Кевин Андерсън
Метален рояк (77)

77.
Крал Питър

Питър държеше ръката на Естара и се усмихваше окуражаващо, докато скитничката акушерка я преглеждаше.

— Има още няколко седмици. Бебето е здраво, майката също. Раждането ще е безпроблемно.

Питър се засмя.

— Безпроблемно? От биологична гледна точка, искате да кажете. Но от политическа? Раждането на детето ще има значителни последствия за Конфедерацията и Ханзата.

Естара го погледна и каза:

— Скитниците вече говорят за това. Искат да направят голямо празненство.

Той знаеше, че тя помни впечатляващите празненства, които клановете бяха вдигнали по случай годежа на Рейналд с Ческа Перони.

Заразтрива гърба й и тя затвори очи и му се усмихна, дори тихичко замърка.

— Бъди готова да посрещнеш поне триста влъхви — засмя се той.

Ярод се появи на вратата и ги прекъсна.

— Скитнически търговски кораб току-що пристигна от небесните мини на Голген. Носи неотложни новини.

— Те винаги носят неотложни новини. — Естара потупа Питър по ръката. — Разтривай, разтривай…

— Казаха, че ако разполагали със зелени жреци из разпръснатите мини, щели да могат да предадат съобщението веднага. — Ярод не изглеждаше впечатлен.

— Работим по въпроса — каза Питър. Бяха разпратили сто нови доброволци, за да изплетат комуникационна мрежа из цялата Конфедерация. — Ще отида да ги изслушам.

Борис Гоф говореше с други скитници в гъбения риф, разправяше клюки и разказваше историята си отново и отново. Щом Питър влезе в тронната зала, Гоф се обърна.

— А, ето те! Знаеш ли, тези гигантски дървета в орбита са достатъчни, за да сплашат невинните търговци.

— И за щастие са достатъчни, за да сплашат ЗВС. — Питър седна на трона. — Какви са спешните вести?

— Задържахме един бивш офицер от ЗВС, Патрик Фицпатрик III. Явно е дезертирал от зевесетата, докато ни е търсил.

Веждите на Питър се събраха.

— Фицпатрик? Чувал съм за него. Не е ли внукът на предишния председател?

— Кой го е грижа? — Гоф едва сдържаше ентусиазма си. — Той е започнал цялата бъркотия! Призна всичко.

— За коя „цяла бъркотия“ говорим?

— Той е гръмнал кораба на Рейвън Камаров. Патрик Фицпатрик е дал първия изстрел.

Питър поклати глава.

— Трябва да има още нещо. По заповед ли е действал?

— Обясни, че генерал Ланиан му наредил да вземе товара екти на Камаров за зевесетата и да се отърве от свидетелите.

Питър стисна юмруци. По време на цялата катастрофа нито Ланиан, нито председателят му бяха споменали подобно нещо. Сега всичко си идваше на мястото.

— Значи въпреки всички отричания от страна на пропагандната машина на Ханзата скитниците от самото начало са били прави в обвиненията си.

— Разбира се.

Независимо какво бе направил Фицпатрик, истинският престъпник беше генерал Ланиан, който бе издал заповедта. Но най-голямото от всички чудовища беше председателят, който бе създал този политически климат, бе скривал важна информация от краля и бе манипулирал действията на подчинените му.

Питър наведе глава и се замисли. Базил бе станал особено отмъстителен, бе загубил яснотата на преценката си, която някога го правеше велик водач. Непрекъснатите кризи, спънки и провали бяха подронили непредубедеността му. Питър и преди бе убеден, че председателят трябва да се оттегли, но сега това бе по-очевидно от всякога. Не можеше да остави нещата така, не и ако желаеше да има силна и здрава Конфедерация. Не и ако искаше човешката раса да има бъдеще.

Борис Гоф се усмихваше и чакаше. Питър пое дъх и заговори високо, за да го чуят всички. Зелените жреци отвън се приближиха и запредаваха думите му през телевръзката.

— Имаме неопровержими доказателства за престъпления срещу човечеството от двама водачи на Ханзата. Затова осъждам официално генерал Ланиан и председателя Базил Венцеслас. Отсега нататък тези двама мъже ще бъдат смятани за престъпници, които трябва да бъдат откъснати от останалата част на Спиралния ръкав. Разпространете съобщението ми на всеки свят, особено на онези, които са все още лоялни на Ханзата. Хората на Земята трябва да поемат нещата в свои ръце. Аз все още съм техен крал. Призовавам ги да се вдигнат и да отхвърлят председателя. Само тогава ще имаме мир.