Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Домът на скитащите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Дом скитальцев, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 7 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
Mandor (2009)
Сканиране, разпознаване и корекция
Victor

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

 

Издание:

Александър Мирер. Домът на скитащите

Издателство „Отечество“, София, 1984

Биб. Фантастика № 33

Редактор: Асен Милчев

Технически редактор: Иван Андреев

Художник: Венелин Вълканов

Коректор: Мая Лъжева

История

  1. — Отделяне на втората част на „Домът на скитащите“ (досегашен номер 955). Повърхностна редакция от Mandor

Трета част
Командорът на пътя

Земя. Операция „Тройно звено“

Началникът на Центъра пристигна в Тугарино като най-обикновен гражданин, с автобуса. И той, и спътниците му — трима души — бяха облечени в цивилно облекло, което безупречно имитираше местната мода. Младите офицери бяха навлекли тесни панталони с неудобни напречни джобове. Зернов беше в тъмен, доста износен костюм, професионално изцапан с колофон. Носеше със себе си списание „Радио“ и картонено куфарче. Обикновен радиотехник.

В същия ден парашутната дивизия получи заповед на разсъмване да напусне Тугарино. Контролните постове по пътищата, снабдени с рентгенови апарати, оставаха. Но блокираните в града пришълци не биха могли да знаят това.

Зернов, от своя страна, не можеше да бъде сигурен, че в Тугарино все още има пришълци. „Тройно звено“ беше капан, поставен пред вълчето леговище наслуки. Не се знае дали в тази дупка живеят вълци… Наистина сценарият на операцията бе проверен от изчислителната машина и предполагаше висок процент за успех.

Три часа преди групата на Зернов от областния център се завърна един щастлив младеж — главният инженер на млекозавода. Той бе получил невероятно предложение. Да замине за Южна Америка, за да пусне в производство също такова предприятие, каквото ръководеше в Тугарино. Заводът наистина съществуваше и задграничният паспорт, и командировката, и всичко останало също беше истинско. Младият инженер не подозираше, че участвува като примамка в операцията „Тройно звено“ под прякора „Пътник“. Той беше във възторг — непрекъснато вадеше от джоба си и разглеждаше паспорта и самолетния билет Москва — Гуаякил през Брюксел, Лондон и Хавана. Трябваше да излети след два дена и да пристигне в Москва само три часа преди тръгването на самолета. Така го посъветваха в обкома. Посъветваха го също да не говори за командировката си — положението в града е особено, това-онова…

Зернов се безпокоеше да не би Пътника да възприеме последния съвет прекалено сериозно. Впрочем и за този случай си имаше хора — да оповестят из града, че инженерът ще пътува „в чужбина“.

На сутринта, когато колоната на бронетранспортьорите с бучене и рев се изтегляше от Тугарино, при Зернов почука Стьопа Сизов.

Началникът на Центъра се бе настанил в празния апартамент на Анна Егоровна. Беше удобно във всички отношения — няма съседи, а има телефон. Документите на Зернов бяха издадени на името на Владимирски М. Т., братовчед на докторката, уж пристигнал в отпуск. Стрелбището, където както и преди работеше Сурен Давидович и винаги се навъртаха Стьопа Сизов и Альоша Соколов, му беше под ръка. Още веднъж им провървя. Те станаха главните действуващи лица в „Тройно звено“.

— Другарю Първи, добро утро — поздрави Степан. — Да не ви събудих? Пътника вече е в завода.

— Естествено, нали е главен инженер — рече Зернов с известно недоумение. — Както разбирам, има си работа.

— Сигурно… Там работи годеницата му, в техническия отдел — рече Степан. — Нали знаете? А вчера той среща ли се с нея?

Момчетата бяха поели следенето на Пътника от тази сутрин. Вечерта той се намираше под контрола на оперативните работници. Зернов каза:

— Вчера се отби при нея. Защо те интересува това?

— Ние я видяхме. Тя е Десантник.

— Така ли… — Зернов допря връхчетата на пръстите си и погледна някъде настрани. — А не представяш ли желаното за действително, Степан Григориевич?

Стьопка леко побледня и отговори:

— Извинете, но това за мен не е „желано“.

— Ясно — кротко се съгласи Зернов. — Как оценявате Пътника? Той също ли е Десантник?

— Той не е, другарю Първи.

— Чудесно, Степан Григориевич! Продължавайте с Альоша да следите Пътника, не се отвличайте с годеницата. Вземи го, моля те…

Степан не обичаше да се грижат за него като за малчуган. Но с удоволствие пъхна в джоба си този шоколад — не беше сладкарски, а специален, хранителен шоколад. Зернов нареди по телефона да започнат наблюдение на „Принцесата“ — годеницата на инженера. Сложи слушалката и съобщи на огромния часовник в антрето: „Май улучихме целта.“ Часовникът равнодушно пухтеше с махало.

Операция „Тройно звено“ се базираше на Пътника. Десантниците би трябвало с всички сили да се стремят да излязат от Тугарино, но досега бяха принудени да останат там. Десантниците би трябвало да се стремят към границата — Пътника им даваше шанс да отидат направо в Южното полукълбо. Названието на операцията имаше определен смисъл. Първото звено — момчетата, които твърдяха, че могат да отличават Десантниците от обикновените хора. Ако се окаже, че те само твърдят, но не могат, ще се включи второто звено — „посредника“. Така или иначе, но преди заминаването Пътника ще бъде изпитан с „посредника“. Накрая, ако апаратът е изчерпал възможностите си за действие, бе подготвена трета проверка — рентген и обикновен обиск. Безсмислено беше Десантника да пресича границата, ако не носи със себе си „посредник“ и кристали.

Началникът на Центъра седеше в празния апартамент. Отначало се опитваше да работи. В единадесет часа му се обади старшият на оперативната група и доложи, че Принцесата е излязла от завода. Зернов изостави работата и два часа поред с големи крачки мери апартамента на Анна Егоровна. Такова нещо не му се беше случвало. Даже през четиридесет и втора година, в Берлин, можеше да работи по всяко време: в скривалище, на офицерски бал или в конспиративна квартира, очаквайки нахълтването на гестапо. Степента на отговорност беше друга… В тринадесет и петнадесет му доложиха, че Пътника е поръчал такси за вечерта. Изненада… Той трябваше да пътува през нощта със заводската кола. Зернов помоли да изяснят къде ще пътува и пак закрачи от ъгъла на спалнята до ъгъла на антрето. Но телефонът звънна веднага.

Помощникът на Георгий Лукич предаде заповед: Зернов да остави групата и незабавно да се върне в Н…