Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Домът на скитащите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Дом скитальцев, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 7 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
Mandor (2009)
Сканиране, разпознаване и корекция
Victor

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

 

Издание:

Александър Мирер. Домът на скитащите

Издателство „Отечество“, София, 1984

Биб. Фантастика № 33

Редактор: Асен Милчев

Технически редактор: Иван Андреев

Художник: Венелин Вълканов

Коректор: Мая Лъжева

История

  1. — Отделяне на втората част на „Домът на скитащите“ (досегашен номер 955). Повърхностна редакция от Mandor

Важна особа

На адютанта на командора на Пътя се полагаше да има: малък лъчемет, диктофон за шифриране, пилотски ключ за личната ракета на негова предвидливост, вакуумскафандър и накрая пропуск с надпис „навсякъде“. Всичко това му предаде питът, завеждащ канцеларията, под непочтителните погледи на чиновете от Стражата. Лъчеметът бе зареден, трябваше да се носи на гърдите. Вакуумскафандърът беше изпратен в жилището на господин монтажника от висш разряд. Като съобщи това, началникът на канцеларията огледа пропуска от едната и от другата страна и го предаде на друг пит. Той запои в пропуска пилотския ключ и обясни как да се използува — да се пусне в цепнатината на опознавателя върху таблото на ракетата под стартовия клавиш и така нататък, и така нататък. Глор знаеше всичко това, но на пита му беше все едно какво знае. „Какво нещастие — мислеше Глор. — Пълноценно съзнание, добро тяло, а пък си е истински дървеняк…“

С облекчение се измъкна от компанията на изкуствените чиновници и се озова в обятията на Клагг — виж, този беше май прекалено жив!

— Охо, ще работим заедно, а, господин монтажник?! Представете си, така и реших, кълна се в горещата тяга, предвиждах го, нали, господа? — цвърчеше Клагг, призовавайки офицерите за свидетели.

Клатушкайки се, от площадката слезе старшият офицер. Представи се с дружелюбен бас:

— Сулверш, началник на Стражата на негова предвидливост. Радвам се. Все пак без адютант е трудно. Я дайте… — Той взе пропуска и го разгледа внимателно, като се мръщеше. — Е, всичко е наред. Не им вярвам много-много. — Той кимна към чиновниците. — Никога не можеш да разбереш какво си мислят. Млъкни, Клагче… Сега за работата. Трябва постоянно да бъдете при особата на негова предвидливост. Там, горе.

— В кабинета ли?

— Че къде другаде? — на свой ред се учуди Сулверш. — В съответствие с устава на Стражата командорът на Пътя не може да приема посетители, ако е сам. Та така…

— Извинете, господин офицер, но това не е ли задължение на Стражата?

— Негова предвидливост ни гони! — с верноподанически възторг се намеси Клагг. — Те от вида на каската получават гърчове!

Офицерите с готовност зацвилиха. Сулверш изгърмя:

— Мир-р-но! Р-разпръсни се, дръвници! Клагг, предупреждавам ви. Дръжте си езика! Та така… — Той хвана Глор за портупея на лъчемета и гръмовно зашепна: — Старчето… Е, ние така го наричаме, е… ласкаво, разбирате ли? Старчето не обича да го охраняват. Е, сега вече всичко ще бъде наред.

Началникът на Стражата на командора на Пътя се усмихваше с цялото си широко, добродушно лице. Офицерите му изглеждаха весели и неподплашени. Обаче, докато го държеше за маншета, под формата на дружелюбен жест Сулверш провери номера на ръкавиците на новия адютант. Странно съчетание на бдителност и пренебрежение към устава на Стражата. Впрочем кой може да принуди Великия да спазва устава?

Като освободи Глор, офицерът го предупреди:

— По-добре не говорете за длъжността си. Съветвам ви.

— Така… А какво ще ме посъветвате да отговарям на въпросите?

— Мълчете си и толкоз — рече офицерът.