Метаданни
Данни
- Серия
- Домът на скитащите (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Дом скитальцев, 1976 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Мая Халачева, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,6 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)
Издание:
Александър Мирер. Домът на скитащите
Издателство „Отечество“, София, 1984
Биб. Фантастика № 33
Редактор: Асен Милчев
Технически редактор: Иван Андреев
Художник: Венелин Вълканов
Коректор: Мая Лъжева
История
- — Отделяне на втората част на „Домът на скитащите“ (досегашен номер 955). Повърхностна редакция от Mandor
Мислещите
Не случайно изкуствените тела вместо „аз“ казват за себе си „ние“. Разумът, който живее в изкуствения мозък, се чувствува нещастен. Съзнанието има нужда от живо тяло. Каквото и да е. Дори тялото на кург е по-добро от изкуственото. Кургът може да има приятели и врагове, а какви приятели може да има един пит? За Мислещите остава единственото утешение: да мислят заедно, на големи групи, така наречените Изчислители. „Ние“ — това са хиляда или пет, или десет хиляди Мислещи. „Ние искаме да изпитаме фунията“ означава, че Изчислителя заповядва да бъде изпитана. И няма място за спор. Първо, решението е колективно и е прието от опитни специалисти. Второ, питът говореше от името на Изчислителя на Монтажната, който управлява цялото строителство на кораба. Трето и последно, просто не е прието да се спори с Изчислителите. Такъв е законът. И Изчислителите ревниво следят той да бъде спазван.
Глор бе усвоил всичко това още в детството си и разбира се, не се опита да възразява. Макар че разпореждането му се стори нелепо — само след две денонощия фунията щеше да бъде напълно готова.