Кевин Андерсън
Метален рояк (113)

113.
Губернаторът на Хирилка Райдек’х

Повредените шест бойни лайнера от Слънчевия флот се носеха бавно към дома след сблъсъка с фероуите на Хирилка. Райдек’х се взираше в звездите пред тях, ярки проблясъци на фона на абаносовата чернота. Септата им бе загубила един кораб, както Илдира бе загубила едно от слънцата си.

Всички войници на борда бяха потресени от саможертвата на септар Джен’нх, който без колебание бе спечелил време за бягството на другите лайнери. Джен’нх го бе направил заради Райдек’х. А той не знаеше с какво го е заслужил.

Тал О’нх усети смущението на момчето и каза:

— Приоритетите ни се промениха, но ти продължаваш да си губернатор. Ти си нашата връзка с мага-император. Хирилка е твоя и останалите кораби са твои.

— Хирилка е нищо. Всички там са мъртви.

— Затова е толкова важно да стигнем до Илдира — да съобщим на мага-император и на адар Зан’нх. Те трябва да са готови за битка с фероуите.

След бурното бягство от Хирилка шестте бойни лайнера се скриха в празното пространство, направиха спешните поправки и сега се връщаха към Призматичния палат. Шестте слънца на Илдира бяха най-ярките звезди на екраните. Райдек’х нямаше търпение да се завърне у дома. В безопасност.

И други звезди засияха по-силно. Раздвижиха се, припламваха като въглени в раздухан от вятъра огън. Приближиха се, станаха по-големи. Не бяха никакви звезди.

Тал О’нх веднага вдигна тревога:

— Фероуите! Фероуите идват отново!

Райдек’х ахна:

— Но ние използвахме звездните си двигатели, за да им избягаме. Как са ни проследили?

Скъпоценният камък в празната очна орбита на тала заискри в засилващия се блясък, който струеше от екраните.

— Не е имало нужда да ни проследяват. Руса’х е знаел, че смятаме да дойдем тук. На Илдира.

— Как да се бием с тях? Нашите оръжия не помогнаха досега.

— Ще бягаме. Пълно ускорение. Всички кораби да бягат към дома.

Ускорението залепи Райдек’х към перилата на мостика. Но гигантските огнени топки се приближиха с огромна скорост от всички посоки и затвориха примката около бойните лайнери. Фероуите промениха нещо около тях и на момчето губернатор изведнъж му се стори, че е пристъпило в бездната. Вечното успокояващо усещане на мрежата на тизма бе изчезнало. Огнените елементали го бяха отрязали. Руса’х и фероуите някак бяха изолирали всеки илдириец на шестте кораба. Войниците в командните ядра стенеха. Дори тал О’нх бе потресен. Всеки се чувстваше изгубен и объркан. Бяха напълно изолирани от мисловната мрежа, която свързваше всички илдирийци.

Без да е получил заповед, един от шестте лайнера се обърна и се насочи право към стената от фероуи в опит да избяга. Но красивият кораб не можеше да устои на ужасната топлина и започна да се разтапя, да се разчупва на части, корпусът му се обви в капки разтопен метал, а малко след това резервоарите с екти избухнаха.

Със смъртта на бойния лайнер пламтящите топки засияха по-силно, като огън, в който са сложили още дърва. Райдек’х потръпна при мисълта за загиналите, но не усети очакваната болка през тизма. Целият екипаж бе умрял и бе отрязан. Фероуите бяха откъснали нещастните илдирийци от духовните нишки и бяха взели живота им за себе си.

— Температурата на корпуса се покачва — докладва дежурният офицер.

Пламъците се разгоряха по-близо и накараха пленените кораби да спрат. Пламтящ елипсоид се извиси над бойния лайнер, сякаш някой знаеше, че момчето губернатор е на борда.

О’нх се вгледа в замъгления екран с цялата решителност, която успя да събере. Всички филтри бяха включени и блокираха по-голямата част от ярката светлина. Райдек’х се насили да не допуска ужаса в сърцето си.

Гърчещата се газообразна повърхност на кораба на фероуите просветваше и вреше като казан. За свой ужас Райдек’х забеляза, че обезцветените петна от конвекционни клетки са повече, отколкото можеха да се обяснят с обикновена разлика в температурите. Всеки свръхнагрят мехур, който изплуваше на повърхността, имаше лице, крещящото лице на изгубена и измъчена душа, която фероуите бяха погълнали. Райдек’х едва сподави вика си.

Тук бяха ярките жизнени искри на научния екип, който бе убит на Хирилка. Тук беше и бившият губернатор Удру’х, когото фероуите бяха унищожили на Добро. Дали огнените същества бяха погълнали душепламъците на екипажа на бойния лайнер, който се бе опитал да избяга? Фероуите бяха побеснели.

Докато наблюдаваше врящите лица, които се появяваха върху огнените топки, Райдек’х осъзна, че фероуите са убили още много илдирийци. Колко ли планети из Хоризонтния куп бяха изгорили? Ако всеки път огнените същества отрязваха жертвите си от тизма, магът-император не би могъл да разбере мащабите на надвисналото бедствие.

Бумтящият глас на Руса’х избликна през комуникационната система:

— Фероуите се нуждаят от вашите душепламъци. Заситих глада им и помогнах броят им да нарасне, като угасих много животи от предишния си тизм. Сега съм достатъчно силен, за да откъсна душепламъците, където и да ги открия. Дори вашите.

Войниците в командните ядра се развикаха, а после запищяха от болка. Плътта им засия, костите им се запалиха и с последен вик дежурните избухнаха в пречистващи пламъци.

Само Райдек’х и старият тал останаха незасегнати.

— Спри! Спри! — изкрещя момчето, но огънят продължи да се разраства. Още членове на екипажа изчезнаха в пламъците, но младият губернатор остана незасегнат, сякаш Руса’х не смяташе да го докосва. На всяка станция офицерите пламваха. Същото сигурно се случваше и на другите кораби.

— Защо го правиш?

— Защото трябва — отвърна гласът на Руса’х. Обграждащите ги елипсоиди запулсираха — поглъщаха освободените душепламъци.

Тал О’нх беше вбесен, но безпомощен. Войниците около него избухваха в пламъци. Контролните табла се разтапяха и ставаха безполезни. С ужасяващ вик и последният член на екипажа изчезна в зловонен пушек.

Когато се засити, прероденият фероуи заговори отново, като набиваше думите си в главата на момчето:

— Ти, Райдек’х, ти ще останеш недокоснат. Искам да кажеш на моя покварен брат Джора’х. Искам да знае точно пред какво ще се изправи. Дори Илдирийската империя не може да ме спре. Ще се върна за теб, когато си готов.

Разярен, но неспособен да направи нищо, тал О’нх се вгледа в екрана; едва различаваше лицето на лудия губернатор сред танцуващия огън.

— Слънчевият флот ще те унищожи! Победихме хидрогите и ще направим същото с фероуите.

Руса’х не се впечатли.

— Нека ние сме последното, което виждаш.

Огнен пламък изригна пред лицето на О’нх, изгарящ удар, който стопи здравото му око и блесна в кристалното. О’нх отстъпи назад с обгорено лице. Зловещ стон се надигна в гърлото му.

Останал сам в командното ядро, Райдек’х изкрещя. Екипажите на всички кораби бяха мъртви. Само неговият наставник бе оцелял, но беше напълно сляп.

Огнените топки на фероуите се разпръснаха, обърнаха се и се отдалечиха. Райдек’х и слепият О’нх останаха да се носят безпомощни в празнотата.