Александър Мирер
Домът на скитащите (60)

Ударът

Странно нещо! Когато началникът на Стражата, „дресираният неск“, тръгна срещу съвестта си, Сьовка изпита горчивина и досада. Бе поел риск и спечели, но… Май че го достраша. Сулверш беше смел, предан на делото — и се изплаши. Той се боеше повече от съгражданите си, отколкото от враговете на Пътя. Но Джал изфуча: съграждани! Шефа и Диспечера! Че кой няма да се изплаши от тая двойка… Сега, като си повтаряше наум краткия разговор с Диспечера, той си помисли: ами ако все пак Първия Велик е замислил да смени командора на Пътя? И разправиите около Глор — ако и те не са току-така? Ако Диспечера му го е подхвърлил, като е използувал за това Джерф, а пък, когато Глор бе започнал да преследва Светлоокия, са решили да го премахнат? Не-не, не е изключен и такъв вариант… Неуловимата наглост, която се прокрадваше по лъскавата физиономия на Шефа — откъде идва тя? Командорът се стегна. Попита:

— Имаш ли още нещо? Кой е следващият, когото си набелязал за Изчислителя?

Гаргок оправи каската си.

— Разбирам раздразнението на вашвидливост. Но имам да доложа и по-приятни новини…

— Е, докладвай.

— Слушам. Този тип — имам предвид Джерф — очевидно е имал електронен шперц от гаража на Трета Монтажна е откраднал амфибия. Независимо от урагана по въздуха се е отправил към крайбрежието. Амфибията е на госпожа, госпожа… а, на госпожа Тачч. Най-нов модел. Борейки се с вятъра, моят агент го е преследвал…

— И разбира се, го е изпуснал. Собственичката на амфибията арестувана ли е?

Гергок поклати каска.

— В момента на похищението тя се е намирала при особата на Първия Диспечер на Трета Монтажна. Извън подозрение е. Първия е провеждал изпитания на реактора.

Ясно. По време на такива изпитания всички връзки се изключват. Хитро. Хитро, кълна се в горещата и студената тяга! Все пак госпожа Тачч… Нима веригата е толкова проста? Джерф — Тачч — „стария гунеу“ — Великия Десантник? Простотата е признак на гениалност…

— Разрешете да покажа донесението? — попита Гаргок.

— Давай…

Заработи четящият апарат. „Преследваната амфибия се скри под водата на реката при най-близкия вход за гравитолетната гара Юг. По моя команда подводниците на морската Стража тръгнаха към устието на реката. Поради силния шум, създаван от урагана и вълнението, те не успяха да открият амфибията. (Виж донесението на командира на групата подводници «Юг».) От своя страна, ние влязохме във водата на север от преследвания, за да му преградим пътя нагоре по реката. Като се придвижвахме на юг, не открихме преследвания. По трасето на подводния маяк Юг–011 от морската Стража постъпи донесение за подводен взрив в квадрат 011–25. Точното място на взрива не е установено. По своя характер взривът напомня разпрашаване на Мислещ (виж споменатото донесение)…“

Сьовка се сдържа — не падна по лице върху пулта и не закрещя. Бандитът е разпрашил Машка. Когато подводниците са го обкръжили, той е разпрашил Машка. Просто така, от злоба и подлост. Щом си заповядал да ме преследват, аз пък ще разпраша приятелката ти. „Аз съм убиецът — мислеше Сьовка. — Трябваше да се върна на Земята, трябваше да захвърля всичко, а аз останах.“

— Виждам, че ваша предвидливост стигна до същия извод, както и аз — чу той гласа на Шефа. — Ако се предположи, че Мислещия на Железния Рог е бил при него, то…

В кабинета на Гаргок на спътника Отражения нещо се търкулна и изтрака — толкова страшно бе лицето на Великия Командор, което се приближи към екрана.

— Млък! Слушай! Бездарник, дръвник… Имаш късмет, че си подчинен на Диспечера, а не на мене. Но бих те посъветвал да намериш м-мръсника Джерф. Настоятелно бих ви посъветвал, ваше високо превъзходителство.

Гаргок бързо-бързо се кланяше.

— Ще направим всичко възможно, вашвидливост. Постъпила е жалба от госпожа Тачч — изчезнала е амфибията, загубен е маршрутът към нейния нов бот за подводен лов… И освен това — вашето настойчиво желание…

— Не ви задържам повече — рече командорът на Пътя и изключи екрана.

Така на петото денонощие от пристигането си на планетата Сьовка остана съвсем сам.