Александър Мирер
Домът на скитащите (46)

Великия Диспечер

Новият инженер за поръчения се появи в кабинета на командора на Пътя точно навреме. Третият Велик се беше излегнал във висящото корабно кресло и разговаряше по видеофона с Първия Велик, негова разпоредителност Великия Диспечер. Глор бе длъжен да се смути. Той, скромният монтажник, е попаднал в такова общество…

Негова разпоредителност, едър мъж от същия аристократически мощен тип, както и Джал, се мръщеше под шлема си и слушаше Командора не много внимателно.

— Извини ме, моля те, ще те прекъсна — каза той с ехтящ, ораторски глас. — Аз се разпореждам с кадрите и на планетата, и на орбитите. Извини ме, моля те… Приеми три групи, построй им жилища, а с какво ще се занимават си е твоя работа… — Той видя Глор, посочи го с глава в гребенест шлем: — Кой е този?

— Да, пак за кадрите — озъби се Джал. — Моят нов адютант. Вместо оня, който ти ми натресе. Който смачка ракетата, дръвника…

Негова разпоредителност небрежно кимна. Монтажник от кой да е разряд е нищожна личност в очите на Великия Диспечер. Може да се каже — изобщо не е личност. Двуного в син комбинезон. Но инженер при командора на Пътя — това вече значи нещо. Него можеш и да го намразиш.

Погледът, който негова разпоредителност хвърли на Глор, не предвещаваше нищо добро. Мно-ого лошо… На Великия Диспечер се подчинява Шефа на двете Стражи. Макар че Великия командор също е сила. Получава се нещо като равновесие. За известно време то ще се задържи. Но все пак е интересно: нима Глор е назначен без съгласието на Великия Диспечер?

Глор приклекна няколко пъти — по-ниско, по-ниско, няма да ти се счупи гърбът — и бе освободен. Плъзна се към кабинетчето си. Като се правеше, че се запознава с оборудването, тайничко поглеждаше към командора на Пътя. Негова предвидливост явно продължаваше беседата си с Първия Велик — Глор виждаше, но не можеше да чуе през стъклената преграда, която отделяше кабинета му. Командорът се ядосваше. Тресеше глава, озъбен като кург. Един път даже се закани към екрана. Глор го гледаше със замислено любопитство. Виждаше себе си в това кресло, в това тяло. Да, залогът е голям и трябва да го спечели.

Вече не го обземаше черен ужас, когато мислеше за това, че Сьовка ще отиде по-далеч. Сякаш и двамата щяха да преминат в тялото на командора. Сьовка престана да го съжалява, Глор престана да се страхува. Те се сляха в едно съзнание.

Почти несъзнателно Глор излезе иззад преградата. Приближи се до креслото, приклекна.

— Какво искаш? — излая Джал.

— Имам важно съобщение — вдъхновено каза Глор. Нямаше представа кога ще може да завладее командора на Пътя. Но чувствуваше, че два въпроса не търпят отлагане. Кой го е препоръчал на командора толкова навреме и на място? Кой е Железния Рог?

— Казвай, др-ръвник…

— Ваша предвидливост! Моят предшественик, сега Мислещ, е бил мой брат по каста. Съгласно обичая, аз съм длъжен да го защитя.

Командорът кимна. Кастовото братство — доста почтен обичай…

— Можеш да продължиш.

— Ваша предвидливост! Имам основания да мисля, че моят предшественик е бил възнесен в Мислещ не случайно, не поради престъпна небрежност.

— А за какво друго, ако не за небрежност?

— Нечия зла воля, ваша предвидливост. Докато идвах насам, се случи… Ще позволите ли да доложа?

И той разказа за произшествието на гравитолетната гара — в нов вариант, разбира се. Някой, чието лице той не успял да види, уж бил казал на своя спътник: „Ето го тоя младок, когото Джал взе при себе си без съгласието на Железния Рог.“

Негова предвидливост гневно отбеляза:

— Нахалници и подлеци! — После известно време пухтя и сумтя — мислеше. Измърмори: — Железния… какво?

— Рог, ваша предвидливост.

— За пръв път чувам.

Изглеждаше много разтревожен и Глор с удоволствие си помисли, че Великите също се страхуват.

— Ще се осмеля да попитам ваша предвидливост… (командорът кимна) на чия препоръка съм задължен за честта…

Командорът не му позволи да завърши — вирна глава и процеди:

— Можете да вървите.

„Така — помисли Глор. — Поиграхме си малко, стига. Добре. Разбрах нещичко. Първо, не ме е препоръчал Великия Диспечер. Второ, Джал не е чувал за Железния Рог и сигурно ще се постарае да разузнае нещо за него. Я виж, вече включи връзката!“

На пулта на инженера за поръчения светна рубинен правоъгълник — негова предвидливост говореше по особено секретния канал. Беше невъзможно да се подслушва… Глор подаде глава иззад преградката като гунеу от дупката си и крадешком огледа екраните на командорския пулт. Охо! Важен чин от Стражата. Какво пък, нека Стражата се поразтъпче; да потърси железния господин…

Секретният канал се изключи. Настъпи времето за доклади на началниците на доковете, спътниците и останалите служби, подчинени на командора на Пътя. Адютантът седеше без работа и разглеждаше своя пулт-радиостанция с клавишите за пряка връзка. Върху един от тях се чернееше магическата дума „Изчислител“. „Като рискувам, да рискувам“ — помисли си Глор и предаде запитване за Светлоокия — по номера. Всезнаещият Изчислител веднага доложи: име — Джерф, син на Бир; инженер от висш разряд, училище — шести благороден пансион, после Теоретичната Академия, специалност „ултракъсовълнови усилватели“. Ясно… С една дума, все същите „посредници“. Истинско съкровище за чхагите.

Изчислителя направи малка пауза и завърши с обикновения си мъртъв глас: „Означеният номер ИФВ 5981 се смята за благонадежден без ограничения.“

Това си беше ясно. Как може да има достъп до корабния трюм, без пълна благонадеждност? Но Глор се натъжи. Така му се искаше да чуе нещо компрометиращо за Светлоокия… Ама че хитрец е тоя Джерф! Хубав враг си намери, гълъбче Глор… Др-ръвник, както би казал негова предвидливост. Но ако си кажем цялата истина, беше доволен. Вече нямаше нужда да хитрува и да се преструва. А ако се замисли, почти няма опасност. Джерф не може да направи донос, това е ясно. И не може да изпрати убиец — нали Мислещия беше останал при Глор като заложник…

— Дръвник, ти оглуша ли?! — кресна командорът на Пътя… — Ракетата ми! И по-живо!