Кевин Андерсън
Метален рояк (70)

70.
Генерал Кърт Ланиан

„Юпитер“ се връщаше на Земята, но не за победен парад. Председателят Венцеслас нямаше да остане доволен. Изобщо.

Генерал Ланиан никога не се бе страхувал от сериозна битка. Беше се сблъсквал с невъзможните за преодоляване хидроги, с бойни компита и с черните кликиски роботи. Но сега беше различно. Вместо да подсигури няколко малки колонии за Ханзата, той бе влязъл в нова война срещу раса, която не бе виждал никога досега. Ако буболечките нахлуеха в световете на Ханзата, ЗВС трябваше да са готови за това.

Дреднаутът спря на марсианската база на ЗВС и Ланиан се отправи с бърза ремора към държавната сграда на Ханзата. Беше наясно, че няма как да скрие станалото.

Използва командните си кодове, за да мине бързо през охранителните защити, и кацна пред пирамидата на Ханзата. С бърза крачка мина през коридорите, като почти разбутваше чиновниците, които се изпречваха на пътя му. След като достигна до високите нива, заместник-председателят Каин само след един поглед реши веднага да уреди среща с председателя Венцеслас.

Председателят излезе в коридора, преди да успеят да стигнат кабинета му.

— Не ми харесва да нарушавате грижливо уредената ми програма, генерале. — Базил стоеше изпънат в средата на коридора. Генералът усети в стомаха си зачатък на страх — различен страх от онзи, който бе изпитвал в битките.

Много от вратите на кабинетите бяха отворени и администраторите на Ханзата, посланиците и високопоставените служители надничаха, за да видят какво става. Базил им хвърли гневен поглед.

— Малко уединение, ако обичате.

Главите се прибраха и вратите се затвориха.

— Тъй като се върнахте много по-рано от предвиденото, предполагам, че няма да харесам новините, които ще ми съобщите. — Базил скръсти ръце. — Или може би ще ме изненадате приятно за разнообразие? Добри вести ли носите? Изпълнихте ли мисията си?

— Не, господин председател. — Ланиан се прокашля, за да започне мрачното си резюме, но Базил вдигна ръка.

— Знаех си. Е, кажете ми, колко от нашите колониални светове консолидирахте, преди да решите да се върнете? Десет? Петнадесет?

— Нито един. Отидохме на Пим и се натъкнахме на…

— Нито един? От почти трийсет свята във вашия списък избрахте да отидете точно на Пим? Поне оставихте ли сили на Рейндик Ко, който вече бе наш?

— Не, сър. Унищожихме базата и транспортала на Рейндик Ко. Беше необходимо, за да запазим всички невредими.

— Унищожили сте главната връзка към транспорталните светове?! — Базил разтърка слепоочията си. Изглежда, умишлено не искаше да види гледната точка на генерала. — Значи още един провал, като адмирал Уилис. Възлагам на ЗВС елементарни задачи и осигурявам достатъчно оръжия и войници. Защо трябва…

Генералът повиши глас:

— Господин председател! Имаме сериозен проблем. — И без да позволява на Базил да го прекъсне пак, обясни как кликисите са нападнали Пим и как той е причинил колкото се може повече щети на насекомовидната армия.

— Вече бях информиран за кликисите от адмирал Уилис. Крал Питър е наредил на зелените си жреци да докладват за тези небивалици.

— Значи подготвяте защитни планове? Какво ще предприемем? — Ланиан погледна неспокойно шаващия заместник-председател, който бе също толкова угрижен. — Ако кликисите са толкова сериозна заплаха, колкото смятам, и решат да се разпространят извън своите светове…

— Вярвам, че те се интересуват само от няколко изоставени навремето планети. — Базил махна с ръка да спре възражението му. — Генерале, пропускате най-важното. Надявах се да опазя тези светове от колонизаторската инициатива, но сега трябва да сменим приоритетите си. Доскоро Ханзата се състоеше от стотина обединени планети. Сега мога да съм сигурен само за няколко от тях и за Земята. Ако кликисите се превърнат в заплаха, Ханзата трябва да е силна. Трябва да съберем хората под едно знаме. Моето знаме.