Кевин Андерсън
Метален рояк (89)

89.
Сирикс

Преди черните роботи да успеят да унищожат главните кули на Ларо, от тях се изля огромна вълна кликиски воини. Носеха странните оръжия, които Сирикс бе видял при атаката на Воламор. Можеше ли това да е същият кошер? Кликисите започнаха да прострелват черните роботи, бойните компита и дори своите — косяха наред.

И битката се обърна. Сирикс разбра, че не може да рискува да преследва ДД, нито да продължава да се бие с кликисите. Макар роботите да убиваха по три насекоми за всеки паднал свой, той не можеше да си позволи повече жертви. Налагаше се да отстъпи.

— Към совалките! Обратно в орбита. — Можеше да използва част от останалите си тежкокалибрени оръжия, мощните планетарни язери, за да унищожи тези кликиси или поне да отвори път за бягство на останалите си другари. Все още имаше шансове да постигне победа, макар и на много по-висока цена, отколкото беше очаквал.

Няколко от совалките на ЗВС се бяха повредили от високоскоростното спускане и роботите, които се качиха в тях, не успяха да запалят двигателите. Една от совалките се издигна, залюля се и се разби. Преди оцелелите да успеят да излязат, кликисите се нахвърлиха върху совалката.

Но тъй като много черни роботи бяха загинали, имаше повече функционални совалки, отколкото бяха необходими за оцелелите. Повечето от тях се насочиха нагоре и избягаха от битката, с намерението да изпратят адски огън от небето.

Но люпилото на Ларо им беше подготвило малка изненада.

Докато совалките се връщаха към бойната група в орбита, кликисите нанесоха удар — стотици подобни на кутийки машини се издигнаха от земята.

Като се имаше предвид размерът на вражеските сили, които се събираха с невероятна скорост, люпилото се бе подготвяло за започването на яростна ройна война и Сирикс се бе сблъскал с кошер, много по-подготвен, отколкото бе очаквал. Той заповяда язерите на дреднаута да открият огън по отделните компоненти-кораби на кликисите, но те бяха твърде много и твърде разпръснати.

Издигнаха се в космоса и започнаха да стрелят по корабите на ЗВС като жилещи комари, после се събраха в едно като метални стружки, привлечени от магнит. Индивидуалните части се преплетоха и образуваха конфигурация, която Сирикс разпозна като кликиски кораб-рояк, с достатъчно огнева мощ, за да пробие бронираните корпуси на неговите кораби.

Роботите му бяха срещнали подобен кораб при Сколд, но този кораб-рояк имаше неочаквани възможности. Свързващите се компоненти се разместиха като пъзел, преподредиха се, докато половината от кораба не се превърна в огромно оръдие с достатъчно широко дуло, за да погълне малък астероид. Проблясъци от енергия прескочиха през множеството компоненти, образуваха свръзки и заредиха централното оръжие.

Оръдието засия в оранжево, после изригна със синьо-бял пламък. Гейзер неконтролируема енергия бликна напред и унищожи една от мантите на Сирикс. За две секунди корабът-рояк се завъртя и се насочи към нова цел, докато презареждаше. Преди втората манта да успее да избяга, оръжието стреля и я пръсна на парчета.

Сирикс знаеше, че неговият дреднаут ще е сред главните цели, и нареди:

— Увеличете скоростта на двигателите.

Бойният кораб се спусна на ниска орбита, мина през горните слоеве на атмосферата и се опита да прелети отвъд хоризонта и да избегне атаката на оръдието. В мига, в който достигна сянката на планетата, Сирикс промени курса и се насочи извън системата. Закалените роботи можеха да устоят на силното ускорение. ПД и КТ обаче загубиха равновесие, паднаха и се изтърколиха до една от стените.

Дори и с тази маневра обаче дреднаутът не успя да се измъкне напълно от преследващия го кораб-рояк. Гигантското оръдие изплю деструктивната си енергия, но за щастие тя се разсея по пътя и не можа да изпари дреднаута за секунди. Много от контролните панели на мостика задимяха и угаснаха, но огромният кораб продължи да се движи.

Един от другите кораби се обърна, мина над южния полюс на планетата и откри огън по гигантския кораб-рояк. Многобройните язерни залпове разбиха стотици от корабите-компоненти, но роякът се размести и отново произведе оръдието си — този път дулото сочеше към мантата. Роботският кораб бе унищожен с един изстрел.

Дреднаутът продължи да бяга, докато корабът-рояк преследваше разпръснатите манти и ги унищожаваше една по една. ПД, който се бореше със смазващата сила на ускорението, успя да приседне.

— Този кораб се пожертва заради нас. Защо един робот би направил това?

Все още прикован към палубата, КТ каза със скърцащ глас:

— Неочаквано… и нелогично.

Сирикс не призна жертвата. Всеки черен робот беше уникален и на теория еквивалентен с останалите. Нямаше никакъв смисъл в това някои от тях да се пожертват, за да спасят него — своя водач. Самата идея за такова нещо беше смущаваща, но той не можеше да обръща повече внимание на това аномално поведение. Вместо това изчисли последствията от сблъсъка. Три манти бяха загубени, двигателите на дреднаута бяха повредени. Стотици черни роботи бяха избити.

Като издържаха ускорение далеч отвъд спецификациите на кораба, те се измъкнаха от системата на Ларо. Провалена мисия. Мечтите на Сирикс за велики завоевания се сриваха на прах!