Кевин Андерсън
Метален рояк (43)

43.
Рлинда Кет

В първата си мисия като министър на търговията Рлинда бе ужасно самотна без БиБоб. За кратко наистина се зарадва, че е единственият човек на „Ненаситно любопитство“, но скоро й се прииска любимият й бивш съпруг да бе тук. Липсваше й чувството му за хумор, разговорите (такива, каквито бяха) — и най-вече сексът.

Но сега пътуваше към Ханзата при неясни политически обстоятелства и не бе посмяла да вземе БиБоб — все пак той вече имаше издадена смъртна присъда за „дезертьорство“. Тя можеше и сама да се справи с необходимите любезности, стига, разбира се, да откриеше някой, склонен да я изслуша. Разузнавателната експедиция беше официална задача (макар че председателят сигурно щеше да я нарече „шпиониране“), но нямаше нужда никой да узнава, че тя идва с подобна цел. Щеше да играе ролята на обикновен търговец на редки стоки.

Щом наближи Земята, поиска разрешение за кацане. Стандартните орбитални коридори бяха задръстени от купища разрушени корпуси, екипи сновяха между отломките и откачаха различни части от тях. Някои парчета бавно се спускаха надолу и изгаряха в атмосферата. Нощните метеорни дъждове сигурно бяха красиви.

Малко парче — вероятно ръкав на скафандър — остърга корпуса на „Любопитство“. Рлинда пак се свърза с наземната контролна станция и почти извика:

— Как очаквате да ви посещават търговски кораби при всички тези парчета, които плават наоколо? Може ли някой да ми даде безопасен курс до двореца?

— Работим по въпроса, „Любопитство“. Можем да ви препоръчаме път, но не гарантираме за точността му. Моля, заявете целта на посещението си в двореца.

— Искам среща с посланик Сарейн, за да обсъдим някои търговски сделки.

Рлинда бе убедена, че терокската посланичка ще е много по-отзивчива и, поне се надяваше, по-разумна от председателя Венцеслас. Още повече че след бягството си с БиБоб тя бе изгорила мостовете си към председателя. Надяваше се да няма заповед за арест и на нейно име. Но дори да бе така, с мощните си двигатели „Любопитство“ можеше да избяга от всеки патрулиращ кораб.

— Предупреждаваме ви, че тарифите са повишени.

— Естествено. Все някой трябва да плаща за всичките реконструкции.

Рано или късно обаче, с укрепването на Конфедерацията, значението на Земята щеше да намалее. Ако председателят си измъкнеше главата от задника, тези глупости можеха да приключат скоро.

Докато се приближаваше към двореца, Рлинда изпрати съобщение до Сарейн и след десетина минути чу гласа й по комуникационната система.

— Капитан Кет, ще се радвам да се срещнем.

Гласът й не звучеше радостно, а по-скоро несигурно, дори смутено. Не напомняше изобщо за самоуверената млада жена, която представляваше Терок пред Ханзата.

— Мерките за сигурност са засилени. Моля, останете на кораба си. Аз ще… ще дойда лично.

— Както желаете, посланик. Ще ви очаквам.

Веднага щом кацна, Рлинда отиде в кухнята и приготви угощение от терокски деликатеси — Сарейн със сигурност не ги бе вкусвала скоро. Младата жена вечно се оплакваше от забутаната си родна планета, но Рлинда знаеше, че въпреки суровото си излъчване е добра по душа.

След малко Сарейн пристигна, нареди на охраната си да я чака пред кораба и се качи на борда. Рлинда веднага забеляза колко се е променила — беше отслабнала, лицето й беше бледо, угрижени бръчки се бяха появили около очите и устата й.

— Капитан Кет, мина доста време — каза официално Сарейн. После се усмихна. — Толкова се радвам да те видя!

Видя терокските вкуснотии и се засмя.

— О! Отдавна не съм хапвала такива неща.

— Ами хапни. Ще ти дойде добре. Нося ти и няколко съобщения. — Рлинда измъкна две написани на ръка бележки и малко четящо устройство с вече вложен чип. — Родителите ти ти пращат писма. Не съм ги чела, но предполагам, че ти обясняват колко много им липсваш. Малката ти сестра, Сели, записа съобщение, а и Естара, разбира се.

Сарейн сграбчи бележките и устройството, сякаш бяха спасителни въжета.

— Дори Естара?!

— Е, все пак сте сестри, нали? Ако искаш моето мнение, ще ти е по-добре на Терок, отколкото тук. Сигурна ли си, че предпочиташ да останеш на Земята? Какво се надяваш да постигнеш?

— Не знам, капитан Кет. Наистина не знам. Все се надявам да повлияя на Базил, да го убедя да взема правилните решения.

— Или поне по-малко погрешни — изсумтя Рлинда.

Сарейн се поколеба, после каза:

— Председателят иска всички граждани да са единни, да работят самоотвержено и да правят жертви, но хората започват да се изнервят. Ханзата все още не е обяснила какво е станало с краля и кралицата и са плъзнали какви ли не слухове. Базил подхожда по неправилен начин, като настройва гражданите срещу себе си, вместо да си осигури лоялността им.

Рлинда въздъхна тежко.

— Ако просто се присъедините към Конфедерацията, всички ще спечелят. Нали тъкмо председателят Венцеслас казва, че винаги трябва да гледаме голямата картина? Само месец след създаването си Конфедерацията разполага с повече планети и хора от Ханзата.

Сарейн я погледна с празен поглед.

— Той си има свои планове. — Намръщи се на чинията си, после размисли и опита от деликатесите. — Откъде знаеш толкова много, Рлинда? Да не би да си била на Терок?

Рлинда реши да рискува:

— Нещо повече, посланик. Аз съм новият министър на търговията.

Сарейн видимо се стресна и Рлинда усети, че тя крие нещо.

— Тогава… не би трябвало да говоря с теб.

— Защо не? Ти си посланикът на Терок. Донесох още две фиданки, можеш да ги занесеш в Двореца на шепота. Вярно, че зелените жреци не комуникират с Ханзата, но никой не може да се свърже с Натон. Надявам се, че просто е бил разделен от фиданката си и не се е случило нищо лошо. Нали?

Сарейн гледаше чинията си.

— Базил… нареди да го убият. Да убият зелен жрец!

Рлинда се смая. Дали някой на Терок знаеше? Какво замисляше Ханзата?

— Кажи ми истината, Сарейн. В опасност ли съм?

— Не… все още не. Но Базил ме наблюдава внимателно. Ще иска да разбере защо съм дошла на този кораб… и със сигурност ще го разпознае по името.

— Прекрасно, Направо прекрасно.

Сарейн погледна тъжно остатъка от малкото угощение.

— Не мога да говоря повече с теб. Наистина не мога.

— Докога председателят смята да се държи като идиот?

— Докрай. — Сарейн стана и я прегърна. — Съветвам те да тръгнеш колкото се може по-скоро… преди Ханзата да измисли причина да те задържи.