Александър Мирер
Домът на скитащите (33)

Светлоокия

Под кърмата на „Повелителя“ стоеше дребен, много строен балог. Беше в комбинезон на специалист от висш разряд, сребрист, с люлякови ивички и със закопчалки на инженер-физик. Дрехите му стояха много добре, елегантно и изглеждаха съвсем нови. Ръцете му в безукорни ръкавици бяха скръстени на корема. Сигурно за да не се докосне до нещо мръсно. От издутия маншет на ръкавицата му стърчеше цилиндричен калъф за магнитна нишка, а на лявото му рамо висеше малък сметачен апарат. И Глор имаше такъв апарат, само че на него, както и на всеки друг монтажник, и наум не би му дошло да се разхожда така на публично място. Но инженер-физиците доста често го правят. Лицето на инженера изглеждаше весело и доброжелателно. Към Глор бяха устремени смели очи, които се отличаваха с една особеност — не бяха абсолютно черни като на всички останали, а сивкави. Рядко качество. Такива очи не могат да се забравят. И Глор можеше да се закълне в покоя на Мислещите си, че никога не ги бе виждал. Светлоокия пъргаво приклекна — поклони се.

— За мен е чест, господин Глор! Плавен Път!

— Плавен път, господин инженер… С какво…

— Не се затруднявайте! — възкликна инженер-физикът. — Никога не сте ме виждали, зная това. Обаче… — Светлоокия бързо се огледа, отгърна ръкавицата и изключи гривната си. — Няма да назова името си, господин Глор. Моля да ме извините.

Изразително погледна към гривната на Глор. И той, без да разбира защо, натисна изключвателя. Светлоокия веднага се приближи до него и високо зашепна в ухото му:

— Чаках ви, за да ви предложа Безсмъртие! Стоп! Не се отказвайте, помислете!

— Като подарък ли?

— В никакъв случай! Услуга за услуга. Е, какво?

„Трябва да го изслушам — помисли Глор. — Нямам какво да губя. Абсолютно нищо не мога да загубя. Мога да му отделя половин час — не повече. Преди смяната трябва да стигна до Старата Кула и да убия Нурра.“

Мислите, които ни връхлитат внезапно, са като изстрели иззад ъгъла. „Инженер-физикът има очи на убиец, ето къде е работата и ето защо Ник гледа като подгонен рош-рош — мислеше Глор. — Тя помни, а аз забравих. Нурра не бива да остава жив. О, подъл, подъл свят…“

— Слушам ви, господин инженер-физик.

— Благодаря! — живо отговори Светлоокия и щракна с пръсти, викайки робота. Синият приятел на Глор се появи начаса. — Отвори кабината на „Повелителя на ураганите“, малчуган!

— Слушам… — Роботът подскочи, зашляпа с прилепалата си по корпуса на бота и отвори капака. — Най-новият модел, господа елитспециалисти! Има и долен люк за изплуване при подводен лов, с размери осем на шест, при наличието на обикновените горен и страничен люкове, с трюмни размери единадесет на единадесет…

Люкът се затвори. Светлоокия бе успял да отблъсне робота и той остана отвън. Жестикулираше, изправен пред прозрачната броня, която чудовищно изкривяваше всичко наоколо. Краката на робота изглеждаха огромни, а тялото му — съвсем мъничко, като синичко украшение за елха.

Светлоокия се оказа хитрец. Щом люкът се затвори, той приближи челюстите си до ухото на Глор и с невероятна енергия и убедителност зашепна и защрака:

— Днес Клагг беше ли при вас? Отлично! Известното лице ви назначава при себе си като инженер за поръчения. Не знаехте ли? Сега знаете. При излизанията си в Космоса с двуместна ракета известното лице е ваше. Разбрахте ли? Това е много просто и съвсем безопасно. — Инженерът весело щракна с челюсти. — Той сам управлява ракетата, сам, разбирате ли?

— Кое е безопасно? — попита Глор.

— Да го подмените, ама че сте чуден! Да го подмените! Аз имам „посредник“. Когато останете в ракетата насаме с известното лице, ще го подмените със съдържанието на „посредника“…

— „Посредник“! Къде?! — изуми се Глор. Но веднага разбра: провокация на Стражата, нищо повече. Намерили глупак…

— Господин инженер-физик! Как се осмелявате?…

— Не си правете труда — прекъсна го Светлоокия. — Аз не съм агент на Стражата. Отказвате ли? Чудесно. Каните се да направите донос срещу мене? Прекрасно. Моля. Само имайте предвид: взели сме под внимание и отказа, и доноса. Помислете си, господин монтажник Глор!

Глор вдигна ръката си с гривната — да извика Стражата. Инженерът с бърз шепот го предупреди:

— Внимавайте! Помислете! По този начин ще включите онзи автоматизъм, който ще осигури безопасността ми. Предупреждавам ви, че не съм благотворител…

И като се огледа, бързо отвори калъфа — срещу Глор се насочи излъчвателят на „посредник“.

— Подчинявам се на насилието — рече Глор. — Е, казвайте…

— Вие правите подмяната. Новият, хм, вие знаете кой, ви дарява с Безсмъртие и звание Диспечер или Пълен командор — по избор. И съответствуваща длъжност в Космоса. Имайте предвид — Безсмъртие! Съгласявайте се!

Безсмъртието е най-големият съблазън за смъртното същество… Да получиш правото докрая на Пътя да преминаваш от тяло в тяло, без да чакаш ред, без нито миг небитие! Но на Глор му трябваше „посредник“. Само „посредник“. Вълшебната пръчица, универсалният ключ за всички проблеми.

— Да предположим, че се съглася. Какви са гаранциите?

— Никакви — рече Светлоокия. — Моля ви! Действието само по себе си съдържа гаранциите. Вие ще станете собственик на тайната — новият Велик, ще не ще, ще бъде принуден да ви позлати.

— Или да ме унищожи.

— Пфу… Делови отношения, господин Глор! Ние не сме убийци. Ние сътрудничим честно.

— Думи — каза Глор. — Има ли инструкция за прехвърляне?

— Разбира се. Тя е в калъфа при уреда.

— Срокът?

— Не е особено важно. По-добре да не се отлага.

— Допълнителни указания?

— Ръкавиците за новия собственик утре ще бъдат в ракетата. Не се разделяйте с калъфа, само при полета го скрийте в контейнера. В никакъв случай не изваждайте Мислещия. Чувате ли? — със заплаха в гласа попита инженерът. — Това е категорично условие. Помнете, че не можете да ни излъжете. Възмездието ще настъпи мигновено.

— Добре — рече Глор. — Аз пък ще се постарая да не ме излъжете вие.

— Ние какво… Унищожете Мислещия на известното лице. На госпожа Ник нито дума. Плавен Път. Безветрено пътуване.

— Безветрено пътуване — каза Глор. — Да, а защо се обърнахте — към мене?

— Нали ви казах, че сте назначен за адютант на известното лице. Хайде, вървете, вървете, вървете! И Глор тръгна.