Кевин Андерсън
Метален рояк (125)

125.
Орли Ковиц

Кликисите затвориха Орли Ковиц и спътниците й в стария град. Взеха й раницата — люпилото явно бе наясно с въздействието на синтезатора й и умишлено я лиши от него.

Освен това я държаха отделно от Тасия, Роб, Дейвлин и Нико — може би заради музиката й, също като Маргарет Коликос? — и беше много самотна. ДД също бе отведен някъде и тя нямаше представа какво е станало с него.

След като махнаха лепнещите окови и я хвърлиха в прашна килия с твърди стени, кликисите разпънаха пред отвора на залата лепкава мрежа като затворническа решетка. Другите бяха задържани в по-голяма зала по-надолу, всички бяха лишени от вода и храна.

Орли поне беше достатъчно близо, за да вика спътниците си и да чува какво правят. Можеше дори да ги види, ако провреше глава между пречките на решетката — те бяха мазни и миришеха на изгорена пластмаса.

— Можем да обединим усилия и да откъснем някоя от тези пречки — предложи Нико и блъсна с рамо, но това не даде никакъв резултат. Младежът се опита да дръпне. Пак нищо. Но дори да разбиеха загражденията, какво щяха да правят после? Бяха в центъра на огромно гнездо без никакъв изход.

Тасия извика в ехтящия коридор, сякаш кликисите можеха да я разберат.

— Ей! Ще промените ли отношението си към нас, ако ви кажа, че и ние мразим черните роботи? Мога да ви разкажа истории, от които екзоскелетите ви ще настръхнат. Трябва да сме съюзници в общата кауза. — Патрулиращите насекоми не спряха да крачат и очевидно не обърнаха внимание на изявлението й.

— Знаете ли, били сме и в по-лоши ситуации — каза окуражително Роб. — И сме се измъквали.

— Така си е, но да газя в шиз до колене не е навик, който държа да поощрявам.

Орли хвърли поглед към коридора. Видя следи от старата база на ЗВС: тръбопроводи, електрически проводници, интерком и осветителни системи, създадени от първите колонисти.

Двама странни нови кликиси минаха покрай нея с клатеща се походка. За кратко, преди бледите същества да отминат, Орли видя месестите лица и променящите се изражения, които имаха странно човешко излъчване. Никой от другите кликиси нямаше дори намек за лице. Двамата от новата порода изглеждаха любопитни по отношение на затворниците и същевременно някак тъжни. Кликиски воин дойде зад тях и с бързи съскания и щракания ги прогони.

Сякаш посещаваше близки в болница, Маргарет Коликос се появи с компито.

— ДД! Маргарет! — Орли протегна ръка през дупката в мрежата.

Приятелското компи спря пред малката й килия, оптичните му сензори засияха.

— Радвам се да видя, че си жива и добре, Орли Ковиц.

— Жива и добре? Кликисите ще ни убият! — Орли отчаяно се вкопчи в последното късче надежда. — Знаеш ли къде ми е синтезаторът?

— Знам — отвърна ДД весело.

Маргарет спря и каза:

— След последното делене има ново люпило. То все още помни коя си ти, Орли, но също така знае повече за хората, след като е приело толкова много качества от колонистите.

Дейвлин, който ги слушаше, се обади:

— Това е добре, нали? Ако кликисите ни разбират…

— Не е толкова добре. — Маргарет все така гледаше Орли. — Това означава, че люпилото е по-малко податливо на предишните въздействия. Опасявам се, че музиката, която изпълняваш, няма да е достатъчна, за да те отърве от… разглеждане, в края на краищата. Люпилото е чувало това и преди, а хората вече не са толкова специални за него, колкото бях аз. Всички сме в опасност.

Дейвлин дръпна пречките.

— Маргарет, можеш ли да ни помогнеш да се измъкнем оттук? Донеси ни сечива, кликиски оръжия… нещо, което да ни даде поне шанс да се борим.

