Александър Мирер
Домът на скитащите (52)

Две девети часа

Струваше му се, че ходи като рак. На една страна, на една страна, застрашително протегнал клещи. Две денонощия на планетата и още едно тук — всичко на всичко три дни и три нощи. Измори се от тях като след цял живот. Сякаш се катереше по някаква кула, а тя растеше над главата му. И над всичко това като черното небе на Космоса висеше нещастието.

На една страна, без да поглежда тези, които срещаше, той си отиде в къщи и взе чифт парадни ръкавици — скри ги в пазвата на комбинезона си. Ник беше горе. Наложи си да скочи при нея. Ник пак лежеше и гледаше към тавана. Наистина, сменила бе комбинезона си и бе свалила работните обувки. „Маша, Машета!“ — извика наум Сьовка. Беше му мъчно и за двете. Той ще отърве Машка и с нея всичко ще бъде наред, а тази нещастница лежи и не смее дори с поглед да помоли за съчувствие. И освен това вече бе свикнал да се отнася към нея като към Машка. Горката! Не разбира какво е станало с нея. Ама съвсем нищичко не разбира. Мисли, че тялото й е било заето от някой друг — не заедно с нея, а вместо нея. Ето защо е толкова потресена. Не може да разбере защо Глор не е забелязал подмяната.

Промърмори нещо успокоително: не се тревожи, ще накарам инженера да мълчи. И пак така свит, обърнат настрани, забърза.

Командирът на Пътя още почиваше. Бяха минали само час и половина от трите, предназначени за отдих. Глор се качи в кабинета — на инженера за поръчения се разрешаваше да се намира там в отсъствието на шефа, също както и на старшите офицери от Стражата. Клагг беше там — Глор едва не се спъна в краката му.

— Съчетавам полезното с приятното — затрещя офицерът, докато ставаше от пода. — Приятен е отдихът, когато съвестта е чиста, не е ли така, господин монтажник Глор? А казват също: докато почиваш, дръж една ръка в резерва. А вие бързате, припирате, не държите сметка за личното си време, та по-точно да изпълните заповедите на негова предвидливост? Разбирам, не смея да ви преча, оттеглям се…

— Е, стига, господин офицер — с усилие отговори „господин монтажникът“. — Стига! Ни най-малко няма да ми пречите. Напротив, ще мога да се възползувам от съветите ви, които са изключително ценни за мен.

На Клагг не му се искаше цял час и половина да стои като стълб в приемната. Кланя се, кланя се и остана.

— Та да побеседваме, господин монтажник Глор — започна той, като удобно се разположи край люка. — О, къде отивате?

Глор му махна с ръка и влезе зад преградката си. Краката му се подгъваха, но главата му работеше ясно. Седна зад пулта, вкара пропуска си в опознавателя, включи екрана за видеовръзка. Натисна копчето „секретно“. Изключи записващото устройство… Намери в дългата редица клавиши за пряка връзка клавиша на Диспечера при Изчислителя на Главния маяк. По екрана затичаха буквите: „ГИП НПКП ДПМ“, което означаваше: „Господин инженерът за поръчения на негова предвидливост командора на Пътя вика дежурния по маяк“. На екрана се показа дежурният младши командор:

— Готов за услуги, приятно ми е да се запознаем…

— И аз се радвам. На мен също ми е приятно. Моля ви, спешно.

Лицето на дежурния изрази досада. Тъкмо се беше настроил да побъбри с новия адютант и пак тая проклета работа!

— На вашите услуги — каза младшият командор. По каста те бяха равни, но по длъжност адютантът на Великия бе старши.

— Моля да установите местонахождението на инженер-физика Джерф. Преди три-четири часа е бил тук, в главното стопанство. Ето личния му номер.

Дежурния сведе очи — свързваше се с Изчислителя.

— Още веднъж номера, моля… Сега всички са по местата си — няма движение, ураган! Ето, моля… — Той се надигна учудено и щракна с челюсти. — Смел момък! Преди час е тръгнал към планетата. Като пътник в товарна ракета с лек товар…

— Така… Къде именно?

— Краен пункт — Космодрум-три.

— Кой го е пуснал на планетата?

— Не е отбелязано. Постоянен пропуск.

Глор вече разбра, че е закъснял; свърза се с космодрума. От екрана се разнесе възторжен вопъл — дежурен бе инженерът, който вчера ги придружаваше при качването. О, велики небеса, колко отдавна бе това! Като заекваше от удоволствие, че вижда господин монтажника на такъв важен пост, инженерът направи справка. Джерф бе напуснал космодрума преди две девети часа. Не е известно накъде е заминал. Гравитолетните линии не работят поради урагана, а прехвърлянията в частен транспорт не се фиксират от космодрума…

Избягал! Преди две девети часа! Точно времето, което бе изгубил за парадните ръкавици и Ник… Да, сега вече нямаше закога да се колебае и да размисля. Без да подозира, Светлоокия бе определил по-нататъшното поведение на Сьовка.

