Александър Мирер
Домът на скитащите (55)

Прехвърляне с „манекен“

Сьовка отмаля от радостно облекчение. Виж го ти Нурра! Бившият Десантник не бе загубил пъргавината си.

Глор замълча — смири се. Общото им тяло продължаваше да виси, закачено на колана.

— Щрак-щрак, а? — веселеше се Нурра. — Това тяло за мене ли е? — Той кимна към Сулверш.

— За вас е моето тяло. За мене — вашето. Вие ще бъдете мой адютант, а аз ще ви прикривам… Черни небеса, помогнете ми да се откача! (Нурра с готовност освободи портупея му.) Нурра, разчитам на вас. Не зная третия раздел на Инструкцията.

— Дреболия, прехвърляне с „манекен“ — делово измърмори Джал-Нурра. — Типова схема две-три-две… Работа за два нокътя. Не знаеш ли третия раздел, благодетелю? Той не е необходим… Ето… — Свали от врата си командорския „посредник“ от планетен клас, който можеше да се използува по втория раздел на ИП. — Дръж, господарю! Прехвърли ме в гвардията… После аз тебе — в командора. После ти мене — в господин монтажника. И смело напред. — Той радостно защрака с командорските челюсти. — С двата „посредника“ ние бързо — щрак-щрак!

„Черни небеса, ето как ставало! — помисли Глор. — Даже типова схема е измислена за такива случаи…“ Вече беше схванал същността и мислено провери поредността на прехвърлянията.

Първо: Сулверш в „посредника“ — направено е… Второ: Нурра от тялото на командора — в „посредника“. Трето: Нурра от „посредника“ — в Сулверш-„манекена“. Четвърто: Сьовка от тялото на Глор — в десантния „посредник“. Пето: самият Глор — в „посредника“. Шесто: командорът на Пътя от „посредника“ — в собственото си тяло. Седмо: Сьовка от десантния „посредник“ — в тялото на командора на Пътя, „над“ командора. Осмо: Нурра от „манекена“ — в „посредника“. Девето: Нурра от „посредника“ — в тялото на Глор. Десето: Сулверш от „посредника“ — в собственото си тяло. Край.

Бе то край, ама не излизаше така, както казваше Нурра. Схемата две-три-две би трябвало да съдържа само осем прехвърляния, Глор разбираше това при цялата си неопитност. А излизаха десет.

„Черни небеса, ами че Нурра не знае нищо за мене, чуждопланетянина — разбра Сьовка. — Разликата е точно две прехвърляния. Първо аз в «посредника», а после — в тялото на Великия… Точно тях Нурра не е предвидил при избора на схемата. И тези две прехвърляния трябва да ги направи именно Нурра. От четвърто до седмо работи той. А си мисли, че съм обикновен монтажник. Чхаг-авантюрист… Какво толкова се колебая? Нурра ми е задължен за всичко. Няма да ме издаде.“

„Точно такива като него предават — измърмори Глор. — Каторжник…“

Но Сьовка вече говореше:

— Нурра! Моля ви да не се учудвате. Аз съм чуждопланетянин. Не съм балог. Разбирате ли? Аз не принадлежа на Пътя.

— Га’а — като че изграчи „командорът“. — Ч-чуж-до-пла-не-тя-нин?! Будалкате ме! Не принадлежите? А монтажникът къде е? К-как?! — Злобно подритна тялото на Сулверш, което се бе свлякло в краката му. — Разбирам, разбирам.

На лицето му светна яростно възхищение. Разбра, че Глор е подчинен на „чуждопланетянина“ и че Мислещия на този, втория, е от по-висок ранг, отколкото Мислещия на Глор.

— Кълна се в белите мълнии, най-после дочаках! Приятелче, вие комонс ли сте? Не знаете?! Тогава какво знаете, да ви тресне кормило по главата?! — Изведнъж се загледа в лицето на Сулверш. — Бързо ме прехвърлете, тоя свършва… Вземете моя „посредник“!

„Посредникът“ прожужа до самия череп на „командора на Пътя“. След секунда Нурра беше прехвърлен в тялото на Сулверш и загърмя с неговия глас:

— Ух, добре лови… Сякаш е претоварване. Е, приятел, казвайте, комонс ли сте, или не? Няма време, няма време!

— Най-вероятно съм комонс.

— Най-после… — още веднъж блажено рече Нурра. — Остави р-разговорите! Вие сте двама в едно тяло, значи… значи типова схема три-три-три плюс едно. — Взе десантния „посредник“. Намигна: — И бившите Десантници могат да влязат в работа! Къде е Мислещия на командора? Давайте го по-бързо!

Внимателно и бързо презареди „посредниците“, Сьовка едва сега разбра колко му е провървяло, че Нурра е бил Десантник — ходеща Инструкция за прехвърляне. Мислещите се подреждаха в „посредниците“ в строго определен ред. Сулверш отиде в командорския Джал, когото Сьовка извади от ръкавицата си — в десантния. После Нурра постави десантния „посредник“ на максимално усилване и кресна:

— Комонс, приготви се! Приемам!

И Сьовка се отдели от Глор и умря. Смъртта беше мигновена, но тъжна. Стори му се, че веднага последва втора, още по-остра мълния на тъга — оживя. Беше в тялото на командора на Пътя и със съзнанието на командора на Пътя, което се бунтуваше и стенеше под неговото съзнание, както току-що стенеше и Глор. Тялото на Глор висеше до него, отново закачено на струга. Ръцете му безсилно се поклащаха, очите му бяха скрити под челото…

Сулверш бучеше:

— Съвземи се, благодетелю! Няма време, няма време! — И пъхаше в ръцете му планетния „посредник“. — Ама че си нежен.

„Разбирам — несвързано мислеше Сьовка. — Аз съм командор. Сулверш ме нарича «благодетел», значи той е Нурра. Разбира се… Нали аз го прехвърлих. Сега трябва да го прехвърля в тялото на Глор. Прехвърляне с «манекен»… Просто невероятно, че се сетих да взема със себе си Сул. Не, Глор беше. Той се сети. Горкият.“

Машинално взе „посредника“, като си повтаряше наум: „Нурра от тялото на Сулверш в тялото на Глор.“ Прехвърляне от тяло в тяло — най-простата операция. Закрива се с пръст пластината и се натиска спусъкът. Сьовка така и направи. Сулверш отново се сгъна на три и се свлече на пода. Но Сьовка забрави следващата операция. Помнеше, че не трябва да отпуска пластината и стоеше, като я притискаше с всички сили. Вляво от него висеше тялото на Глор, а в краката му лежеше Сулверш. Командорът на Пътя злобно изсъска в мозъка му: „Какво стоиш, мбира! Действувай! Ще ни разпрашат всички, мбира такъв! Душегубец!“

От мислите на Джал вонеше като от престояла помийна кофа. С непослушни ръце Сьовка насочи „посредника“ към Глор и натисна спусъка. И с облекчение чу характерния вопъл на Нурра:

— Ър-роу, скъпи мой! Сега последната операция и сме си в къщи.

Веднъж направеното вече не можеш да го върнеш. Сьовка стана Велик командор, Нурра — монтажник, а нещастният Глор остана да лежи като кристал в десантния „посредник“.