Кевин Андерсън
Метален рояк (71)

71.
Роберто Кларин

Кметът Руис се тревожеше, че ужасяващите разкрития на Маргарет могат да всеят паника и объркване сред пленените заселници, но Кларин изобщо не се трогваше от този факт.

— В името на Пътеводната звезда, няма да стоя с оголено гърло и да чакам проклетите буболечки да дойдат да ми го резнат. Ние сме колонисти, скитници, пионери. Все можем да измислим нещо.

— Ще ми се Дейвлин да беше тук — отбеляза Руис. — Той ни спаси от хидрогите и от замръзване на Крена. Сигурно може да измисли нещо и сега.

— След като обаче не е тук — каза Кларин натъртено, — смятам да предложа няколко свои идеи. И вие можете да използвате мозъците си, нали така. Дайте да се съберем всички и да измислим начин да се защитим.

Така че свикаха среща на колонистите. Орли Ковиц застана до Крим и Марла Чан Тайлар, а ДД доведе Маргарет.

Кларин се качи върху една от косачките, останала зад оградата. Мъжете и жените се събраха около него, всички искаха да научат какво ги очаква. Никой не се надяваше да чуе добри вести.

— Няма да лъжа. Положението е лошо, наистина лошо. Но това не означава, че не можем да се борим. Трябва да направим нещо, преди кликисите да избият всички ни. — Повиши глас, за да заглуши внезапно разразилата се буря от възклицания, и повика Маргарет да обясни какво мисли, че ще направят кликисите. Думите на ксеноархеоложката бяха сурови и безмилостни — тя съобщаваше факти. Някои припаднаха, други заплакаха, докато я слушаха. Трети стиснаха юмруци и решиха да търсят оръжия. Кларин се окуражи. Можеше да ги въодушеви.

— Преди да си тръгне, Дейвлин Лотце зарови експлозиви, гориво и оръжие на тайни места извън стената. Трябва да ги вземем, но трябва да внимаваме много. Кликисите не ни обръщат особено внимание, но не можем да сме сигурни дали наистина е така. — Той поклати глава. — Мисля, че можем да успеем. Ще покажем на това люпило, че хората не стоят със скръстени ръце. Ще се борим с всичко, което имаме.

— Не искахме това — каза Руис — Не се опитвахме да направим кликисите наши врагове. Признавам, не вярвах, че ще се обърнат срещу нас. Не виждам никакъв смисъл.

Крим Тайлар се провикна от тълпата.

— Шиз, скитниците са свикнали да ги нарочват безпричинно.

С мрачна усмивка Кларин добави:

— Освен това сме свикнали да оцеляваме при невъзможни обстоятелства.

Кликисите бяха измъкнали от постройките на Ларо части от оборудване и ги бяха натрупали на купчини. За щастие, понеже втората ремора се различаваше от отворените рамки на собствените им летящи компоненти, те я бяха оставили сред боклука. Макар корабът на ЗВС да бе частично разглобен, Кларин и трима скитници инженери се измъкнаха през нощта и като използваха фенерчета, тайно поправиха малкия летателен апарат. Оборудването на ЗВС беше ненужно сложно и неефективно, но Кларин и екипът му успяха да закачат двигателите и да направят няколко предварителни теста, без да вдигат много шум, за да не привлекат вниманието на кликиските разузнавачи.

Но най-важното бе, че поправиха късообхватната комуникационна система. В сенките на кабината, с лице, осветено в зелено от лампите на таблото, Кларин предаде сигнала си.

— Дейвлин. Дейвлин Лотце. Можеш ли да отговориш? Кметът Руис смята, че можеш да помогнеш с нещо. Чух, че си бивша сребърна барета. Ако това е вярно, шиз, но дори да не е, помогни ни с каквото можеш.

Не очакваше Дейвлин да седи в пилотската кабина на другата ремора и да чака някой да се обади. Но корабът имаше комуникационен дневник. Все някой щеше да получи съобщението.

Зареди съобщението да се повтаря автоматично на всеки половин час и преди кликисите да забележат, че нещо става извън стената, се върна с другарите си, за да се подготвят за последната битка.