— Какво искат буболечките от нас всъщност? — попита Нико. — Вече убиха майка ми, убиха всички колонисти! Това не им ли е достатъчно?

— Колко смятат да ни държат?

— Можеш ли да ни донесеш вода? Храна?

Докато всички продължаваха да крещят един през друг, Дейвлин повиши глас:

— Ако кошерът вече се е разделил, не сме ли в безопасност засега?

— Фазата на експанзията се е ускорила и новото люпило ще се раздели отново много скоро — отвърна Маргарет. — Кошерът трябва да продължава да расте. Тези кликиси смятат да унищожат всички останали люпила в бъдещите кошерни войни. Следователно кошерът трябва да се възпроизведе отново и вероятно ще поиска да включи вашите човешки спомени и знания, за да получи предимство над останалите кошери — оръжие, за което те няма да подозират. Дарителите ще дойдат да ни вземат за следващото делене. Скоро.

Орли протегна ръка към компито.

— ДД, помогни ми! Убеди я да ни помогне!

— Няма нужда да ме убеждавате — каза Маргарет. — Дори да можех да ви измъкна от клетките, няма да стигнем далече. Наоколо гъмжи от кликиси. Определено няма да успеем да избягаме от кликиския град.

— Чуй ме — настоя Дейвлин. — Ако успеем да избягаме, можем да те отведем далече оттук. Можем да те заведем у дома. Нашият кораб е готов и зареден с гориво. Готови сме да излетим, трябва само се измъкнем оттук.

ДД изглеждаше въодушевен.

— Да, корабът е готов и аз много бих желал да си тръгна, Маргарет.

Възрастната жена явно не бе обмисляла възможност за бягство от много време.

Орли провря ръка през пречките.

— Моля те, Маргарет.

Преди Маргарет Коликос да отговори, група кликиси притича по коридора, сякаш повикана по спешност. Старата жена наостри уши, като че ли чуваше нещо, което никой друг не разбираше.

ДД завъртя глава.

— Улових ултразвуков сигнал от люпилото.

— Нещо става.

Дори тук, дълбоко в тунелите на древния град, те чуваха писукането и тракането, силния тътен на взривове.

— ЗВС ли идват? — обади се Нико от клетката. — Значи ли това, че сме спасени?

— Съмнявам се зевесетата да си мръднат задника за нас — каза Тасия. — Но може да са скитници. Може и да им е писнало да чакат да им се обадим.

На лицето на Маргарет се беше изписал истински ужас.

— Не, това не е човешка армия. Мисля, че сме нападнати от друг кошер.

— Искаш да кажеш, че ни нападат други кликиси? — попита Роб.

— Нападат люпилото. Другите кошери вече са започнали да увеличават териториите си и да се унищожават взаимно. Сега ще видим дали люпилото на Ларо е събрало достатъчно познания, за да спечели срещу тези врагове.

Кликисите тичаха по коридорите, заети да дават отпор на нападателите, и не обръщаха внимание на затворниците. Маргарет и ДД се отдръпнаха от пътя им. Експлозия пропука тавана на килията на Орли и по косата й се посипа прах. Още няколко бледи подобни на хора хибриди се стрелнаха покрай килията със странно тромава походка, следваше ги извисяващ се дарител — нов дарител. Той също имаше странни човешки черти.

Щом съществата минаха покрай тях, Дейвлин се възползва от суматохата и се хвърли върху дебелите решетки.

— Това е нашият шанс. И твоят шанс, Маргарет.

Докато се бият с другите, няма да се интересуват от нас. Можем да се измъкнем.

Засили се, блъсна пречките с цялата тежест на тялото си и няколко от тях се скъсаха.

— Прав си — съгласи се Маргарет и побърза да му помогне. — Да, мога да избягам. Да стана… свободна.

ДД изтича до килията на Орли, сключи ръцете си около една пречка, натисна силно и я счупи. Момичето се промуши през отвора, а ДД отиде да помогне на другите четирима затворници да се освободят.

Докато кликисите се биеха помежду си, малката група се измъкна през тунела.