Александър Мирер
Домът на скитащите (2)

Комитетът на деветнадесетте

Тугарино и околностите му изглеждаха като военен лагер. Но в районния център, където пътниците на хеликоптера се прехвърлиха в скоростен самолет, не се усещаше никакво объркване. А в Н… още по-малко. И тук, както и в Тугарино, вечерта беше много топла. Ароматът на тополите бе прогонил от улиците миризмата на изгорял бензин. А по булевардите се движеше поток от разхождащи се. Бавно бръмчаха машините за поливане. Първият пристъп на мрака бе разбит от ярката светлина на фенерите, в кината бяха започнали последните прожекции, събрали по-малко хора от обикновено. Много хубаво беше времето… Хората се разхождаха, бяха заети със себе си или един с друг и никой не знаеше, че техният свят се е променил. Никой нищо не знаеше освен неколцина в Москва и още деветнадесет души, събрани тук, в къщата на ъгъла на булевардите.

Редицата осветени прозорци жълтееше над стария булевард. Огромното здание изглеждаше като мъртво, само някъде вътре упорито тракаха телеграфните апарати.

Комитетът на деветнадесетте бе съставен някъде малко след пет часа надвечер при следните обстоятелства. В три часа и осем минути дежурният радист от военната станция чу повтарящи се думи: „Москва, Москва, Министерството на отбраната… Имам съобщение с необикновена важност. Потвърдете приемането на моята вълна.“ Радистът отговори и заедно с това повика офицера, началник на смяната. „Предава Тугаринският радиотелескоп, на апарата е старши научният сътрудник Портнов“ — говореше радиото. Двадесет минути след повикването радиограмата на Вячеслав Борисович Портнов бе напечатана на бланки, предадена където трябва и машината се завъртя бързо и безшумно като първокласен двигател след първия оборот, на стартера.

Три часът и четиридесет минути — при апарата бяха извикани военното окръжие и обкомът на партията. От обкома докладваха, че в районния комитет на партията постъпил такъв сигнал от лекарката Владимирская. От района изпратили хеликоптер с отговорни представители, които проверили сигнала и го квалифицирали като лъжлив и паникьорски. Обаче лекарката Владимирская — стар член на КПСС и доста енергична жена — настояла да замине за областта и в настоящия момент се намира в обкома…

Разбира се, поканиха Анна Егоровна при апарата. Четири часът и шест минути — по тревога е вдигната дивизията. В четири часа и тридесет минути започнаха да се събират хората, които съставиха ядрото на комитета на деветнадесетте. В пет и петнадесет съставът на комитета бе утвърден и всички негови членове, освен Анна Егоровна, се събраха в кабинета, чиито прозорци гледаха към булеварда. В пет и тридесет бе дадена целева заповед на парашутната дивизия: да се обкръжи Тугарино, да не се пуска никой извън кордона, личният състав да не излиза извън бронята (според съобщението на Вячеслав Борисович „посредниците“ на пришълците не действуват през стоманен екран). Накрая, в шест часа и петнадесет минути, решиха: да заплашат пришълците с ядрена атака и сериозно да започнат подготовката на тази атака. Парламентьорът трябва да бъде сигурен, че при необходимост бомбата ще бъде хвърлена.

Това бе сложна и страшна работа. Комитета не допускаше сериозно такава възможност — в Тугарино имаше десет хиляди невинни хора… Но също така невъзможно бе и да се изключи ядрената атака. За парламентьор назначиха полковника от Генералния щаб Ганин, кандидат на военните науки. Казаха му: „Другарю полковник, вие отивате на смърт…“

След като предприе тези оперативни мерки, комитетът започна да действува и в по-широк мащаб. В осемнадесет и тридесет по московско време заработиха телексите в Париж, Лондон, Ню Йорк. По линиите за пряка връзка между правителствата, които на дипломатически език се наричат „горещи линии“, от Москва бе предадено съобщение. И в деветнадесет часа, при външна тишина и спокойствие, светът започна да се променя. По командирските постове на зенитните ракети зазвъняха сигнали за бойна тревога. Пилотите на изтребителите-прехващачи затегнаха връзките на костюмите за свръх-натоварване. В тъмните кабини на радарните станции дежуряха подсилени вахти. Спътниците-наблюдатели отклониха кварцовите си очи от Земята и ги насочиха в черно-виолетовото космическо небе.

