Кевин Андерсън
Метален рояк (95)

95.
Дейвлин Лотце

След като роботите, макар и да нанесоха големи поражения на кошера, се оттеглиха, се оказа, че Дейвлин разполага с по-малко време за измъкване, отколкото очакваше. Колонистите трябваше да побързат. Оцелелите кликиси щяха да се заемат с тях.

Маргарет дотърча от повредения кошерен град толкова бързо, сякаш насекомите я преследваха, и извика:

— Дарителите идват!

Дейвлин усети как го побиват тръпки.

— Ама те все още се съвземат от битката!

Роберто Кларин вдигна очи от работата си. Той и още трима колонисти се мъчеха да поправят укрепленията.

— Шиз, как е възможно да искат да се бият още? Половината буболечки са изтребени.

— Точно затова — обясни Маргарет. — Сега, повече отвсякога, люпилото има нужда да се раздели и да попълни бройката. А затова му трябвате вие.

Връхлетян от внезапен прилив на адреналин, Дейвлин извика на всички да заемат позициите си. Това не беше учение. Отчаяните хора въздъхнаха с мрачна решителност.

Марла Чан Тайлар и колонистите, които бе обучила, скочиха, за да заредят оръжията си — ръчни ракетомети, широкообхватни невронни парализатори и двураменни язерни пушки, — и се заизкачваха по стълбите към горната част на барикадата. Заради годините си опит като отличен стрелец Дейвлин също взе един язер. Всеки заряд трябваше да се използва внимателно, въпреки че мунициите вероятно пак нямаше да се окажат достатъчни.

— Дали има някакво значение, че всички тези буболечки са мъртви? — тихо попита Кларин. — Подобряват ли се шансовете ни сега?

— Имаме шанс, просто не знам дали е добър. — Дейвлин се вгледа в скитника. — В смисъл, все още не е добър. Но всяка убита от роботите буболечка ни спестява по един заряд от боеприпасите ни.

Наблюдателите дадоха сигнал и Дейвлин се качи на стената и застана до Маргарет.

— Видях как роботите убиха един от дарителите. Това ще ни помогне ли?

— Не много. Люпилото има още седем.

От очите й се стичаха сълзи.

— Няма ли да потърсите укритие? Или искате да умрете с нас?

— Няма да ме докоснат. Люпилото ме е отбелязало в ума си. — Тя стисна юмруци. — Закотвена съм по средата на тази кървава буря. Иска ми се ДД да беше тук, но се радвам, че се измъкна с групата.

— Съжалявам, че не изтеглих повече хора навреме — отговори Дейвлин. После сви рамене. — Е, спасих колкото можах.

От друга страна, не можеше да е сигурен колко от бегълците ще оцелеят без храна и оръжия в убежището в скалите. Можеше да води само една битка в момента.

Забеляза, че кликиските работници са прочистили пътека през бойното поле. Видя още воини и огромните дарители да излизат от мрачните отвори на кулите. После замаршируваха към оградата в подобие на някаква процесия.

Марла нареди стрелците си по стените, други заемаха покривите из града. Всички имаха оръжия и изгаряха от нетърпение да стрелят.

— Не още — каза тя. — Най-голямото ни предимство е изненадата.

Запъхтян и зачервен, Кларин се качи при Дейвлин.

— Ще ги задържим колкото се може по-дълго. Може би, ако убием достатъчно, ще се оттеглят.

— Няма да се оттеглят — процеди сухо Маргарет.

Кларин въздъхна.

— Знам. Казах го просто за кураж.

Марла Чан присви очи, стисна оръжието си и заяви:

— Лично аз възнамерявам да струпам цяла купчина мъртви буболечки.

Дарителите — с големи кръстове на гърдите и челюсти, огромни като бетонобъркачки — вървяха към стената. Дейвлин замръзна, рисуваше в ума си въображаеми линии. Само още няколко крачки. Вече бе активирал мините.

— Не забравяйте, раираните са истинските ни цели — извика той. — Отървете се и от седемте и ще нанесем мощен удар срещу целия кошер.

Първият дарител стъпи на пътеката към стената и хитиновият му крак попадна на първата от заритите противопехотни мини. Експлозията изригна като оранжев гейзер, хвърли прах и чакъл на пет метра във въздуха. Смачкан и обезобразен, мъртвият дарител се свлече на земята. Писукания и пищене изпълниха въздуха.

Оставаха шест дарители.

Воините, съпътстващи дарителите, вдигнаха оръжията си и атакуваха, както се бе надявал Дейвлин. Нови мини избухнаха и поразиха десетки.

— Огън! — извика Марла Чан.

Дейвлин вдигна язера, прицели се внимателно и прогори огромна дупка в друг от дарителите. Раираното му тяло падна на земята сред отломките. Оставаха пет.

Всички стрелци по стените откриха огън, покосяваха воини, строители и други кликиси, попаднали в обсега им.

— Целете се в дарителите!

Сега, след като трима от дарителите бяха убити, воините оформиха защитна стена около останалите и ги поведоха назад. Дейвлин отново стреля с язерната пушка и уби десет от воините с бляскавата язерна дъга. Отсече два от крайниците на един от дарителите, но високото същество се дръпна и избяга на безопасно разстояние.

От сплеснатата си сграда люпилото даде заповед на воините си да нападнат със стотици. Роякът продължи да налита въпреки неспирните залпове на колонистите. След като гръмна още една скрита мина, много насекомовидни воини разтвориха крилете си и просто прелетяха над минираната зона. Други продължиха да маршируват към стените. Мъртвите тела се натрупваха и кликисите минаваха по тях.

Дейвлин знаеше, че стените на огражденията не могат да предложат никаква защита от летящите същества. Над тях кликисите зажужаха зловещо, после се спуснаха надолу в атака. Той стреляше във въздуха и сваляше много насекоми, но още и още напираха към оградата.