Ненавреме
След половин час договорът бе сключен. Командорът на Пътя нареди да зачислят госпожа Тачч за негов втори инженер за поръчения — без проверка в Изчислителя. Едновременно с това командорът извика на екрана дежурния офицер от карцера и заповяда да го свържат с арестанта Глор. Гривните на арестуваните се взимаха, а нямаше време да го посещава, пък и всъщност нямаше нужда. Каза на Глор, тоест на Нурра, че ще се погрижат за него, а засега да си стои кротко и да размишлява за собствената си тъпотия. Непоправимият Нурра отговаряше с бодри, неприлични за един арестант възгласи.
Госпожа Тачч можеше да излети, за да потърси Джерф, едва след два часа, когато Главния док излезе на южната страна на орбитата. За да потисне нетърпението си, командорът се зае да разчисти дребните неща, които през последното денонощие се бяха понатрупали. Произведе двама младши командори в действителни, един инженер-химик прехвърли от първи разряд във висш, утвърди порциона за хранене през следващото денонощие, подписа акт за работни ръкавици и още един акт за всекидневни ръкавици. Утвърди заповедта за випускниците на КА. Заповедта бе следствие от онзиденшния разговор на Джал с Прокт, на който Сьовка присъствува още като Глор. „Оня ден ли беше, или вчера?“ — помисли той и не можа да си спомни. Беше се объркал.
Примигна, въздъхна и огледа пулта. В касетата стърчеше купчинка карти — рапорти по лични въпроси. „Дали да не ги отложа?“ — помисли си и лениво включи четящото устройство. Най-долната карта помръдна ъгъла си, екранът светна. Рапорт… Какво?! Монтажничката от висш разряд Ник, дъщеря на Род, личен номер еди-кой си, моли да й се разреши да служи в десантите…
Няколко секунди седя, намръщен от отвращение. Неприятно, гадно му беше на Сьовка. Само той в цялата Вселена знаеше, че Ник презира Пътя, пукната пара не дава за него. А ето че иска да печели доверие на най-мръсната работа! Невероятно, невероятно — смелата Ник, веселата Ник иска да стане Десантник…
От негова гледна точка това беше неочакван късмет. Толкова си блъска главата как да изолира Глор от Ник… А, да върви всичко по дяволите! Притисна гривната си към рапорта — утвърдено… Бързо прехвърли и останалите карти. Край. Пултът беше чист. Мигаше лампичката за секретна връзка със спътника Студен. Щракна клавиша със символа на Студения. И веднага командорите, химиците, Десантниците, всички текущи глупости отидоха на заден план. Веднага забрави за Ник.
Пълният командор, началникът на спътника-хранилище, можеше да иска връзка само по една-единствена причина. Студения е готов за зареждането на кораба.
— Завършихте ли полирането? — попита командорът на Пътя.
— Тъй вярно. Довършваме последния квадрат — рапортува началникът на Студения.
— В името на Пътя!
— В името на Пътя!
Пълният командор изгаси екрана, а Джал потъна в мисли.
Докладът означаваше, че в хранилището се прелива последният танкер с течен хелий. Щом е така, трябва да се откара корабът от Главния док до Студения за зареждане на гравитатора. Зареждането не може да се забавя. Системата на планетата действува по твърд график. Всеки път след запълването на хранилището към него се подава новият кораб, сглобен в една от Монтажните. Забавянето е недопустимо. От газовите заводи излитат по три ракети-танкери в денонощие. Ако съдържанието на хранилището не се прелее в кораба, няма да има къде да се разтоварват танкерите. Малка част от хелия ще поемат гравитаторите на спътниците. Монтажните, Кулите МПМ и гравитолетните гари. После заводите ще спрат. Да, ще се наложи корабът да бъде зареден, ваша предвидливост… Иначе ще го заредят без вас.
