Александър Мирер
Домът на скитащите (20)

Още една изненада

Глор се понесе нагоре по тръбата към своя агрегат — седмия захранващ блок на ГТР. Вдъхна успокоителната миризма на заварка. Тежките заваръчни автомати пълзяха по фунията, по подредените като спирала пластини на бронята. От ямата като от кратер на вулкан избиваше светещ горещ дим. Под наблюдението на монтажниците сглобяващите автомати монтираха реактора — основната част на захранващия блок. Покрити с изпъкнали брони, монтьорите приличаха на костенурки. Крачетата им с вакуумни прилепала звънко щракаха по метала. Над десетметровия кратер на фунията имаше площадка с кресло, малък пулт и „схема“ — матов плосък екран. Като при Диспечера, но по-малък — върху него бе изобразена схемата на захранващия блок. Тази площадка с пулта беше работното място на старши монтажника господин Глор. Той седна, погледна към екрана, убеди се, че монтажът върви нормално, и се обърна със стола си така, че да вижда Ник.

Нейното място беше при горивния автомат, точно над захранващия блок. Тя помаха с ръкавица, Глор също й махна. Разделяха ги някакви си двадесет и пет метра.

Около час и половина той съсредоточено се занимаваше с работата си, като от време на време поглеждаше към госпожа Ник. Приятно му беше да гледа как, закачена с осигуряващо въже, работи около своя горивен автомат. Един път тя почувствува погледа му, обърна се и поклати глава, покрита с каска — не ми пречи. Той послушно сведе очи. И изведнъж видя, че по въжето от площадката на северния сектор стремително се пързаля непознат монтажник с контейнер в свободната си ръка. Глор стана и помогна на госта да спре — пое контейнера, задържа го за ръката.

— Благодарим, господин помощник на заместника! — рече гостът. Не беше балог, а Първокачествено Изкуствено Тяло, ПИТ. Робот с Мислещ в изкуствения мозък. Без да поздрави — питовете никога не поздравяват, — той продължи:

— Ние имаме намерение да изпитаме фунията, господин помощник на заместника.

— Това… — щракна Глор и веднага замълча. Искаше да каже: „Това е грешка! Фунията не е сглобена!“ И благодарение на Пътя — сдържа се. Защото Изчислителите не грешат.