Кевин Андерсън
Метален рояк (3)

2.
Сирикс

Въпреки претърпените значителни неприятности Сирикс и черните му роботи не бяха победени. Той светкавично направи корекции в плановете си и прецени, че роботите трябва да си връщат — или да унищожават — по един свят наведнъж. Човешките войски бяха омаломощени, правителствата — твърде разпокъсани, за да окажат съпротива.

Всички роботи в дълбока хибернация бяха събудени и в готовност да завършат мисията си. Базата, която роботите бяха овладели на Марата, бе почти завършена, а военната мощ на Сирикс щеше да бъде значително усилена от откраднатите бойни кораби на ЗВС. Щяха да ги сберат в метален рояк, за да съкрушат хората, а сетне и илдирийците. Крайното и радикално насилие беше единственото възможно решение.

Доскоро се бе усещал неуязвим, но в битката между човешките войски, бойните кълба на хидрогите и илдирийските бойни лайнери флотът на роботите беше разбит. И което бе далеч по-лошо, Сирикс бе загубил много от древните си незаменими другари. След хилядолетия планиране се бе надявал да завладее Земята и да изличи останалата част от човечеството, също както неизброимите роботи бяха унищожили кликиската раса преди хиляди години. Не беше предполагал, че хидрогите могат да загубят.

Когато видя, че ветровете се обръщат, направи оценка на загубите, пресметна ограниченията си, промени целите си — вместо да приеме истинската загуба — и избяга. Сега, реещи се в празното пространство, останалите му кораби бяха в безопасност и Сирикс възнамеряваше да отвърне на удара. Планета по планета. От мостика на своя дреднаут той водеше бойните си кораби към нова цел. Планетата Воламор.

Прегледа оръжията и ресурсите, които му бяха останали: от хилядите кораби сега разполагаше с три дреднаута (единият тежко повреден), сто седемдесет и три манти, седемнадесет бавнодвижещи се, но за сметка на това тежковъоръжени буреносници, повече от две хиляди ремори и достатъчно звездно гориво, за да им позволи приемлива мобилност при движението от система в система, стига двигателите да работят с най-висока ефективност. Имаха стандартно въоръжение, експлозиви, дори шейсет и осем ядрени бойни глави. Трябваше да е достатъчно. Скоро роботите на Марата щяха да си свършат работата и той щеше да разполага с непобедима нападателна мощ.

Бойните компита продължаваха да обслужват конзолите на дреднаута, макар че много постове бяха незаети и ненужни — животоподдържащите системи, научните станции, комуникационните центрове. Засъхнала кръв покриваше пода и диагностичните панели. Адмирал Ву-Лин беше загинал тук, сражавайки се с компитата метежници с голи ръце, след като мунициите му бяха свършили. Деветнадесет човешки тела бяха извлечени от мостика; повече от шестстотин души бяха заловени и екзекутирани на другите палуби. Сирикс нямаше интерес да държи затворници. Те нямаха отношение към плановете му.

С времето петната от кръв щяха да избледнеят, а стига системите да функционираха, той не се вълнуваше от хигиената. Подобни неща не бяха от значение и за бръмбароподобните му създатели, а кликисите бяха програмирали своите поведенчески черти в роботите.

Вратата на асансьора се отвори и Илкот пристъпи на мостика и избълва бърза поредица кодирани електрически сигнали:

— Според базата данни на кораба хората са предявили претенции към Воламор като част от колонизаторската си инициатива.

— Това е бивш кликиски свят, а всички кликиски светове са наши! — Сирикс огледа екрана, който показваше ярката звезда и изпъстрената с кафяво, зелено и синьо планета, която се въртеше около нея. Макар и намалена, неговата бойна група беше повече от достатъчна, за да смаже нежеланото човешко присъствие долу и да завладее Воламор.

Планетата беше почти забравен аванпост от древни времена, бивш дом на един от кошерите, чието люпило беше убито в неспирните кликиски войни. Самият Сирикс бе преследван на Воламор преди хиляди години. Този път обаче пристигането му щеше да е съвсем различно.

Бойните компита, които обслужваха най-важните постове на мостика, му съобщиха за постъпило съобщение. Външните сензори на сателитната мрежа на колонията бяха засекли корабите.

— ЗВС, къде се губите? Чакаме вече половин година за доставки!

Втори глас се обади по връзката:

— Бяхме отрязани — без новини, без зелени жреци. Какво става в останалата част на Спиралния ръкав? Смятахме, че сте ни отписали.

Сирикс се замисли за различните хитрини, които можеше да използва. Ако слепеше парчета от записи, можеше да сглоби убедителен разговор и да излъже угрижените колонисти. Но защо да си прави труда? Реши, че усилията за подобно нещо ще са повече от възможните облаги, и нареди:

— Запазете комуникационно затъмнение.

После изпрати група манти в атака. Видя как крайцерите се спускат надолу като широки копия, как разкъсват облаците по пътя си към назъбената и напукана повърхност. Бързо забеляза основното селище на колонията — хората го бяха построили около старите кликиски руини и транспорталния проход.

След като бяха разбрали как действа древната технология, човешките вредители се бяха спуснали през транспорталите, разпространяваха се като гибелни плевели из многобройните неопетнени светове. Кликиски светове. Планети, които по право принадлежаха на Сирикс и черните роботи.

Мантите подготвиха язерните си оръдия и батареите, стрелящи с експлодиращи ракети. Имаха достатъчно огнева мощ. Колонистите на Воламор излизаха на улиците и махаха към корабите над главите си, приветстваха ги.

— Открийте огън.

Оръжията на ЗВС забълваха ракети и енергийни залпове, сееха разрушение и смърт. Почти половината хора бяха унищожени, преди да разберат какво се случва. Обезумелите оцелели се пръснаха панически в търсене на убежище.

Мантите опожаряваха обработваемите полета, взривяваха цистерни и силози за зърно. Къщичките от блестящи полимери се превърнаха в локви и димяща пепел. Хората падаха като пламтящи клечки кибрит. Усърдните бойни компита взривиха двадесет метра в диаметър, за да унищожат един изплашен беглец. Бяха наистина много старателни.

— Не повреждайте кликиските сгради. Те са наши.

Илкот, който стоеше до него, отбеляза:

— Трябва да нападаме по-внимателно, за да постигнем целта си.

— Нападението трябва да е по-лично — съгласи се Сирикс и сви острите си щипци, като си спомни как беше убил Луис Коликос. — Аз лично ще се спусна да поема командването.

Дреднаутът се снижи над димящите останки на колонията. Комуникационните системи записваха обречените викове, писъците на ужас и гърлените ревове, изпълнени с ярост и неверие. Сирикс реши, че ще ги прегледа по-късно, за да се наслади. Беше просто нещо, което би направило всяко люпило.

Тук на Воламор той и неговите черни роботи щяха да се прегрупират и да планират следващата си победа. Корабът му кацна сред прах, дим и пламъци. Той се надяваше, че все още са останали неколцина живи хора, за да се погрижи лично за тях.