Можеха да се надяват, че сега корабите на пришълците няма да се приближат до Земята незабелязани. Наистина излитането на кораба от Тугарино в деветнадесет и петнадесет бе проследено не само от Съветския съюз, но и от Франция и Англия и даже от постовете на Съединените щати в Аляска.

Мерките, които предприе комитетът, се оказаха действени. Пришълците отстъпиха. Но победата не донесе спокойствие. Всеки момент можеше да се очаква втора атака на пришълците, а информация за първата не постъпваше. Невъзможно бе да се събере, макар че до десет часа беше разпитана половината от триста и деветнадесетте човека, обработени с „посредниците“. Нито един от тях не можеше да разкаже абсолютно нищо.

Степан Сизов, който с неизвестна цел бе повредил линията на електрозахранването, се намираше на границата на смъртта.

Альоша Соколов успя да каже, че пришълците се канят да нападнат столиците на великите държави и изгуби съзнание.

Вячеслав Борисович се бе застрелял.

Освен миниатюрната радиостанция, донесена от Анна Егоровна, не бяха останали никакви веществени признаци от атаката. Учените, които подложиха радиостанцията на анализ, се убедиха, че тя не може да бъде отворена. Калъфчето от свръхздрава керамика можеше да се разтопи, но само след като се унищожи и самото съдържание. Даже диамантите бяха безсилни.

Излизаше, че след отстъплението на пришълците информацията не се бе увеличила нито на йота. Ако се изразим на военен език — липсваха разузнавателни данни. Накъдето и да се обърнеш — пълен мрак. В десет часа вечерта комитетът бе в състояние да прави само предположения. Например диверсията на Стьопа Сизов беше разбрана съвсем превратно: възползувал се е от лъчемета на пришълците, нали така? Значи се е преоблякъл в момичешки дрехи и по заповед на техния щаб е разрушил линията. Подпалената копа приписаха на неумелото боравене с бластера. Комитетът не обърна внимание и на възрастта на обработените с „посредниците“. Сред тях нямаше нито един по-млад от шестнадесет години освен вероятно Стьопка. Но, повтарям, никой не обърна внимание на това. На възрастните хора, които заседаваха в комитета, им се струваше съвсем естествено, че пришълците подчиняват възрастни и не обръщат внимание на децата…

А корабът на Десантниците, като разви чудовищна скорост, избяга от локаторите, разтвори се, изчезна.

Настроението в комитета беше много потиснато… Обсъждаха дали да не изпратят в Тугарино още една група следователи, та дано нещата мръднат от мъртвата точка. И изведнъж работата потръгна сама — появи се Благоволин. Ръководителят на следствената комисия съобщи, че Благоволин е държал в ръцете си „посредник“, че условните прякори на Десантниците са еди-какви си, че диверсията на високоволтовата линия е била предприета от Степан по поръчение на Портнов и така нататък. Но Благоволин бе извикан в Центъра не само заради тези, макар и много важни сведения. Не заради тях, пренебрегвайки секретността, комитетът помоли да продължи съобщението си направо от борда на военния самолет.

Докато се бяха опитвали да прехвърлят в него Мислещ, а той го бе „изплювал“, Благоволин бе запомнил някои неща от бъдещите планове на пришълците.

В десет часа вечерта все още никой не разбираше доколко опасни за човечеството са тези планове. Даже членовете на комитета, с изключение като че ли само на един от тях.

В единадесет и тридесет самолетът се приземи в Н…