Александър Мирер
Домът на скитащите (44)

Конвейерът

Докато го чакаше, Ник не си губеше времето — премери вакуумскафандъра. Глор й прошепна няколко успокоителни думи, извади своя скафандър и те нагодиха ръкавите и панталона на дължина и според маншетите, провериха въздушните системи, светофилтрите, охладителите и нагревателите. Този скафандър е страхотен! С него винаги можеш да се скриеш в Космоса. Нечии очи ги наблюдаваха — в рамките на вратите тъмнееха обективи. Съвсем мънички, като зрънца, но не е лесно да се скриеш от тях. За да прехвърли „посредника“ в нагръдния джоб на скафандъра, Глор трябваше да се вмъкне с все скафандъра в стенната ниша. Затова пък, след като го сгъна и го скри, той се отърва от грижата за „посредника“. Правилата на техниката на безопасността превръщаха вакуумскафандъра едва ли не в свещен предмет — никой нямаше право да се докосва до него и само собственикът му можеше да го прибира. Глор го прибра в контейнера, заключи го с гривната, сложи го на рафта в товарния асансьор — всичко както си му е редът.

Господа монтажниците сложиха работните си ръкавици и шлемовете с лампите и приятно възбудени, се отправиха към кораба, към горивните автомати. Глор се запозна с новите колеги на Ник — монтажници от висш разряд и Диспечери — делови, скучни като комплект гаечни ключове. Горивният автомат отдавна работеше. Посрещнаха новата монтажничка с равнодушно недоумение. По-добре да беше се появила заедно с новия кораб, а не в самия край на изпитанията на стария… Я не ни се мотай из краката — беше изписано по лицата им.

Горивният автомат е разположен в кърмата. Корабът и жилищната пура са съединени нос с нос. Глор можеше да се върне в резиденцията на командора по удобен път, през дока, но избра друг — през кораба. Имаше си известна цел. През тесния проход той заобиколи тяговия реактор и свит на три, се провря при гравитатора. На няколко пъти губи равновесие и пада на ръцете си. Изглежда, изпитателите изпробваха гравитатора, леко изменяйки полето на притегляне. До самия охлюв се наложи да застане на четири крака и да пълзи „нагоре“. В автомата на ГГ наистина се чуваха гласове и светеха лампи. Глор не се задържа там. Искаше да се огледа в трюма. Някъде там трябваше да има ремонтна работилница…

Трюмът започваше веднага след ГГ. В люка стоеше разкрачен деветокрак робот-пазач — три огромни очи на подвижни стъбълца. Той предупредително иззвъня и проговори: „Моля, пропуска“. Глор извади пропуска си от ръкавицата. Роботът наведе към него две очи, а с третото продължаваше да го гледа в лицето — сравняваше го със снимката. „Моля, номерът на ръкавицата“ — на ти ръкавицата, наб титанов… „Моля, номерът на гривната“ — не преставаше роботът. Най-после отстъпи в специалната вдлъбнатина и освободи пътя към трюма.

Тесният тунел, по който едва можеше да мине балог, се осветяваше само от лампата на шлема. Тунелът се точеше далеч напред. Той нямаше истински стени. Вместо тях просветваха грапавите като пчелни пити и матово блестящи като безформени найлонови торбички гнезда с Мислещи. Те сякаш бяха натъпкани, утрамбовани в трюма. Покриваше ги разноцветната паяжина на кабелите, Тук-таме от гнездата стърчаха черни пластмасови капачета. Глор хвана с пръсти едно капаче, дръпна го — то поддаде, но веднага се върна на мястото си. Съпротивляваше се. Това беше миниатюрен транспортен робот. Там, в крайния пункт, роботите ще пренесат Мислещите към разтоварните „посредници“… Засега тяхната работа е да се държат здраво.

Много му се искаше да подхване този пластмасов боклук, да го измъкне и да го стъпче. Сдържа се и запълзя по-нататък. Няколко пъти се отклоняваше по странични коридори — някои бяха задънени. Изглежда, без придружител нямаше да може да се добере до работилниците… Освен това в страничните разклонения тук-таме имаше нитове, включени към Изчислителя на кораба. Глор запълзя напред към носа. Освен транспортните роботи по пътя си срещаше и плоски, подобни на костенурки ремонтници. Те се грижат специално за гнездата. Глор ги прескачаше. И с всяка крачка все по-твърдо решаваше: не, няма да допусне разбойническия полет на този кораб. Стига, навоюваха се… След като вече е видял всичко с очите си, не би могъл да го понесе. Баста.

Глор се мъкнеше през тунела, като се оглеждаше наоколо с очите на Сьовка. Но най-неприятното предстоеше.

В носовия край на трюма имаше също такъв робот, както и на кърмата. Той се отдръпна, пусна балога и отново запуши тунела с металното си тяло. Глор се озова в хангара на летящите роботи-чинии. Както обикновено, шест парчета. И във всеки — по шест големи „посредника“. Чиниите висяха в захватите, дъната им блестяха в лъчите на лампата. Сякаш някой гигант-дискохвъргач внимателно бе закачил на стената огромните си дискове. Шест парчета, плътно по кръга, а в средата стърчаха като връзка дърва тридесет и шест резервни „посредника“. Шест клиновидни връзки с по шест броя във връзка… Докато чинията откарва едната порция „посредници“, пластмасовите роботи товарят следващата. Конвейер. Геометрично правилен, точно изчислен, като пещите в Освиенцим. Разтоварването на кораба трае един час. През продълговатите разтоварни люкове излитат едновременно по три робота-чинии… Падат от орбитата върху планетата, сеят гибел и се връщат.

Тресеше се от ярост, като гледаше тази страховита машина. И изведнъж нещо зад чиниите се размърда. Мярна се светлина. Глор машинално се хвана за лъчемета.