Александър Мирер
Домът на скитащите (29)

Пак покана

Вдигна го гривната. Часовоят при входа в коридора предупреждаваше: „При господа монтажниците от помещение 7–17 идва гост!“ Глор скочи, бързо сложи ръкавиците си. Ник отвори вратата. Звънна оръжие. През прага пристъпи — не, прехвръкна — непознат офицер в униформата на Космическата Стража, с параден комбинезон с позлатени изображения на лаби-лаби по портупея.

— В името на Пътя! Девет пъти по девет извинения, госпожа Ник, господин Глор! Представям ви се: Клагг, заместник на началника на личната Стража на негова предвидливост командора на Пътя Джал Осми…

Той отдаде чест — от прекалена любезност чак подскочи. Лицето му на слабоумен ангел сияеше.

— Поласкани сме — каза Глор. — Заповядайте, радваме се…

Офицерът засия още по-ослепително и прошепна:

— Имам за вас лично поръчение от негова предвидливост…

Те объркано приклекнаха. Очакваха всичко друго, само не това. А Клагг застана мирно и заговори официално:

— Негова предвидливост, доволен от вашето, господин Глор, син на Тавик, поведение при известния ви вчерашен случай… — Той направи пауза. — И като отдава дължимото на майсторството на вашата приятелка госпожа Ник, дъщеря на Род, ви кани и двамата в орбиталния монтаж на Главния док. Какво ще наредите да предам на негова предвидливост?

— В името на Пътя, съгласен съм! — незабавно отговори Глор.

— В името на Пътя, съгласна съм! — отговори и Ник.

Въпросът за съгласието им не беше нищо друго освен формалност. Командорът на Пътя беше третият от управниците на планетата. Първият — Великия Диспечер, вторият — Великия Десантник. Поканите на Великите не се отказват. Ник и Глор бяха виждали командора на Пътя само пет или шест пъти, макар че принадлежаха към висшата каста и бяха завършили Космическата Академия, чийто почетен началник беше командорът на Пътя. Да, те бяха удостоени с голяма чест, само че, отивайки да работят на стотици километри от повърхността на планетата, те безнадеждно се отдалечаваха от своята цел — от специалистите, които се занимават с детекторите… Вероятно тази мисъл се бе отразила върху лицата на монтажниците. Господин Клагг покровителствено се усмихна и изблея:

— Не се съмнявайте, господа, прекрасно ще се справите! Давам ви думата си на космически офицер, негова предвидливост ви познава по-добре, отколкото вие самите се познавате. Той чудесно умее да подбира персонала си!

„Личи си по тебе — помисли Глор. — Ама че тъпанар…“ В това време тъпанарът им връчи по един жетон — пропуск за Главния док — и им поръча още тази вечер, в първия следзалезен час, да се явят на космодрум–3. И изпърха през прага, като остави Глор и Ник в отвратително настроение. Издирването на схемата на ръкавиците се отлагаше за неопределено време.