Кевин Андерсън
Метален рояк (72)

72.
Сирикс

Флотът на роботите използва останалите оръжия на ЗВС, за да продължи нападенията върху кликиските светове, един по един. Щом попаднеше на кошер, Сирикс го унищожаваше. Удряше изневиделица, смазваше кликисите, когато можеше, и бягаше, ако не можеше. По-добре бе да превърне древните светове в димящи отломки, отколкото да остави създателите му да си ги възвърнат.

Но въпреки победите си знаеше, че постепенно губи. Развитието на събитията му напомняше за древните дни, когато първите роботи бяха загубили истинската война и бяха пленени от основното люпило. Макар и да нямаше намерение да допусне това да се случи отново, той не искаше да си признае, че го е страх. Все още.

Качи се на мостика на дреднаута. Двете добре обучени приятелски компита го последваха като верни слуги.

— Стигнахме ли следващата си цел? — попита ПД.

— Скоро ще има по какво да постреляте.

Запасите им от екти бяха намалели значително, а и експлозивните им глави бяха започнали да се изчерпват. Трябваше да реши този проблем. Не можеше да си позволи да хаби гориво и оръжия, за да изследва всяка планета, обитавана някога от кликисите. Повечето от тези планети все още бяха празни. Сирикс трябваше да е избирателен и точен. Някои битки трябваше да проведе лично, като използва роботите си, бойните компита и по-малките оръжия от оръжейните складове на корабите. Въпреки че нямаше да стане толкова бързо като бомбардировка от орбита, той не се плашеше от сблъсъка — лице в лице и нокти срещу нокти, както в първоначалната война. Кликисите никога нямаше да го забравят… независимо кой бе оцелял след катаклизма.

Но първо трябваше да намери главното люпило.

Спуснаха се на една от празните кликиски планети и роботите обиколиха неподвижната транспортална стена. Сирикс изпрати три бойни компита едно по едно на избрани координати към светове, които още не бе имал време да посети. Разузнавачите минаха през замъгления каменен портал, за да разгледат другата страна.

ПД и КТ ги наблюдаваха как изчезват към различни планети в търсене на кликиско присъствие.

— Какво ще видят, когато пристигнат? — попита КТ.

— Ще видят дали кликисите са там.

— И какво ще стане?

— Или ще ги унищожат, или те ще ни докладват, че планетата е празна. Това е най-добрият начин да изберем следващата си цел, без да хабим гориво.

Двама от разузнавачите се върнаха бързо и предадоха образите, които бяха заснели. Първият свят бе напълно необитаем, но на втория имаше малко (и неканено) човешко селище. Хората бяха засипали бойното компи с въпроси, но то се бе върнало през портала, без да им даде отговор. Въпреки че искаше да изличи селището, Сирикс реши, че има по-важни задачи.

Трапецовидната стена се замъгли — отваряше се нов портал. Вместо обаче да се появи изящната хуманоидна форма на бойния робот, кликиски воини с множество крайници изпълниха транспорталната стена и се устремиха напред.

Бойните компита покосиха първите, преди да успеят да излязат. Но напираха още зловещи силуети.

Сирикс се бе подготвил за това. Като предпазна мярка бе разположил взривове около основата.

— Разрушете транспортала.

Бърза експлозия и трапецовидната стена угасна, затвори транспортала и блокира кликиския рояк. Сирикс се обърна към ПД, КТ и черните роботи.

— Вече знаем местоположението на друга планета, завладяна от кликисите. Ларо.