Тъкмо навреме
Командорът каза:
— Яви ли се, дръвнико! Допълзя ли, главоного насекомо! Господин началник на Стражата, можете да се върнете към задълженията си!
Нурра заизвива: „Благодетелю!“. За щастие възторженият Клагг заглуши неприличието му с войнишкото си „Слушам!“, а командорът предвидливо бе отпратил госпожа Тачч да се оправя в приемната и да подреди опашката. Веднага щом капакът на люка се затвори след Клагг, Нурра се пльосна на килима, почеса се и замислено произнесе:
— Ти май нещо… съвсем си се смъкнал. Ух, как ме сърби! Свикнал съм, разбираш ли, да се чеша със средните лапи, а тук — смигзи. Не стигам.
Джал мълчешком, злобно го вдигна за предницата на комбинезона, погледна го в блажената муцуна и леко го ухапа — за сплашване.
— Проклет главоног боклук! Ти защо поиска разрешение да излезеш?
— Къде съм искал да излизам? — озъби се Нурра.
Гледай ти! И хапе!
— В кораба.
На лицето на Нурра бе изписано пълно недоумение.
„Значи съм сгрешил — помисли си Джал. — Е, невъзможно е всичко да се предвиди. Добре. Добре поне, че предвидих бунта на приятеля Сулверш. И какво ли още не предвидих. Стига толкова…“
В този момент Нурра се пльосна на пода и започна да вие:
— Ър-роу! Аз съм жалък, безмозъчен неск! — Огромният мъжага в син комбинезон се въргаляше по килима и сам си биеше шамари с огромните си длани. — Спомних си, спомних си! Твоят приятел — в кораба е!
Машка… Машка… В гърдите на Сьовка нещо запя като малко органче — Машка! Безсмислено се засуети, като хващаше ту оръжието, ту ръкавиците си и в движение питаше:
— Къде?!
— В ремонтната камера, в „посредника“! Още като водехме Сулверш, забелязах — единият Мислещ май нещо жълтее…
— Е-е?! Жълтее!
— В открит „посредник“ е. Аз, значи, като ми разказа, тръгнах. Ама не стигнах. Ръкавиците ми не бяха по образеца, нали разбираш…
— Да вървим! По-бързо де!
— Не — рече Нурра. — На тебе не ти прилича да отиваш…
— Да вървим, ти казвам!
— Не. Ти вече ги забърка тука едни, докара го до извънредно положение… Всички екрани на кораба ще показват личността ти.
— Какво да правим?
— Изпрати госпожището — рече Нурра.
— Кого?
— Госпожището. Тачч тоест… Ще я прехвърлим в нея. Изпрати нея и мене, ър-роу… Аз ще се р-разпоре-дя!
Когато на Нурра му идваше умът в главата, даваше добри съвети. Наистина, как можеш да се убедиш, че жълтеникавият Мислещ принадлежи на Машка, ако не го прехвърлиш? А къде другаде да направиш прехвърлянето, ако не в трюма с десантните „посредници“? А от друга страна, Нурра си е пак с парадните ръкавици, тоест обикновени пластмасови калъфи без детектори. При влизането в трюма роботът пак ще го задържи. Но Тачч има сертификат… И все пак е рисковано. Тачч веднага ще съобрази, че Глор е подменен. Достатъчен е един въпрос за миналото в Монтажната и ще разбере. Ах и ах, не би искал да я забърква в тази работа! Пък и отгоре на всичко на Сьовка му беше противно. Безпощадната хватка на командора на Пътя беше необходима, абсолютно необходима — няма спор… Но на Сьовка му беше неприятно да чувствува, че и той самият става студено-безпощаден, фалшив — тича по кабинета, радва се, не, още не смее да се радва, но вече пресмята, преценява през чий труп да мине, за да отърве Машка. Списъкът продължаваше да се увеличава: Джерф загина, Ник и Глор загубиха телата си, Сулверш ще отиде под съд, наред е Клагг, а сега и Тачч. В името на Пътя, забрави себе си — Джал… Един вече загина, останалите са обречени. Несъзнателно пипна „поздравителната пластинка“. Повъртя я в пръстите си — Нурра с детско любопитство се загледа в рисунката.
— Какво е това, благодетелю?
Той предано следеше лутанията на благодетеля си. Сьовка скри пластинката, потупа го по гърба. Ех, ти, утешител, безпътна душица… Прав си, ще направя както ти казваш. С какъвто се събереш — такъв ставаш.
Извика госпожа Тачч. Извади Мислещия на Железния Рог. Заговори:
— Госпожа Тачч, вие виждате своя… — реши да не произнася думата „Мислещ“ излишно. — Заедно с господин Глор ще отидете в товарния трюм на кораба и ще проверите дали ви връщам истинския предмет. Ясно ли ви е всичко?
— Да, ваша предвидливост.
— Сертификатът ми у вас ли е?
— Да, ваша предвидливост.
— Ще го покажете при влизането в трюма. Както виждате, ръкавиците на господин Глор не са по образеца.
— Слушам.
Тачч и Нурра стояха пред командора с еднакви каменни лица. Тачч си мислеше за своето, Нурра — за своето.
— Господин Глор е открил това, което загубих — рече командорът.
— Така ли? — каза Тачч. — Къде?
— В трюма. В работилницата. Господин Глор! Ще връчите предмета на госпожа Тачч на място. Вземете… Всичко ли ви е ясно?
— Всичко, вашвидливост!
— Не ви задържам повече. Дръжте непрекъснато връзка с мен.
Адютантите козируваха и тръгнаха. Като се обърна, Нурра едва чуто произнесе „щрак-щрак“, както тогава, в трюма, при „прехвърлянето с манекен“. Кълна се в мълниите от всички цветове и видове, когато се замисля някаква интрига, той става съобразителен като Изчислител…
В кабинета се качи господин Клагг, новоизлюпеният началник на Стражата. Джал нареди:
— Започвайте приемането.
