Александър Мирер
Домът на скитащите (18)

Монтажната

Елингът изглеждаше празен. Това беше величествена, океанска пустота, с редки островчета от метални площадки и кабини, осветителни панели, гнезда с Мислещи. Островите се поклащаха върху невидимите вълни на „гравитатора“ — генератора за нулево притегляне-Високо горе, при покрива на Монтажната, под похлупака на носовата обтекаема част на кораба висеше блестящият корпус на „капитан-автомата“ — автоматичното устройство, което заменяше пилота, щурмана и бординженерите. Той се монтираше на осемдесетия етаж. От площадката на двадесет и третия, където бяха Ник и Глор, изглеждаше като малка блестяща запушалка, затворила огромна бутилка с полумрак. В километровия трюм, чак до петнадесетия етаж ще бъде разположен главният товар на кораба — гнездата с Мислещите. При долната граница на трюма светеше друга ярка точка — кабината на Втория Диспечер. Това важно лице в снежнобял комбинезон седеше в кръглата си, прозрачна, ярко осветена кабина, както белият паяк чирагугагу в своя светещ балон. Втория Диспечер ръководеше строителството на носовата част на кораба — навигационните системи и трюма. Зад кабината на Втория мигаха мънички светулки — хиляди автомати пъплеха, сглобявайки ГГ — „главния гравитатор“. Корпусът на гравитатора приличаше на охлюв от синя пластмаса. Диаметърът на плоската му черупка беше седемдесет метра, а височината — само десет. ГГ закриваше почти цялото сечение на Монтажната. Над него като щрихи от синя светлина се кръстосваха ажурните ферми — първият от стотиците пояси. По фермите ще бъдат монтирани хранилищата на Мислещите. Ник и Глор виждаха всичко това от площадката на двадесет и третия етаж. Синият гланцов диск на охлюва, тънките щрихи на фермите, петната светлина, блуждаещи по зелената керамична броня на кораба. Тук-таме светеха оранжеви точки — офицерите от Стражата пазеха гнездата с Мислещите, които вече бяха монтирани. Белите светлинки, летящи из трюма, бяха лампите на монтажниците от трети и четвърти разряд. Те отговаряха за монтажа на фермите и прокарваха линиите за свръзка с Изчислителя — невероятно сложна паяжина от кабели, която съединяваше гнездата на Мислещите. Гнездата ще бъдат половин милиард. Ник и Глор монтираха най-големия кораб на Пътя, но сега съзнанието за това не веселеше сърцата им както преди. Седем такива кораба са достатъчни, за да се засели Земята изцяло, до последния човек…

Гривните се свиха и забръмчаха на ръцете им — време е да отиват по работните си места. По един и същи начин приклекнаха, приветствувайки кораба, по един и същи начин се обърнаха и скочиха в съобщителната тръба — надолу, под синия охлюв на ГГ. Летяха с главите напред, опънали ръце, в тълпата от други монтажници. По стената на тръбата се появяваха цифри — броят на етажите. На петнадесетия Глор се обърна във въздуха, струята го отнесе към стената и — пльок! — изскочи от тръбата на площадката на четиринадесетия етаж. Пльок! — Ник изскочи след него.

Плоското дъно на ГГ сега висеше над главите им. То беше осеяно с прожектори. Тук се налагаше да осветяват по старому — нямаше място за осветителни панели. И всички прожектори светеха надолу. В синьото им сияние, в кълбящия се дим от заварките пред хората се откри сърцето на кораба — големият тягов реактор, ГТР. Грамада със същата ширина като на ГГ, но петнадесет пъти по-висока и сто пъти по-сложна. И как иначе! Гравитаторът се пуска само при излитане и кацане — около четири пъти през целия живот на кораба. А ГТР трябва да действува непрекъснато. От него се подава енергията за ходовите двигатели, за ГГ, за Изчислителя, за капитан-автомата — за целия кораб. Тяговият реактор е направен така че да служи години, столетия, хилядолетия. От планетата в началото на Пътя до планетата на края на Пътя, а ако потрябва и по-нататък, защото Пътя никога не свършва.

Затова с монтажа на големия тягов реактор се занимаваха само монтажници от висш разряд.

Веднага щом Глор стъпи на площадката, гривната пак стисна китката му. Запищя гласът на дежурния преводач — помощника на Първия Диспечер.

— Плавен Път — каза Глор. — Вика ме Първия.

— Плавен — отговори Ник.

