Кевин Андерсън
Метален рояк (74)

74.
Рлинда Кет

Рлинда блажено се припичаше под тропическото слънце на Реджак и вдишваше влажния морски въздух.

— Харесва ми да съм министър на търговията. Подобни работни срещи мога да провеждам всеки ден от седмицата. Това място ми харесва повече от Земята. Много по-гостоприемно е.

До нея БиБоб потисна прозявката си. Тя го побутна, за да го разбуди.

— Трябва да отделяш поне малко внимание. Това е важна работа в края на краищата.

— Отделям внимание — промърмори той, без да отваря очи.

Хаким Алаху, тъмнокожият говорител на шепата независими жители на бившата ханзейска колония, седна до тях и каза:

— Понякога просто забравям колко е хубаво.

И почна да преглежда списъка със стоки, натоварени на „Ненаситно любопитство“.

— Би трябвало да имате колонисти от тук чак до следващия Спирален ръкав. Как сте опазили това място в тайна? — Рлинда загледа чернокрилите чайки, които се спускаха да ловят изскачащите над водата риби. Тъмни рифове образуваха лабиринт в плитчините.

— Не е случайно, че не предлагаме туристически услуги. Оставяме всички да си мислят, че сме неприятна планета с много вода и малко суша.

— Няма да издавам тайната — обеща Рлинда.

БиБоб разтърка очи.

— Забрави да споменеш морските чудовища. Снимките на тези страхотии ще прогонят и най-ентусиазирания турист.

— Тукашните медузи са нежни като миди… и също толкова интелигентни — каза Алаху. — Мислете за тях като за гигантски охлюви.

— Охлюви с пипала и черупки колкото къща?

— Буквално — добави Рлинда. Повечето от къщите на Реджак бяха направени от празни черупки на медузи. Всяка гигантска черупка бе достатъчна, за да живее в нея един човек. Семействата събираха няколко черупки и пробиваха дупки, за да свържат помещенията.

Огромните същества се носеха из спокойните води край криволичещия риф и издаваха тихи стенещи звуци. Сиво-сини пипала се подаваха от устата на черупката. Съществата имаха два чифта очи, едните гледаха над повърхността, а другите под водата. Момчета по шорти се качваха на огромните черупки и насочваха медузите.

— Месото им е вкусно, признавам. — Откакто бяха кацнали на Реджак преди два дни, Рлинда бе яла деликатеса приготвен по пет различни начина. Месото на медузите беше изключително скъпо в Спиралния ръкав, но тук беше нещо обикновено.

Реджак и Константин III бяха бизнес партньори, „планети-сестри“. Алаху финансираше някои от търговските дейности на Константин III и доставяше прясна морска храна, каквато скитниците не получаваха често. Но Реджак можеше да предложи много повече от деликатеси. Високите скелетоподобни кули на Компанията се подаваха от съседен риф. Огромни помпи филтрираха богатата на минерали солена вода и извличаха редки съединения и химически катализатори, които не можеха да се открият другаде в Спиралния ръкав.

Самите рифове, постепенно изградени от множество малки коралоподобни същества, носеха голямо богатство от екзотични кристални структури, индустриални абразиви и богати на калций компоненти, които бяха много известни в определени здравни кръгове. Редките перли със сферични включения от идеално прозрачен кристал бяха пословични в Ханзата. Огромни сита събираха боклуците от рифа и го пречистваха. Дори водораслите предлагаха повече от биомаса — те произвеждаха субстанция, подобна на хлорофила, която се използваше в редица медицински изследвания на Ханзата, включително за продължаване на живота.

— Не знам защо Ханзата не ви е управлявала по-изкъсо — подхвърли Рлинда, — но ако подредим нещата както трябва, ще натрупате такова богатство, че ще се чудите къде да го събирате.

— Огледайте се, капитан Кет — отвърна Алаху. — Тук вече е рай. Какво повече можем да искаме? — Недалеч от тях две медузи игриво се галеха с пипалата си. Голи до кръста младежи се бяха качили върху черупките им и се закачаха, сякаш това бе някаква игра.

— Не е ли време да вървим? — попита БиБоб.

Рлинда въздъхна.

— Тръгваме към Илдирийската империя, за да се занимаем с други търговски въпроси, и не мога да измисля оправдание, за да поостана. Имаме крайни срокове и планове за доставки, които трябва да спазим. Благодаря ви, господин Алаху.

Тя стана от удобния шезлонг и подаде ръка.

— Беше чудесно, като втори меден месец.

— Или десети — додаде БиБоб тихо.

— Престани да броиш, бивши ми съпруже. — Тя възвърна деловото си изражение. — Ще включа Реджак в нормалните си търговски обиколки. Сигурна съм, че ще открием нещо, което да ви заинтересува.

— Ще се радваме да се върнете — каза Алаху.

Преговорите минаха невероятно добре. Реджак със своите връзки със скитниците на Константин III беше сред първите откъснали се колонии, присъединили се към новата Конфедерация. Всички се бяха съгласили да го направят — от операторите на Компанията до пастирите на медузи, работниците в рифовите пречиствателни станции и рибарите.

С БиБоб натовариха багажа — главно деликатеси, които бе избрала Рлинда — и излетяха. Рлинда се загледа в осеяния с малки островчета искрящо син океан. Щом достигнаха орбита, повика навигационните карти, за да избере най-добрия курс за Илдира — красиво място, но не толкова приятно като Реджак.

Стресна се, понеже БиБоб изкрещя и удари контролното табло с юмрук.

— Какво ти става, по дяволите?!

А после погледна екрана и видя десет манти да се приближават към тях в бойна формация. „Любопитство“ бе почти на пътя им. Рлинда промени рязко курса и се изтегли настрани.

— Тези определено не са туристи.

Няколко контейнера в товарното се откъснаха от пренатоварването и се удариха с трясък в палубата.

Тя включи предавателя.

— „Ненаситно любопитство“ вика Реджак! Манти на ЗВС идват към вас, не изглеждат приятелски настроени.

До нея БиБоб добави:

— Възможно ли е мълчаливи бойни кораби да изглеждат приятелски?

Алаху явно се бе върнал в административната сграда.

— Манти с пълно въоръжение? Как можем да се бием срещу тях?

— Откъде да знам? Просто… просто се подгответе някак си.

БиБоб блъсна таблото и форсира двигателите.

— Дръж се, канят се да стрелят по нас.

— Тогава да се махаме!

С модифицираните си от скитниците двигатели „Любопитство“ мина покрай идващите крайцери, издигна се и изчезна от системата.