Александър Мирер
Домът на скитащите (27)

Големият лов

Ботът се носеше под водата към някакво известно само на Тачч място в океана. Екипажът търпеливо чакаше. От време на време заговаряха за това-онова, но повече мълчаха. Никой не гледаше навън. Скоростта беше прекалено висока — в светлината на прожектора се стрелна риба и веднага изчезна зад кърмата, студено чернееше празната вода. Сякаш се носеха през тунел от черен матов камък, безконечно дълъг и прав. Бордовият часовник равнодушно навърташе час след час, подводницата се отдалечаваше все повече от бреговете. Плячката не беше от тези, които очакват ловеца в бърлогата си. Най-големият и свиреп хищник на планетата, древният звяр с древното име „сумун“. Така го бяха нарекли коренните жители на планетата — още преди да ги настигне Пътя.

— Тук ще е добре — най-после проговори Тачч. Богът намали скоростта си, по полегата спирала тръгна надолу, като оставяше зад кърмата широка, слабо просветваща диря. Примамка. Течност с миризмата на костенурките наб, любимата храна на сумуните. Те подушват миризмата на наба от много стотици метри. Като навърташе кръг след кръг, ботът се спусна към слоя на плътната студена вода. Тук легна неподвижно, сякаш бе на дъното и пусна в ход звуковата примамка. Стъклото започна да вие с нетърпимо тънък звук. Леко затрепера. Предавателите бяха изпратили в океана звуците на стадо костенурки, записани на магнитна нишка. Земните ловци примамват със звук най-разнообразен улов — от тигър до синигер. А тук използуваха звукова примамка само при лов на сумуни. Впрочем той рядко биваше успешен.

Предавателят монотонно пищеше. Водата изглеждаше съвсем необитаема — дълбочината бе три хиляди стъпки, прожекторите бяха изключени. Тачч угаси и вътрешното осветление, закри екрана на хидролокатора с щора — дори неговата слаба светлина можеше да смути звяра. Глор седеше, вперил очи в екрана. Един път сгреши, като взе някакъв наб за приближаващ се сумун. Не беше трудно да сбъркаш изображенията на екрана — и двете животни имаха формата на овална леща, само че сумунът беше десет пъти по-голям. Набът дълго плува около бота, като търсеше източника на звука и призивно пищеше. Съвсем се побърка, няколко пъти се удари в борда, разклащайки лодката. Тачч с досада изщрака:

— Това безмозъчно същество ще ни развали лова…

— Защо, кълна се в ръкавиците си! — учуди се Ник.

— Предавателят излъчва звуци на доволство — търпеливо шепнеше Тачч. — А набът крещи: „Къде сте?“ Големият има мисъл в огромната си глава, не е като набите. Като чуе два противоречиви вика, ще стане предпазлив.

Костенурката още веднъж разклати лодката. Тачч щракна превключвателя — кабината се обля в светлина, после угасна и когато очите свикнаха с тъмнината, на екрана започна да се забелязва бързо смаляващо се петно. Набът бягаше с всички сили. А под прав ъгъл, в далечния сектор се мержелееше овална точка. Сумун! Само гигант би могъл да даде толкова ясно изображение от такова голямо разстояние.

— Той е! — извика Глор.

Тачч го отблъсна от екрана. Макар че беше тъмно, Глор усети в жеста й злобно напрежение и пак се учуди: защо старата самотна монтажничка ги беше поканила на лов? Тук благотворителността не бе приета…

Сумунът приближаваше. Движеше се право към бота. Изображението му върху екрана преминаваше от сектор в сектор, приближавайки към центъра. А центърът бяха те. В стъкления балон, който стабилно издържа огромното налягане на водата, но се пука от таранен удар. А бронираното тяло на сумуна тежи стотици тонове. Тачч изключи предавателя и каза:

— Забеляза ни. Чувате ли?

В кабината се отразяваше ниско, глухо бучене, като рев на двигател на малки обороти. Като допря ръка до обшивката, Глор усети вибрация. Нещо в машинното отделение затрепери.

— Ах и ах, колко е страшно!… — въздъхна Ник.

От тъмнината Тачч попита високо и с горчива насмешка:

— Страх ли те е, монтажничке? Тук всичко е истинско — и тъмнината, и смъртта…

— Престанете! Защо не ни атакува? — попита Глор.

— Големия или веднага си отива, или напада — рече ловджийката. — Този не си отива.

Глор, който също се страхуваше, внезапно изтърси:

— Винаги напада като носорог.

И се сви. В тукашния език не съществуваше думата „носорог“ — Сьовка го беше научил, както в руския, от „нос“ и „рог“. Сви се, но веднага разбра — пред лицето на истинската смърт никой няма да чуе изтърваната дума. Нали е достатъчен само един удар и телата им ще отидат на дъното, а наоколо няма да има никого, за да спаси Мислещите им…

Тачч с трескава веселост подхвана:

— Не носорог, а таранонос, така ще е по-точно, монтажник Глор… Тръгна! Сега ще видите вие таранонос!

Сумунът така изрева, че ботът се заклати. Блесна прожекторът. В ослепителния жълт лъч се мярна тяло — плоско като кинжал, ако се гледа откъм острието. Глор успя да забележи две ярки точки — очите. Кинжалът се изви и излезе от лъча. На таблото пред водача мигаше кървава светлинка — оръдието бе готово за стрелба. Ботът се въртеше във водата. Тачч посрещаше всяка атака на сумуна с прожектора, а звярът бягаше от лъча в тъмнината, плуваше наоколо по елипсовидни кометни орбити. Затиснат от креслото, Глор не можеше да помръдне главата си. Когато сумунът за втори път попадна в лъча — на стотина крачки очите му светнаха като прожектори, — ботът се държеше вертикално във водата. Изтрещя оръдието. Докато ги отнасяше някъде настрани, ловците видяха как черен опашат снаряд се понесе към стремително уголемяващите се очи на сумуна. После всичко изчезна. Вълната завъртя лодката — невидимият звяр мина наблизо, порейки водата с гигантските си плавници. Вълната отхвърли бота и спаси екипажа.

Беше прекалено тежък този сумун. Отмина по инерция стотина метра надолу, за което му бяха необходими пет секунди — много време, когато става дума за живота. Тачч успя да се обърне, да хване главата на сумуна в лъча и да натисне педала на спусъка. Снарядът като винт се понесе по оста на лъча. Стигна до мястото, където след половин секунда се озова предната третина на туловището на сумуна, и опашатият снаряд удари там. Проби бронята му, влезе надълбоко, колкото беше необходимо, и там се взриви. А Тачч внимателно се прицели в огромната триъгълна глава и изстреля последния, третия заряд от магазина.