С ръка, облечена в дебела, лапеста работна ръкавица, тя се хвана за дебелото въже и се плъзна по него към горивния автомат на ГТР. А Глор скочи в тръбата и полетя надолу, към нулевия етаж, под земята. Отново се замяркаха цифри. Девети — краят на ГТР. До четвъртия етаж се монтират резервоарите за втечняване на газовете — хелий, водород, кислород. От четвъртия надолу са ходовите двигатели. На първия са опорите за кацане, най-долната точка на кораба, краят му. От нулевия етаж надолу, дълбоко под земята е скрит гравитаторът на Монтажната. В полето му висяха конструкциите на бъдещия кораб и самата Кула на града.

Ако полето се изключи само за секунда, цялата грамада ще рухне — помисли си Глор. Като Старата Кула. Тази неочаквана мисъл го порази. Точно бе слязъл на нулевия етаж.

Глор спря, хвана се за края на товарния тунел и погледна надолу. За дъно на Кулата служеше стометров диск от еластично, така наречено космическо стъкло. През него се виждаше мембраната на гравитатора — шлифован до невероятен блясък лист благороден бронз. Повърхността на стъкленото дъно беше мътна, издраскана, почти матова. И все пак пропускаше достатъчно светлина към мембраната. Под стъклото изглеждаше, че тя вибрира. По нея пулсираха и се сливаха отразени светлини. От време на време се завъртаха, после се разделяха, образувайки тайнствени шарки. Но Глор добре знаеше, че светлинната игра се получава от движението на лампите на нулевия етаж. Че вибрациите на бронзовия излъчвател не могат да бъдат забелязани с просто око, както е невъзможно да се проникне в подземието на гравитатора. Това подземие може да издържи взрив на водородна бомба. В него не може да се проникне. Единственият тесен отвор се охранява от наряд на Стражата и от безпощаден пазач-автомат.

Глор въздъхна, поднесе гривната до ухото си и се убеди, че времето изтича. По устав той е длъжен да се яви при Първия в течение на една осемнадесета от часа след повикването. Подръпна маншетите на ръкавиците си, оправи каската си и се гмурна към центъра на етажа, към кабината на Първия Диспечер.

Тук беше теснотия, шум, суетня. Товарните тунели бълваха контейнери с оборудване — цялата кърмова част на строителството се снабдяваше от нулата. Тук балозите и автоматите се движеха по-бързо, отколкото горе. Гърмеше гласът на дежурния преводач. Въздухът бе пропит със страх — тук вилнееше самият Първи Диспечер. Той командуваше своите осемнадесет заместници, а те — сто шестдесет и двамата заместници на заместниците и същото количество помощници на заместниците. Глор беше помощник на заместника на Първия Диспечер и до днешния ден много се гордееше с това звание. Подозираше, че предишното му тяло е имало званието заместник. Иначе защо ще го издигат него, младия монтажник, на такава отговорна длъжност? Освен славата тази длъжност му носеше и сто и осем редици на година. Заедно с обикновената заплата на монтажник от висш разряд — осемдесет и една редици — това правеше доста прилична сума…

Докато се промъкваше през гъмжилото от автомати, контейнери с оборудване, връзки тръби, макари с кабели, обтегачи, транспортни въжета, бутилки, опаковки с пластмаси, Глор не изпитваше обичайния страх пред Първия. Точно тази сутрин те с Ник си мечтаеха как ще го назначат на длъжността заместник на заместника на Първия Диспечер. Най-вероятно след ходовите изпитания на кораба. Колко странно, че всичко това свърши.

Свърши през деня, преди вечерния вятър.

Поклати глава. Смешно. Не през деня, а през нощта, на Земята, край лехата с теменужките.

Усети в роговите си челюсти вкуса на малини и плю. Вкусът му се стори отвратителен. А в главата му всичко странно се обърка. Изведнъж си спомни за курга Нурра и видя изгорената му плешка, и стената на дихателната торбичка, която пулсираше в раната.

Глор спря. Ослуша се към гривната си — не, никой не го викаше. Имаше чувството, че са го извикали. Странно… Върху плоскостта на контейнера, който изпълзяваше от транспортния тунел, му се привидя злобната муцуна на Нурра. На фона на надписа: „Да се транспортира, придружен от балог.“

По навик Глор се разсърди — бяха пуснали контейнера без придружител! Нарушение. Кресна в гривната:

— Ей, транспортната!

Отговориха му не по гривната. Познат глас му проговори във въздуха!

— Помолих ви да почивате три местни денонощия. Засега не предприемайте нищо. Изморени сте… — Гласът на Учителя пресекна.

— Не сме много изморени! — горещо възрази Сьовка. При това тялото му стоеше с неприлично опулени очи и мълчеше. Гривната нетърпеливо трепна и извика с гласа на дежурния преводач:

— Господин Глор, оставете транспортната на мира! При господин Първия Диспечер!

И лек като жуженето на сънлива пчела, прелетя глас:

— Момче, бъди внимателен.