре. Земните въоръжени сили нямаше защо да се тревожат за нападение от страна на Илдира.

— Тогава с радост ви предлагам безопасно място тук сред нас. Ние ще ви защитим.

Зелената жрица се обади отново:

— Вече изпратих съобщение през телевръзката. Крал Питър и кралица Естара знаят, че сте взели мага-император за заложник.

— Питър може да дойде тук, когато пожелае, и да се опита да го спаси.

Базил се радваше, че бе отнел фиданката на тази жена. Тя вече нямаше да изпраща или да получава нови съобщения. Откъснати, тези двамата бяха напълно под негов контрол.

В свитата имаше и човек, при това учен. Антон Коликос. Изглеждаше му странно познат. Всъщност да — тъкмо Антон бе уведомил Ханзата за изчезването на родителите си, Маргарет и Луис Коликос, и бе поискал помощ, за да ги издири. Базил се чудеше дали младият учен е научил нещо ценно за илдирийците след престоя си сред тях. Реши да нареди да го подложат на разпит.

Заместник-председателят Каин докосна рамото на Базил.

— Сър, може би ще е по-добре да продължим обсъжданията по-късно, когато страстите се поуталожат.

— Хората ми са нападнати — разгорещи се Джора’х. — Мога да, само да се ядосам, а не да се успокоя.

— И въпреки това моят заместник има право, а и имам важна среща с архиотеца в държавната сграда на Ханзата. Дойдох само да ви поздравя и да поставя началото на разговорите ни. — Базил се усмихна приятелски, по начин, който показваше, че отдавна е забравил как се прави това. — Вие и спътниците ви можете да почакате тук. Не се тревожете за нищо.

Председателят се обърна, излезе и стражите затвориха вратите зад него. Базил вече не чуваше гневните крясъци. Усмихваше се доволно, докато двамата с Каин вървяха към совалката.

Архиотецът пристигна в най-високата част на пирамидата на Ханзата. Той вече бе друг човек, макар да знаеше мястото си и да следваше инструкциите. С времето председателят се надяваше да сформира подходящ екип от хора, които да вярват в личната му визия. Само тогава Ханзата щеше отново да стане силна.

Водачът на Църквата на единството правеше сбирки всеки ден, за да всее страх и параноя от завръщащите се „демони“. Базил се съмняваше, че насекомите изобщо ги е грижа за човешката цивилизация. Дадените от колонистите жертви просто се бяха оказали на грешното място в грешното време. Щом бяха почти изчезнали, кликисите не можеха да представляват голяма военна заплаха, независимо от налудничавия рапорт на генерал Ланиан за Пим, нали така?

Докато архиотецът репетираше новата си реч, написана от Базил, председателят каза на Каин:

— Разумният политически контрол не може вече да въздейства върху хората. Аз им гласувах доверие, като се надявах да загърбят дрязгите си за доброто на цялото човечество. За мое разочарование това се оказа неуспешна стратегия.

— Каква друга тактика ще използвате, господин председател? — попита Каин, без да е сигурен дали иска да получи отговор.

— Законите могат да помогнат да се контролира разумна група граждани, но освен това те дават възможности за безкрайни обсъждания и интерпретации. Религиозните закони, от друга страна, са много по-строги. Те не позволяват компромиси и ни дават предимството, от което се нуждаем.

— Хората ще разберат играта ви, господин председател. Те са по-интелигентни, отколкото смятате.

Базил се засмя.

— Историята доказва противното отново и отново.

Архиотецът се обърна към тях, беше свъсил вежди.

— Тази проповед е доста подстрекаваща. — Но когато Базил му хвърли рязък поглед, бързо се поправи: — И отлична като изложение. Прав сте да разбуните хората.

— Изрепетирай я добре, преди да я изнесеш. Това е важно обръщение.

— Не са ли всички такива, господин председател?

— Разбира се, че са.

Архиотецът излезе от кабинета и Базил и заместник-председателят останаха сами.

— Наясно съм със ситуацията, господин Каин. За да създадем наистина значим религиозен плам, от какъвто имам нужда, Ханзата се нуждае от обаятелен религиозен водач. Нашият добре подкован архиотец просто не може да изпълни тази роля. Твърде питомен е. Трябва ни нов крал, който да ни поведе под егидата на единството. Разбираш ли, хората са лишени от истински монарх и жадуват за него. Този крал ще бъде нашият спасител. — Той натисна един бутон, за да доведат кандидата, когото бе държал толкова дълго в изолация. — Планирам това от доста време.

Базил беше изпитвал младия мъж обстойно, беше разгледал резултатите от обучението му и накрая се бе убедил, че е готов и желаещ да сътрудничи. Времето беше дошло.

Капитан Маккамон влезе, повел тъмнокос принц с кафяви очи и странно познато лице — ехо на крал Питър, същата брадичка, същите вежди. Базил нарочно бе поискал косата да бъде оставена така, както и очите. Председателят искаше новият им крал да изглежда точно както би очаквал Питър.

Каин се изправи, опитваше се да проумее какво ще е мястото на младия мъж в цялата картина.

— Това е нашият нов принц, когото архиотецът ще короняса колкото се може по-скоро. Ще го представим на жителите на Земята и ще изпратим съобщения навсякъде, включително до Терок.

Младият мъж подаде ръка на Каин.

— Запознай се с крал Рори — усмихна се Базил. — Питър ще разбере точно за кого става въпрос.