Кевин Андерсън
Метален рояк (75)

75.
Адмирал Шейла Уилис

Оръжейният офицер на Уилис се бе втренчил в екраните, очите му горяха от нетърпение.

— Адмирале, да открия ли огън? Корабът се изплъзва.

— Естествено, че не. Корабът е търговски. Дори не прилича на скитнически.

— Но… но, адмирале, той ни видя.

— И какво?

— Но… но тогава всички ще разберат, че сме дошли на Реджак. Целият свят.

— Целият свят ще разбере рано или късно. Нали това е цялата идея — да накараме колониите да се изплашат. Дошли сме да възстановим реда и да осигурим властта на Ханзата. Това и смятам да направя. Няма да преследвам някакъв си търговски кораб. Онези на него сигурно вече са се подмокрили от страх.

— Да, адмирале — каза покорно оръжейният офицер.

Бриндъл се приближи до комуникационната станция.

— Този кораб изпрати ли съобщение, преди да напусне?

— Да, сър, съобщение до повърхността. Предупреждение, че идваме.

— Тогава подгответе совалките — нареди Уилис. — По-добре да нахлуем бързо, иначе ще стане каша. — И сега изпитваше същото безпокойство, както когато бе потеглила към Терок. — Тези хора вече са свикнали със ЗВС. Просто ще им напомним, че са обичани членове на едно голямо щастливо семейство.

Бриндъл понижи глас:

— Не смятате ли, че това е малко наивно, адмирале?

— Да, но предпочитам да съм оптимист, докато обстоятелствата не ме оборят.

Генерал Ланиан би се спуснал с оръжия, за да сплаши бедните жители, но тя държеше да избягва агресията, докато е възможно.

Остави дежурния офицер да командва и отиде в каютата си, за да си облече официалната униформа в бяло и тъмносиньо. Изяде набързо един сандвич (в случай че островитяните на Реджак решаха да не ги посрещнат с пиршество) и след като си оправи прическата и провери копчетата на униформата, се присъедини към първата вълна совалки. Бяха двадесет и седем и войниците в тях разполагаха с оръжия и провизии за пълна окупационна операция.

Адмирал Уилис запази хладнокръвие и гледаше право в предавателните екрани, докато се представяше. Избягалият търговски кораб вече бе развалил момента на изненадата.

— Тъй като Реджак винаги е бил колония на Ханзата, дойдохме да ви предложим помощта си. Като ви поставим под наблюдението на Земните въоръжени сили, ще ви улесним при разпространението на продуктите ви в Ханзата, където има най-голяма нужда от тях.

Завърши с подобие на чаровна усмивка. Знаеше, че дрънка пълни глупости.

Изблиците от обиди и гневни възгласи й показаха, че оптимизмът й не е бил оправдан. Въздъхна и взе нещата в свои ръце:

— Виждам, че не се радвате. Кажете къде могат да кацнат корабите ми и ще обсъдим нещата лице в лице.

— Шибани зевесета…

Друг глас прекъсна ругатните:

— Аз съм Хаким Алаху, търговският говорител на Реджак. Трябва да ви напомня, че ние сме независим свят. Публично отхвърлихме Хартата на Ханзата. ЗВС няма юрисдикция тук. — Непокорният му тон се смекчи. — От друга страна, не сме толкова глупави, та да смятаме, че можем да победим тежковъоръжените ви кораби. Нямаме друг избор, освен да се предадем на незаконната ви инвазия.

— Господин Алаху, кой е говорил за инвазия?

— А как бихте го дефинирали, адмирале? Водите десет кораба, за да поставите независима планета под… как го нарекохте? Наблюдение на ЗВС?

Уилис знаеше, че хората на Реджак няма да приемат тази насилствена окупация, но се надяваше да смекчи положението, доколкото е възможно. Имаше заповеди.

— Съжалявам, господине, но ни предстои работа.

Совалките вече се приближаваха към рифовете и островите и тя се възхити на красивото синьо-зелено море, кораловите рифове и белия пясък. Огромни същества плаваха край тях. Пилотът на совалката огледа сушата и каза:

— Адмирале, можем да приземим най-много по две совалки на едно и също място.

— Свали тази и още една за срещата ми с господин Алаху. Останалите да обикалят и да изчакват в готовност, докато се разберем.

— Да ги сплашим ли, адмирале? — попита пилотът. — Да покажем силата си?

Тя се усмихна.

— Не мисля, че са слепи, нито пък глупави. Да опитаме с малко повече дипломатичност този път.

Совалката й се спусна върху изсечена в плоската част на рифа площадка. Уилис слезе и се насили да се усмихне на Алаху и шепата посрещачи. Надяваше се да намери мирно решение.

— Предполагам, не бихте се възпротивили да си стиснем ръцете и да обсъдим всичко на по питие? Ще осигуря алкохола, ако е необходимо.

— Изцяло грешите — каза Алаху. Над тях совалките кръжаха със зловещо жужене. — Ние сме малка колония. Нямаме отряди юристи и бюрократи, но съм наясно, че това, което правите, е напълно незаконно.

— Зависи чии закони гледате, господин Алаху, но нямам намерение да обсъждам темата. Това не зависи от мен. Реджак произвежда много жизненоважни стоки, а председателят каза, че не сте спазили процедурите при обявяването на независимостта си. Сега, след като войната с хидрогите приключи, ще трябва да поживеете с нас, докато Ханзата стъпи на краката си.

— Искате да кажете Конфедерацията, адмирале. Ханзата не представлява нищо в момента.

— Ханзата ми плаща, затова съм тук.

Видя във водата гигантски същества с черупки, салове, закотвени до водораслени насаждения, и индустриални кули, които се издигаха над повърхността. Беше изумена колко красиво място е Реджак. На брифинга й бе даден само списък с материалите, които Ханзата смяташе за ценни. Тя трябваше да разположи хората си в главните производствени центрове, за да осигури непрекъснатата им продукция.

— Ще гледаме да не ви се пречкаме, обещавам.

Алаху скръсти ръце и я изгледа скептично.

— И как ще стане това? Къде ще разположите тези хора? — Той посочи совалките, които обикаляха във въздуха.

— Виждам, че нямате достатъчно суша за всички ни, така че ще построим понтонни салове. С изобретателността на ЗВС все ще измислим как да изградим плаващи казарми.