Кевин Андерсън
Метален рояк (130)

130.
Адмирал Шейла Уилис

Адмирал Уилис поддържаше информационно затъмнение в базата и нито мантите й, нито „Юпитер“ имаха представа какво се е случило. Уилис насочи усилията си към ограничаването на щетите.

Петнадесетте хардлайнери на Ланиан крещяха на войниците й и ги наричаха метежници. Един надвикваше всички:

— Ние сме ваши другари! Вашият адмирал току-що простреля главнокомандващия на Земните въоръжени сили. Ще ви изправят пред военен съд и ще ви екзекутират.

Всички млъкнаха, когато Уилис го простреля със зашеметителя си.

Тя размаха оръжието и каза високо:

— Ако това е единственият начин да ви накарам да млъкнете, ще застрелям още един.

Стреснати, но и вбесени, хората на Ланиан млъкнаха.

Уилис извиси глас, така че да я чуват всички, и закрачи пред пленниците.

— Иска ми се да вярвам, че войниците на ЗВС имат и мозък, освен храбри сърца, а генерал Ланиан не е използвал нито едно от двете. Нарушил е толкова много закони и устави, че няма да ми стигне времето до пенсия, за да ги изредя всичките. Погледнете как се хвалите с клането на Уск. И сега заплашвате да направите същото на Реджак! Вашият дреднаут взриви невинен търговец, който носеше само морска храна, за Бога! Ако някой от вас си мисли, че това е нормално, да ми го даде в писмен вид. Всъщност, докато сте в ареста, можете да ми напишете есе за гражданските задължения и отговорности.

Изчака няколко секунди, но никой не се обади. Собственият й екипаж обаче я обсипа с радостни възгласи. Хаким Алаху и другите водачи на Реджак изглеждаха доволни.

— Време е да действаме. — Уилис избра двадесет и пет души, в чиято вярност бе сигурна. — Да завладеем совалката, преди хората на генерала на „Юпитер“ да започнат да подозират нещо. Вече знаем, че си умират да натискат спусъка.

Качи се с хората си в совалката, наясно, че няма достатъчно огнева мощ, за да се изправи пред дреднаут на ЗВС. Трябваше да овладее нещата, преди да се стигне дотам.

Лейтенант-командир Бриндъл се изненада от появата й на мостика на водещата манта.

— Адмирале! Опитвахме се да се свържем с вас. След като генералът започна обръщението си към войските, загубихме контакт с повърхността.

— Да, имаше срив в комуникациите. — Тя бе настояла совалката да запази радиомълчание и бе излъчила само секретния си код, за да се качи на борда на мантата.

Бриндъл я засипа с въпроси:

— Но къде е генералът? Това изобщо не е според процедурите.

— Ще ви обясня всичко след минута. — Тя тръгна към командното кресло и Бриндъл бързо го освободи. — Първо да изпратя съобщение до „Юпитер“.

— Веднага ще се свържа с капитана му и…

— Няма нужда. — И докато гледаше как „Юпитер“ пълзи зад тях като огромен брониран кит, тя набра кода. Искрящи светлини примигнаха, отбелязваха палуба след палуба — Изпратете това. Не чакайте потвърждение.

— Какво става, адмирале? Къде е генерал Ланиан? Случило ли се е нещо? Капитанът на „Юпитер“ непрестанно…

Тя му хвърли студен поглед.

— Да ви се струва, че участвам във вечерно шоу, господин Бриндъл?

Свързочният офицер рапортува:

— Вече е изпратено, адмирале.

Уилис така и не бе простила на генерал Ланиан, че беше поел командването на нейния „Юпитер“. Устните й се извиха в доволна усмивка, докато светлините на дреднаута угасваха една по една, палуба след палуба. Оръжейните портове се затвориха, двигателите спряха и оставиха дреднаута безпомощен в пространството.

— Адмирале, нещо става с „Юпитер“! — възкликна Бриндъл. — Нападат ли ни?

— Не се тревожете. Този кораб повече няма да ни създава проблеми. — Уилис поклати глава малко учудено. — Не мога да повярвам, че генералът е смятал, че ще забравя собствения си гилотиниращ код.

По-вероятно не си бе представял, че тя ще го използва.

Лицето на Бриндъл бе разкривено от гняв.

— Адмирале, това… това не е редно!

— Съвсем според процедурата освободих генерал Ланиан от командването, като посочих много нарушения на военния устав.

— Нарушения на устава?!

— Като за начало стрелба по невъоръжен скитник, убийство на невинни цивилни, злонамерено разрушаване на частна собственост и опит за военен преврат срещу законно правителство. — Усмивката й беше студена. — Мога да изредя и още, ако желаете.

Преди Бриндъл да каже нещо, няколко души на мостика се развикаха одобрително.

— Време беше, адмирале!

Уилис беше доволна, че е предвидила ефекта на новините върху войниците си.

Но продължи да наблюдава Бриндъл.

— Притеснява ли ви нещо, господин Бриндъл?

Устните му замърдаха беззвучно. Накрая той проговори.

— Да, адмирале, да. Вие узурпирате мястото на командващия си офицер. От вас се очаква да изпълнявате заповедите на генерала, независимо дали сте съгласни, или не.

— Запознайте се с историята, лейтенант-командир, и ще се убедите, че „Просто изпълнявах заповеди“ не издържа като защита за извършени престъпления срещу човечеството. Прегледахте ли кадрите от Уск, с които генералът толкова се гордее? Искаше да направи същото тук, без процес и без доказателства! Никога нямаше да мога да спя спокойно, ако го бях оставила да го направи.

Нямаше време за дълги излияния. Тъй като Бриндъл все още се бореше със съмненията си, тя взе бързо решение.

— Не искам на мостика си човек, който се съмнява в правилността на действията ми. Вървете в каютата си и си помислете, господин Бриндъл. Прокарайте това решение през моралния си компас. Ако нещата се развият зле, лично ви гарантирам, че няма да бъдете уличен в нищо от това, което ще предприема.

Без да каже нищо, без дори да отдаде чест, Бриндъл напусна мостика. Уилис седна на командното кресло и продължи:

— Генерал Ланиан каза, че председателят го е изпратил със съвсем малко екипаж, целта била да се покажат големите оръжия. Нужна ми е абордажна група, която да овладее „Юпитер“.

Стана и закрачи по мостика.

— Трябва да говоря с капитаните на мантите. Незабавно. Не знам колко от тях ще имат нужда от допълнително убеждаване, но ми се ще всичко да мине гладко и чисто. Десетте ни крайцера имат достатъчно оръжия, за да минем без наранени чувства. — Сети се нещо. — О, и заредете съобщението, което получихме от крал Питър, това, в което говори за санкции срещу Ханзата. Пуснете го на всички. След клането на Уск вече имаме ясна представа за какво говори.

Запотропва с пръсти по облегалката. Тъй като всички се бяха заклели във вярност към крал Питър, предполагаше, че ще успее да убеди повечето. Дори хардлайнерите на Ланиан можеха да се окажат „разумни“, ако поработеше върху тях достатъчно дълго.