Кевин Андерсън
Метален рояк (35)

34.
Генерал Кърт Ланиан

Мироопазващите кораби на генерал Ланиан пристигнаха на Рейндик Ко, която щеше да е неговата начална точка за осигуряването на контрол над новите откъснати колонии на кликиските светове. Генералът се съмняваше някой тук да е чувал за Конфедерацията или за въстанието на Питър — колонистите нямаха директен метод за получаване на информация, а той щеше да се погрижи това да не се променя.

Ланиан се облегна в командното кресло на „Юпитер“. Наслаждаваше се на огромния дреднаут. Гигантският боен кораб изглеждаше абсолютно сигурен, като цяло кралство около него. Нищо чудно, че адмирал Уилис се бе разстроила, че й вземат любимия кораб.

През първата година от колонизаторската инициатива имаше повече доброволци, отколкото Ханзата можеше да настани. Много групи ентусиазирани заселници бяха разпратени по планетите със совалки и през мрежата от транспортали, за да се заселят на почти неизследвани светове. След като председателят Венцеслас отряза връзките с всички колонии и изтегли всички бойни единици за защитата на Земята, колонизаторската инициатива беше замразена и бяха оставени само малки отряди, за да пазят оборудването.

Целта на Ланиан беше да достави две хиляди войници до транспорталния център на Рейндик Ко. Беше решил, че по стотина ще са достатъчни за всеки колониален свят — изолираните земеделци нямаше да посмеят да създават проблеми на въоръжените до зъби войници.

Генералът изправи рамене и нареди по интеркома:

— Подгответе се за незабавно спускане.

Беше решил да се включи в първата група, като показен жест на подкрепа.

Совалките се спуснаха в каньона пред кликиския скален град. Стотици войници изскочиха от тях и сръчно изградиха базов лагер. Някои от станциите за отдих на колонистите все още функционираха, помпите осигуряваха питейна вода, а слънчевите панели — енергия. Войниците трябваше да останат тук няколко дни, докато Ланиан успее да организира минаването през транспортала.

Екипът ханзейски техници и изследователи на Рейндик Ко — общо петдесетина души — бяха потресени.

— Надявам се да сте си донесли провизии — каза главният техник, очевидно изнервен оплешивяващ мъж, казваше се Рико Руви.

Ланиан — беше докарал четирима инженери и информационни специалисти — каза строго:

— Председателят настоява да осигурим присъствие на ЗВС на всяка от кликиските ни колонии. Докладвайте за възможностите.

Руви сви рамене.

— В момента транспорталът е изключен, правим диагностика. Но можем да го включим до час, ако желаете.

— Включвайте го. През това време моите хора ще се подготвят, ще почистят оръжията си и ще вземат, каквото им е нужно. Не се безпокойте, имаме достатъчно припаси.

Очите на администратора блеснаха.

— Можем да се възползваме от малко храна, ако имате в излишък.

— Говорете със сержанта по продоволствието.

— Между другото, повечето колонии, на които отивате, също са закъсали откъм храна и провизии, генерале. Няма да се зарадват на изгладнели войници.

— Не ме интересува общественото мнение и как се гледа на войниците. Те имат свои задачи и собствени провизии.

Руви сви рамене.

— Както кажете. Вие сте шефът.

— Покажете ми списъка на колониалните градове. Пазите ли досиетата на хората, които са заселили различните планети?

— Генерале, обработвахме хиляди всеки ден. Търсите ли конкретно някого?

— Не, просто избирам първата цел.

— Цел? Какво планирате? — Мъжът сбърчи вежди.

— Просто ще отидем на всяка планета и ще помогнем на колонистите да останат верни на Ханзата.

В контролната зала имаше голяма стена, оградена от плочки, осеяни със странни символи. Ланиан погледна преносимите монитори, които изобразяваха последователно планетите, подходящи за човешко заселване, и си отбеляза колко хора са били изпратени на всяка планета и структурата на всяко селище.

Тъй като бе генерал, той лично щеше да поведе първата експедиция и да вземе много войници, за да направи важното първо впечатление. След това щеше да остави в колонията само шепа бойци и да върне останалите на Рейндик Ко, откъдето да поведе нова експедиция.

Започна да пресмята приблизителния брой на хората, необходими за различните колонии. Една идилична планета, наречена Щастие, бе заселена само от няколко неоамийски колонисти и вероятно изобщо нямаше да създава проблеми. Пасивно независими, да, но само защото не се интересуваха от политиката в Спиралния ръкав. По-големите, по-солидно изградени колонии можеше и да посмеят да обявят независимостта си от Ханзата.

Планетата, която трябваше да се наблюдава най-зорко, беше Ларо, която отначало бе послужила за убежище на евакуираните от Крена, а по-късно бе приела задържаните скитници. Да, можеше да отиде там с неколкостотин войници, да покаже сила и да направи военен парад. Като взе предвид, че там вече има отряд на ЗВС, генералът реши, че ще могат да обуздаят колонистите, ако те решат да се противят.

Пръстът му обходи екрана в търсене на друга добра възможност.

— Тази. Пим. Добро място за начало.

Пим бе богата на метали и минерални залежи. Солните й равнини и кристалните отлагания можеха да се окажат полезни при възстановяването на Ханзата. ЗВС трябваше да докарва провизии и материали от всяко възможно място.

А след като той овладееше Рейндик Ко, после Пим и още десетина други, Ханзата можеше да започне пълноправни индустриални операции, да доставя материали и дори завършени кораби или части през транспорталите до мястото, което има най-голяма нужда от тях. Да, това наистина можеше да се окаже повратен момент.