Александър Мирер
Домът на скитащите (45)

Срещата

Между синия титан на чинията и зелената светеща броня на „посредниците“ се провря глава в работен шлем. Лампата заслепи Глор. Той закри очите си с козирката, позна Светлоокия и разбра, че е чакал него.

Някой е следил Глор, видял е накъде е тръгнал и е съобщил на инженер-физика.

— Господин Глор! Вас ли виждам? — с палячовска възторженост извика инженерът. — Ка-аква среща, ах и ах, и още един път ах!

— На вашите услуги, господин инженер-физик — рече Глор, като се стараеше да бъде любезен. — Надявам се, посоката ни е обща?

— О, почакайте, скъпи господине! — с насмешка рече Светлоокия и после със зъл, бърз шепот продължи: — Вие сте използували уреда. Защо? Не лъжете! Всичко ни е известно!

— Благоволете да не се забравяте! Не съм свикнал с подобен тон.

— Не го усуквайте! — изсъска Светлоокия. — Училище за благородни маниери!

— Вижте, какво, инженере — миролюбиво предложи Глор, — предлагам ви да се извините. След това ще поговорим, ако имате желание.

— Имам голямо желание, господин монтажник! Поднасям извиненията си на господин монтажника! Доволен ли сте? Сега моля да ми отговорите.

— Нямам какво да ви отговарям — каза Глор. — Когото беше необходимо, него взех в уреда. Ще се постарая да изпълня молбата ви. Друго?

— Ама вие разбирате ли какво правите? „Когото беше необходимо“! Вие трябваше да помолите мене, мене и аз щях да взема за вас когото трябва — чисто и безопасно. Дилетант! Казвайте какви сте ги забъркали? Ще се опитам да оправя работата. Е?!

„Нищо не знае — разбра Глор. — Мисли, че с помощта на «посредника» съм откраднал нечие тяло.“

— Не се тревожете — проговори той. — Взех Мислещ не от балог. Всичко е наред.

Инженер-физикът сви рамене и доста спокойно каза:

— Работата няма да стане, Глор. Веднага ми върнете „посредника“. Не ви вярвам вече.

— Кълна се в ръкавиците си! Вече не ми вярвал! А защо преди ми вярвахте?

Светлоокия само се подсмихна и Глор разбра. Естествено чхагите го бяха проучили. Но предварително. Изобщо не познаваха сегашния Глор. А предишния Глор, ако беше попаднал в такива стоманени клещи, нямаше да посмее и да щракне. Дори само заради Ник. Неговата неистова привързаност към Ник беше известна на всички…

— Дайте го! — чхагът протегна ръка.

— В никакъв случай. Вашият уред не е у мене.

Светлоокия пак стана кафяв. Пъхна телефона в ухото си, промърмори нещо. Глор разбра: чхагът говори със съучастника си, който прослушва предавателя, вграден в „посредника“. Ясно. Шпионинът е чул как Глор и Ник са разговаряли, премествайки „посредника“ от кутията в скафандъра. И е решил, че Глор го е скрил под комбинезона си. А сега шпионинът докладва на инженера, че не е чул последния им разговор, тоест „посредникът“ е скрит на друго място.

Чхагът яростно забърбори в предавателя си. В екливия отсек се чуха няколко думи. „Железния Рог на мястото си ли е?“ — чу Глор. А Светлоокия несъзнателно направи радостен жест. Явно му отговориха, че е на мястото си…

— При вас ще дойде моят помощник — каза Светлоокия. — Днес. Вие ще го познаете. Ще му дадете уреда.

— Не преди да изпълня обещанието си — флегматично отговори Глор.

— Ще ви смажа, безумецо! Не, няма да си мръдна нокътя. Ако останете без моята опека, ще ви разнесат на молекули!

— Да, на пристана вашият съучастник се появи точно навреме. Не ми позволи да направя някоя глупост. Но не мене спасявахте. Себе си, господине — нямам честта да зная как се казвате…

— Ще ми върнете ли „посредника“? — извика Светлоокия.

— Казах вече.

— Сбогом! Ето какво ви очаква. — Инженер-физикът протегна два пръста като прашка, изобразявайки два снопа плазма, разпрашител. И започна да отстъпва към трюма.

— Благодаря за предупреждението! Ще взема мерки — рече Глор и хвана инженера за лакътя. — Стой!

Оня се дръпна, но Глор беше по-силен. Придърпа ръката му към лицето си, видя номера на ръкавицата. Тръсна инженера.

— Не сте наясно вие, номер 5981… Не сте наясно! Не аз съм във вашите нокти, а вие в моите. Но засега няма да ви преча. Сбогом… — И без да се оглежда, прекрачи от хангара в дока.