Кевин Андерсън
Метален рояк (44)

44.
Сарейн

В мирни времена колоритно облечени гидове развеждаха групи туристи из Двореца на шепота, а галерията с портрети бе направо задължителна. Гидовете разказваха историята на всеки от великите крале: Бен, Джордж, Кристофър, Джак, Бартоломю, Фредерик… и Питър.

Поради засилените мерки за сигурност обаче сега галерията беше недостъпна. Председателят Венцеслас беше преустановил обиколките и бе обявил целия квартал около двореца за зона с повишена сигурност.

— Имаме по-важни дела от удоволствието на туристите. Чака ни спешна работа, а и лоялните граждани не би трябвало да си губят времето с екскурзии.

Затварянето на галерията обаче бе предоставило на Сарейн идеалното място за срещи със заместник-председателя Елдред Каин. И двамата бяха наясно, че трябва да обсъдят въпроса, който никой от тях все още не бе изрекъл на глас: какво да правят с Базил?

След убийството на Натон Сарейн живееше в страх, уверена, че Базил ще открие, че е подстрекавала зеления жрец да изпрати предупреждението до Терок. Тъй като кралската стража или беше допуснала ужасно недоглеждане, или бе извършила умишлен предателски акт, като бе оставила жреца да се измъкне от стаята си, подозрението несъмнено падаше върху капитан Маккамон.

За щастие Елдред Каин бе действал по-бързо, отколкото Базил би могъл да надуши. Докладите бяха подправени и името на войника, стоял на пост, бе подменено. Каин се погрижи да си личи, че документите са обработвани, за да остави впечатлението, че някой се е промъкнал в двореца с единствената цел да освободи Натон. Това само подхрани параноята на Базил и той нареди целият дворец да се претърси за шпиони. Съвсем естествено това не доведе до нищо.

Но Сарейн не се съмняваше, че ситуацията ще се влоши.

След като се раздели с Рлинда Кет, Сарейн отиде в залата с портретите. Бледият заместник-председател я чакаше. Стоеше с ръце зад гърба и гледаше пълничкото лице на Джордж, стария брадат Фредерик, червенокосия Джак и другите крале.

— Доста непълна изложба, не мислиш ли?

Сарейн погледна празното място на стената. Мястото, където доскоро бе висял портретът на крал Питър. Председателят бе наредил да го махнат.

— Нима си мисли, че може да изтрие крал Питър и сестра ми, като свали една картина?

— Председателят вярва, че възприятията определят реалността. Че ако извърти историите, разкраси докладите си и намери правилните думи, хората ще повярват на неговата версия за събитията. Може дори да успее да убеди себе си, че грижливо подготвената му измислица е истинската история.

Каин посочи стената. Архитектите бяха оставили доста празно място — достатъчно за цяла поредица велики крале.

— Забележи, че не е сложил и портрета на Даниъл. Накара кралския художник да го нарисува, но после нареди да го сложат в мазето. Съмнявам се някога да го окачат тук.

Сарейн се намръщи и каза:

— От Даниъл щеше да излезе ужасен крал.

— Председателят невинаги взема мъдри решения. Забележи обаче — той посочи встрани от портрета на крал Фредерик, — че няма и следа от принц Адам. Изчезнал е без следа от лицето на Земята и от аналите на историята.

— Принц Адам? — Сарейн изобщо не бе чувала за такъв принц.

— Кандидатът преди Питър.

— И Базил се е… отървал от него?

— Искаше да направи същото и с Питър, затова държеше да не обявява принц Даниъл за престолонаследник, преди да бъде принуден от обстоятелствата. Обича да не си затваря възможностите за избор.

— Базил обучава някой друг, но не ми казва нищо? — „А бяхме толкова близки!“

Председателят вече не се интересуваше от секс, не търсеше компанията й, не държеше на съветите й.

— И аз не знам нищо. Вероятно ще коронова някого, без първо да го представя като принц. Въпреки че заместник-председателят би трябвало да взима някакво участие или поне да е наясно с подобни важни дела, нали?

Сърцето на Сарейн замря. Базил Венцеслас, когото обичаше, на когото се възхищаваше, вече не беше същият човек. Тя се вгледа в портретите, припомняше си историите на различните крале, които бе учила като дете. Базил я бе развеждал из галерията, беше споделял впечатленията си, бе й обяснявал множеството недостатъци и грешки на кралете. Винаги лесно съзираше слабостта у другите.

