Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Домът на скитащите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Дом скитальцев, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 7 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
Mandor (2009)
Сканиране, разпознаване и корекция
Victor

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

 

Издание:

Александър Мирер. Домът на скитащите

Издателство „Отечество“, София, 1984

Биб. Фантастика № 33

Редактор: Асен Милчев

Технически редактор: Иван Андреев

Художник: Венелин Вълканов

Коректор: Мая Лъжева

История

  1. — Отделяне на втората част на „Домът на скитащите“ (досегашен номер 955). Повърхностна редакция от Mandor

Мислещите

Не случайно изкуствените тела вместо „аз“ казват за себе си „ние“. Разумът, който живее в изкуствения мозък, се чувствува нещастен. Съзнанието има нужда от живо тяло. Каквото и да е. Дори тялото на кург е по-добро от изкуственото. Кургът може да има приятели и врагове, а какви приятели може да има един пит? За Мислещите остава единственото утешение: да мислят заедно, на големи групи, така наречените Изчислители. „Ние“ — това са хиляда или пет, или десет хиляди Мислещи. „Ние искаме да изпитаме фунията“ означава, че Изчислителя заповядва да бъде изпитана. И няма място за спор. Първо, решението е колективно и е прието от опитни специалисти. Второ, питът говореше от името на Изчислителя на Монтажната, който управлява цялото строителство на кораба. Трето и последно, просто не е прието да се спори с Изчислителите. Такъв е законът. И Изчислителите ревниво следят той да бъде спазван.

Глор бе усвоил всичко това още в детството си и разбира се, не се опита да възразява. Макар че разпореждането му се стори нелепо — само след две денонощия фунията щеше да бъде напълно готова.