Третият клавиш отляво — „Космическа Стража“. Като гледаше строго дежурния офицер в лицето, Глор нареди да се договори с планетната Стража задържането на еди-кого си, излетял от Космодрум-три еди-кога си. Заповед на негова предвидливост. Спешно.

Изключи апарата и се облегна в креслото. Решителната крачка бе направена. Отстъпление няма. Сега е принуден да действува бързо и решително — даде заповедта от името на Великия, с което извърши най-тежко служебно престъпление. Командорът на Пътя не трябва да разбере за това. Решено е. След два часа Сьовка трябва да бъде в тялото на Джал. В това си качество ще направи размяната на заложниците.

„Заложник“… Сьовка даже мислено не можеше да нарече кристала с Машкиното име. Ще си мисли, че е заминала. Например на гости. А той търси кристал на Мислещ. И ще го намери. И точно тогава тя ще се върне. Разбира се, ще хванат чхага. Играта не беше равна. Бе разгърнал срещу Светлоокия чудовищната мрежа на Стражата — гравитолети, устройства за подслушване и радиопрехващане, подводници, спътници-шпиони и Изчислители… Глор се страхуваше само от едно. Да не би в уплахата си Джерф да се откаже от Железния Рог и да унищожи Мислещия. Джерф нямаше представа какво бе направил. Той дори не се сещаше, че Сьовка не би заменил Машка и за милион бивши командори на Пътя заедно със сегашния! Пирати, пирати… Те се оценяват един друг по половин копейка парчето…

Клагг се приближи до стъклената преградка и с жестове го извика навън. Нямаше как, трябваше да го покани. Офицерът влезе с тайнствен и доволен вид:

— Е-е, всъщност… не ми се полага да бъда тук…

— Стига церемонии!… Вие, заместник-началникът на Стражата?

— Началникът — да, но аз — не — защрака Клагг. — Наистина, след като се запознах с вас, господин монтажник, мнението ми за планетяните стана много по-добро, отколкото преди. Та аз за какво? А! С ваше позволение, ще се отлъча за няколко девети. Нали знаете, трябва да си сменя ръкавиците, това, онова… Вие с оръжие ли сте? Разчитам на вас… Чувствувам, че ще се сприятелим. Позволете ми да ви дам един съвет…

Глор промърмори нещо, съответствуващо на важността на минутата. Ама че глупак, в името на Пътя… „Ама за определени ситуации тоя Клагг е най-удобният човек — помисли си той. — Ще го имаме предвид.“

— … Разбирам, искате да се запознаете час по-скоро с всички тънкости на новата си служба, една от най — сигурен съм, че не греша, — една от най-почетните на всички орбити! — Клагг изящно опули очи и приклекна. — Всички сме поразени от вашето усърдие и работоспособност. Но… но, господин Глор! Все пак не забравяйте да си събличате вакуумскафандъра, наистина! Нали разбирате, забележките на началството никога не са желателни…

Вярно. Глор се бе намъкнал в кабинета на командора на Пътя, без да свали вакуумскафандъра си, което беше сериозно нарушение на етикета… Побърза да благодари на Клагт, но като вдигна очи, улови погледа му — злобен, самодоволен и безкрайно глупав. Сякаш цялата глупост на Вселената, цялата безпощадна тъпота на неразумната материя се бе съсредоточила в тази изнежена муцуна. Подсмихна се. Смятай, че вече си направил кариера, душице-стражник… Само имай предвид: бързо ще свърши…

Извика контейнера, сгъна скафандъра. Извади „посредника“ от джоба, скри го в чекмеджето на пулта и закрачи по кабинета като в клетка. Не можеше да си отиде и да почива. Пак да гледа Ник и да се измъчва за Машка, и да лъже… Не, не. Престани да мислиш за това. Стига. С мъка няма да оправиш нещата, както би казал Клагг — офицерът тъкмо се бе върнал в кабинета. Впрочем той изрече една разумна мисъл — длъжността на Глор наистина бе почетна. И би трябвало да се изпълнява от младши командор, ако не и направо от командор. Защо Джал бе избрал планетен монтажник, а не някого от своите? Нима от самото начало Светлоокия бе нагласил всичко така? Спомни си дребната, много стройна фигура на Джерф. И думите на Ник: „Това никак не ми харесва.“ Светлоокия е хитрец, но не би могъл да убеди Джал. Някой друг е направил това. За кого е изгодно да свали Джал Осми? Кой е помагал на Джерф? Това е ключът към загадката. Да открие главния съучастник на Светлоокия, означава да открие самия него.

Така си седеше, мислеше и чакаше своя час. Понякога поглеждаше навън и всеки път очарователният господин Клагг му се усмихваше.