Зад една врата в дъното — тя никога не се отваряше за туристическите обиколки — имаше заседателна зала с портрети на седемнадесетте председатели на Ханзата, председателите през последните два века. Базил бе отправил похвали и критики и към тези мъже и жени.

— Знаеш ли, имам колекция от собствени картини. Особено харесвам творбите на испанския художник Веласкес.

Сарейн се зачуди защо Каин споменава за колекцията си точно когато им предстоеше да вземат толкова тежки и опасни решения. Дали трябваше да свалят председателя Венцеслас? Можеха ли? Ханзата беше в ужасна ситуация.

— По едно време имах приятелка — много красива, но емоционално обсебваща. Кели се казваше — продължи Каин. — Моята работа е важна, засяга живота на много хора, но в редките часове, когато не се мъча да разреша някаква криза, искам да се отпусна и да се насладя на произведенията на изкуството. Обичам да изучавам картините си в тишина, да изследвам цветовете и да си представям какво ли си е мислел Веласкес, докато е създавал шедьоврите си. Кели твърдеше, че разбира всичко това. Хората, които избирам за партньори, винаги казват така отначало… а после все искат да говорят, да споделят чувствата си и да прекарват все повече време близо до мен. — Въздъхна тъжно. — Исках само по няколко мига съзерцание и спокойствие, но Кели се разстрои, стана истерична, смяташе, че съм емоционално отчужден, когато не й оказвах „необходимото внимание“. — Сви рамене. — Все още съм сам и ме боли от раздялата ни.

Сарейн си спомни за една странна тревога отпреди половин година: имаше един странен доклад за някой, който „се развилнял“ в апартамента на Каин.

— Никога не съм те смятала за глупак с разбито сърце, Каин.

— О, не е така. Просто съм изумен колко странно нещо са емоциите. И до днес не знам какво предизвика крясъците. В жалък опит да привлече вниманието ми Кели се опита да унищожи картините ми. Моите картини! Естествено задействах кодовете за сигурност. Грозна сцена, но нямаше как.

Сарейн си представи колко бързо са пристигнали стражите на Ханзата, за да „неутрализират заплахата“.

— Наредих да преместят Кели на друг континент, а после седнах и загледах картините просто за да се успокоя. Останах буден цяла нощ. Така беше най-добре.

Сарейн изведнъж усети, че Каин ловко е сменил темата. Нали говореха за Базил. Студена тръпка пролази по гърба й, сякаш някой я наблюдаваше. Обърна се с гузно усещане и видя председателя: стоеше на прага и се мръщеше. Зачуди се откога ли е там. Бяха ли казали нещо опасно или уличаващо?

— Наредих на капитан Маккамон да ви намери. Той заяви, че не знае къде сте — изсумтя възмутено Венцеслас. — Този човек започва да ме разочарова все повече.

Огледа портретите, после попита:

— Какво правите тук? За какво си говорите?

Сарейн се усети в капан. Подозрителният председател щеше да реши, че съзаклятничат срещу него, че замислят заговор. Пое си дъх, за да не започне с оправдателни излияния.

Каин обаче остана спокоен и невъзмутим. Очевидно бе разбрал, че председателят ги подслушва, точно затова бе сменил темата толкова плавно.

— Обсъждахме бившите крале и възможните бъдещи, а и разказах на Сарейн за моята колекция на Веласкес.

— И само за това ли говорихте? Сигурен ли си? — Гласът на Базил прозвуча обвиняващо.

— Господин председател, вие сте водачът на Теранския ханзейски съюз. Сигурен съм, че имате по-важни дела от това да се карате на двама от верните си съветници. — Базил продължи да се бори с очевидните си съмнения, но Каин — бе избрал една от малкото теми, които председателят никога не би пренебрегвал — продължи да го гледа спокойно. — Има ли нещо, което можем да направим за вас, сър?

— Просто исках да знам къде сте.

— Искаш ли да ти правя компания на вечеря, Базил? — предложи Сарейн с надежда. Може би последен шанс…

— Не. Чака ме работа.