Всичко това се стовари върху Джал съвсем ненавреме и му се струваше, че е непредвидено. Макар че самият той бе определил следващата сутрин за зареждане и сам се бе договорил с хелиевия завод да ускори запълването на Студения до отметката за зареждане. Той, ама не съвсем той — тогава още беше истински командор на Пътя и пестеше часовете, бързаше да пусне кораба. А сега му беше необходимо едно денонощие, за да спаси Машка. Докато Машка е в опасност, той е длъжен да се държи крайно внимателно и не може да си позволи никакви номера. А си беше намислил страшен номер… Да задържи този и всички следващи кораби за половин година — просто, надеждно и практически без усилия.
Но не му стигаше едно денонощие. „Или трябва да спася Машка и да не преча на кораба да излезе на изпитания, или да организирам гигантски фойерверк, от който космическият конвейер се пръска на парчета, но Машка си остава там, където е сега. Или — или…“
Първият спокоен и сигурен вариант отговаряше на тайните му желания. „Не бързай. Нека всичко си върви така, както си върви — шепнеше някакъв вътрешен глас. — Един кораб нищо не решава, а ти ще загинеш. Не се поддавай на ненавистта си. Спасявай Машка, спасявай себе си…“ Командорът на Пътя и Сьовка, като всички смели хора, много добре познаваха този глас. Те и двамата бяха свикнали да не се съобразяват с него — именно в това се състои смелостта.
Няколко дълги минути командорът на Пътя се колеба. После освети на екрана схемата на околопланетните трасета и се залови да изчислява. За опит пари не взимат. Може би госпожа Тачч ще успее преди пускането на кораба. Трябва да успее! Девет часа — доста време…
Командорът кресна с цяло гърло:
— Канцеларията! Пригответе сертификат на името на госпожа Тачч. Всеобщо съдействие на личния представител на моята особа. Бързо. Господин Клагг, моля елате. Внимание, пристана! Незабавно подгответе за полет „Рата“. Оглушахте ли? Казах: „Рата“! Точно така. Към южното крайбрежие, с изхвърляне на капсула. Бързо. Ще изпратите двама с моя сертификат. Господин офицер от висш разряд! (Сияещият Клагг очакваше заповедите на негова предвидливост.)Заповядвам! Ще придружите госпожа Тачч до планетата. Нарежданията на госпожа монтажничката ще изпълнявате като моите собствени. Ясно ли е? Няма да задавате глупави въпроси, ще слушате! Скафандърът — на пристана и вие самият бързо там! Мар-рш! (Клагг изящно се обърна, плъзна се към люка.) Госпожа Тачч, изпращам ви със скоростната ракета с катапулт. Ще скочите при маяка „Юг–011“, където ще ви чака подводница на Стражата-Като се качите на борда, ще приемете командуването от мое име. „Рата“ ви дава три часа спестено време. Разбрахте ли?
— Разбрах, ваша предвидливост.
Командорът обърна креслото си, стана.
— Няма да ви предупреждавам да не се връщате без търсеното. Сигурен съм, че ще играете честно.
— Това е в моите интереси — безстрастно отвърна монтажничката.
— Вървете. От ракетата установете връзка с подводницата. Успех!
Монтажничката козирува. Плъзна поглед по лицето на командора и се скри в люка. Странно същество, кълна се в скафандъра си! Дали се досеща защо толкова се безпокоя за „Мислещия на госпожа Ник“? А тя отбеляза пожеланието за успех, неуместно в устава на един Велик. Не е ли все едно… Заради Номдал би позволила да я разпрашат, без да щракне.
Изтичаше вече петото денонощие от прехвърлянето. Сьовка не знаеше колко време е минало на Земята. Задачата беше изпълнена. Бе преодолял почти немислими трудности, с последния си ход — с госпожа Тачч — можеше да се гордее. Тя ще се върне с Мислещия на Машка и тогава ще ви дам да се разберете, о, почтени господа.
