Александър Мирер
Домът на скитащите (40)

Земя. Тридесет и шести ден

Бе изминала седмица след операцията „Апостол“ — с леката ръка на професор Ямшчиков това название си остана. Самият „апостол“, който се оказа служител от Министерството на външните работи, беше освободен от Десантника, бе съвсем здрав и искаше час по-скоро да се прибере в къщи. Но същият този Ямшчиков не го пускаше — изследваше го по сто различни начина. Благоволин кротко си седеше в стаята. Това се наричаше домашен арест. Физикът поглъщаше такова количество кафе, че домакинът всеки ден стигаше до отчаяние. А дежурният по библиотека му носеше купчини книги, които се усвояваха в пълна тишина. Въобще във вилата на Центъра беше много тихо. Само „апостола“ имаше навик сутрин да пее френски песни с пронизителен тенор. Вечер пееше испански песни, а пък ругаеше професор Ямшчиков на италиански. Зад гърба му. Всички се страхуваха от Ямшчиков.

Тези двамата — професорът и неговият пациент — не знаеха с какво се занимава Центъра и всеки се забавляваше по своему. На останалите не им беше до развлечения. Операция „Апостол“ си оставаше единственият успех на Центъра, и то случаен. Пришълците-резиденти изглеждаха неуловими. Изследването на кристалчетата, взети от „апостола“, не даде нищо. Кристалната структура беше толкова сложна, че за разшифроването й щяха да са необходими години — пък и с какво ли щеше да им помогне?… Кристалите не излъчваха абсолютно нищо и на вид бяха обикновени стъкълца, само доста тежички. Нямаше на какво да се опрат. Времето вървеше. Измина тридесет и петият ден от началото на тугаринските събития.

Вечерта при началника на Центъра дойде Анна Егоровна Владимирская. Зернов мрачно преглеждаше някакви книжа. До вратата стоеше малък фибров куфар — с такива обикновено ходят телевизионните и хладилните техници.

— Аз за малко — решително рече Анна Егоровна. Зернов търпеливо се усмихна и каза, че щом е за малко — може. Тогава Анна Егоровна попита какво става с Благоволин.

Като член на комитета на деветнадесетте тя имаше право да задава такива въпроси.

— Под домашен арест е — отговори Зернов.

— Зная, братле. И разбирам. Работата ни е прекалено сериозна, за да рискуваме. Все пак ще напомня, че проверихме машинката върху болния — работи. И върху Благоволин я проверихме — той е чист.

Зернов любезно се усмихваше и кимаше. Наистина цялата информация на Дмитрий Алексеевич се потвърди. Дългият конец на „посредника“ — предаване, късият — приемане. Както той бе казал, „посредникът“ не е прозрачен за рентгена. „Посредникът“ работеше — успяха да освободят „апостола“ от Десантника, който се криеше в мозъка му. Неопровержимо бе потвърдено, че самият Благоволин е обикновен човек. Апаратът не откри в мозъка му Десантник. Тогава защо е под арест?

— По две причини — обясни Зернов. — Нямам право да затварям очите си пред непълната откровеност на своя сътрудник. Това не е въпрос на самолюбие. В нашата работа такова нещо е недопустимо.

— Но в какво не е откровен?

— Той ни дава информацията буквално на час по лъжичка. И съвсем не крие това. Той самият настоя за ареста.

— Така ли? Струва ми се, че се престаравате — басово рече Анна Егоровна. — Когато си спомни, тогава казва. Помислете си само как е запомнял! Какви мъки е изтърпяло момчето!

Зернов с удоволствие я погледна.

— А според мен вече му омръзна да лови мухите любителски и е решил да намери кардинален начин.

— За ловене на мухи? — проточи Анна Егоровна. — Мислите, че се е заел с това?

— Сигурен съм. Погледнете библиотечния му картон — какви книги гълта. Заедно с кафето…

— Ето какво било! А вие сте умен мъж — рече Анна Егоровна.

— Благодаря. И имайте предвид, че Благоволин е невероятно самолюбив. Не иска да казва нищо предварително. Имате ли още въпроси, докторе?

— Не… — Анна Егоровна подпря с две ръце кръглото си лице и погледна Зернов. — Въпроси нямам. Вие поне да имахте отговор… Ще се измъкнем ли, Михаил Тихонович? Като видях „посредника“ — с конците, — знаете ли за какво си помислих?…

— Зная — рече Зернов. — Много добре зная. Нищо, Анна Егоровна… Ще разчитаме на операция „Тройно звено“. Извинете, чакат ме.

Той прибра книжата, взе куфара и слезе в гаража. Когато колата излизаше от двора, часовоят при входа по ефрейторски взе „на караул“.