Александър Мирер
Домът на скитащите (35)

Предупреждават…

Диспечерката се преструваше на неосведомена. Към средата на смяната заместникът на Първия говори с Глор за утрешната му работа. Такава е субординацията. Официалната заповед на негова разпоредителност Великия Диспечер за преместването на монтажниците още се печеше в недрата на канцелариите. Поради това Първия не знае нищо. Това беше смешно — всички знаеха, и най-последният новак в бригадата. Тачч лекичко чукна Глор по долния край на дихателната торбичка и рече:

— Издигаш се. Е, плавен Път!

— Какво толкова се издигам — престори се на учуден той. — Орбиталният монтаж е само…

— Е, браво. Е, правилно — подсмихна се Тачч. — Гледай да не паднеш от орбитата. А като тръгнете, оглеждай се наоколо. — И скочи при своята бригада.

За да се скрие от завистливите погледи и намеци, Глор се пъхна да проверява работата на автоматите-контрольори в йонната камера на захранващия блок. Промъкна се през долния пръстен на фунията в огледалния, сплескан, непоносимо блестящ мехур. Като видяха балога, автоматите намалиха светлината на прожекторите си. Един от тях контролираше херметичността — бръмчеше с лазерната сонда. Мигащите проблясъци дразнеха и Глор нареди на автомата да спре, а той се закопча за края на фунията и настрои микроскопа. Шевовете не бяха лоши. Вече на пръсти извиваше лявото си стъпало, за да откачи закопчалката, когато в пръстена на йонното оръдие заискри люлякова светлина. А! Белия Винт! Мъглата се разстла като екранче. Затичаха букви: „По пътя бъдете особено внимателни“.

Глор не можеше да отговори пред автоматите. Само гледаше пластинката от сребриста мъгла, овална, с формата на екран. „Успех, успех!“ — мъглата се изви в спирала и изчезна. Глор изчака известно време и се измъкна от захранващия блок. Черни небеса. Учителя е добре осведомен! Знае за преминаването им на друга работа. Искаше му се да вярва, че знае и за Светлоокия… Но какво толкова може да им се случи по пътя? Я чакай… И Тачч ги съветваше да се оглеждат наоколо…

Кълна се в шлема и ръкавиците си, госпожа Тачч е не по-малко загадъчна от Учителя! Първо ги предупреди за интригите на Изчислителя, после ги заведе на лов — с недвусмислената цел да бъдат по-далеч от Стражата. И сега пак ги предупреждава…

В пълно недоумение Глор тръгна да предава бригадата. А си мислеше за Тачч. Значи монтажничката не е съучастничка на Светлоокия? Защото опасността по време на пътя би могла да произлиза единствено от него, мислеше си Глор.

Сигурно е, че в „посредника“ е вграден предавател. Вероятно инженер-физикът знае, че Глор е използувал „посредника“ за свои собствени цели… „Е, само да се измъкнем. На орбитата ще успея да се защитя“ — мислеше Глор.

Един час преди края на смяната по гривната го извика заместникът на Първия Диспечер. „Господин Глор! — изграчи старият монтажник. — Можете да тръгвате в съответствие с получените от вас инструкции. Плавен Път.“

Глор беше сигурен, че вече никога няма да види Монтажната, затова вдъхна димната миризма на заварките, кой знае защо, попипа края на фунията, изключи магнитните подметки и скочи към асансьора. Половин секунда преди него от своята площадка излетя Ник.