Кевин Андерсън
Метален рояк (90)

90.
Орли Ковиц

Орли и групата изтощени бегълци тичаха през мръсната кал и изораните полета, далече от пушека и гърма на сблъсъка на роботите с кликисите. Тъй като люпилото се биеше, за да защити кошера си, Орли се съмняваше, че много от съществата са останали наоколо. Бягаш отново, спасяваш се отново, помисли си.

— Знам едно място, където можем да се приютим за почивка — каза господин Стайнман. — Ако не се бавим много, можем да стигнем до убежището на Дейвлин до утре вечер.

Някои от хората започнаха да мърморят — бяха двадесет, включително седем деца и две компита.

— Дори и да стигнем до пещерите, какво ще правим там? — попита Крим Тайлар. — Просто ще се крием ли?

Други от групата споделиха притесненията му.

— Колко време ще оцелеем там без храна и провизии? Няколко дни? Не можем да живеем така.

— Ще живеем за следващия ден — заяви кметът Руис убедено. — А после ще му мислим.

Становището на ДД звучеше оптимистично.

— Стъпка по стъпка. Ако правиш твърде много крачки, можеш да се спънеш. — Той се движеше до гувернантското компи. УР правеше всичко по силите си, за да запази поверените й деца. Понякога тя и ДД носеха по-малките. Възрастните също им помагаха.

Всяка крачка ги отвеждаше по-далече от селището, но навлизаха сред откритите равнини, където кликиските разузнавачи можеха лесно да ги открият.

— Надявам се черните роботи да са нанесли големи щети на кошера — каза ДД. — Няма да е лошо, ако и Сирикс е загинал.

— Надявам се да се избият едни други — процеди Крим. — Това би ме направило щастлив. — После погледна пушката, която носеше Стайнман, и попита:

— Знаеш ли как да си служиш с нея?

— Просто я насочвам и стрелям, нали?

— Ще ми се да бе тренирал повече.

След три часа бърз ход стигнаха до купчина високи камъни, някои огромни колкото къщи. Орли бе напълно изтощена. Ужасени и уморени, децата налягаха на земята, повечето плачеха. Орли се приближи до тях и измъкна синтезаторните си ленти: реши да им изпее приспивна песен. В торбата си откри няколко шоколадчета, разчупи ги на парчета и ги раздаде на децата.

Гувернантката беше впечатлена.

— Благодаря ти, Орли Ковиц.

ДД застана на пост като тенекиен войник, за да пази цялата група. Бегълците вдигаха доста шум, докато се подготвяха за нощта. Стайнман подпря пушката си на скалата и изпука пръсти зад главата си.

— Бих подремнал.

— Има нещо нередно — съобщи ДД. — Улавям необичайни шумове.

Всички чуха някакво дращене сред камъните.

— Това е скапана буболечка! — извика Крим и скочи.

Кликиски разузнавач, по-малък от бронираните воини, но не по-малко смъртоносен, изплува от сенките точно до децата. Те се разпищяха и побягнаха. ДД хвана едно момченце и го понесе.

Кликисът изтрака с назъбените си предни крайници. Стайнман посегна към пушката си, но разузнавачът го блъсна встрани. Крилете му се разпериха със зловещо жужене. Кметът Руис хвърли по насекомото камък, но той отскочи от твърдия му екзоскелет.

Преди кликисът да успее да скочи върху децата, УР застана на пътя му.

— Няма да ги нараниш.

Разузнавачът я блъсна с твърдия си преден крайник. Ударът би смачкал човек, но макар и да потрепери, тя не помръдна. Вместо това сграбчи предните му крайници с ръцете си, огъна ги надолу и хитиновата черупка се пукна. Чудовищният разузнавач подсвирна, стисна ръката на УР с два от ноктестите си израстъци, задърпа, заусуква и накрая я изтръгна. Тя отстъпи, а от разкъсаното място се посипаха хидравлични флуиди и искри. Разузнавачът я блъсна и компито падна.

На Орли й хрумна безумна мисъл. Нямаше какво да губят. Тя напипа синтезаторните ленти и без да мисли, започна да свири една от упражняваните си оригинални мелодии. Музиката се понесе от вложените високоговорители и се издигна зловещо.

Щом чу странните звуци, кликиският разузнавач спря, завъртя глава и потрепери, сякаш търсеше източника им. Стайнман насочи оръжието си и стреля. Изстрелът пръсна главата на насекомото в зелена каша и бронираното тяло падна на земята.

Бегълците помогнаха на УР да се изправи. ДД изглеждаше дори по-разстроен от зашеметената и дезориентирана гувернантката. Гласът му обаче бе изпълнен с насилен оптимизъм, както заради децата, така и заради другото компи.

— Повредата е поправима. Не са засегнати никакви запаметяващи или жизненоважни системи. Всичко ще е наред, УР.

— Браво, Орли — похвали я Руис. Лицето му обаче се бе сгърчило, сякаш всеки момент щеше да повърне. — Интересна форма на защита.

Тя самата не можеше да повярва.

— Стори ми се, че е правилно. Маргарет ми даде идеята.

— Съжалявам, че трябва да ви подканям — намеси се Стайнман, — но се налага да тръгваме. Благодарение на разузнавача люпилото ни видя.

— Просто чудесно — промърмори Крим, който държеше откъснатата ръка на гувернантското компи. — Да се махаме оттук.