Майкъл Конъли
Два вида истина (8)

8

Бош влезе в стаята за оперативки преди седем и половина, но Лурдес вече беше там и систематизираше подробностите по случая и списъците със задачи на една от белите дъски.

— Добро утро, Бела.

— Здрасти, Хари! Има готова кана кафе в полицейската стая.

— Засега не ми трябва. Успя ли да поспиш?

— Малко. Трудно се заспива след първи истински случай с убийство тук от четири години.

Бош седна на масата, за да се запознае с материалите. От лявата страна Бела беше оформила две колони, разделени с вертикална линия. Едната бе озаглавена „Хосе“, другата — „Младши“. Под имената бяха изредени основните факти за двамата. Той знаеше, че тя е прекарала по-голямата част на следобеда след убийствата с жената и майката на двете жертви и е събрала надеждна информация за семейната динамика. Току-що завършил фармация, Хосе-младши бе живял все още в родния си дом, макар и в обтегнати отношения с родителите си заради обстановката на работа и у дома.

Лурдес вече бе започнала да изпълва втората бяла дъска, на която изброяваше версиите и задачите, които трябваше да бъдат възложени и изпълнени. Някои изписваше с черен маркер, други с червен. Трябваше да се проследят резултатите от аутопсиите и балистичната експертиза. Видеото от камерите в аптеката беше иззето за трийсет дни назад и преглеждането му щеше да отнеме няколко часа. Всички други обири на аптеки в Лос Анджелис през последните години също трябваше да бъдат прегледани за някакви сходства.

— Червеното? — попита Бош.

— Високият приоритет — обясни Лурдес.

— А КМК?

Беше изписала и подчертала съкращението в червено, после бе теглила стрелка до квадратчето с нейните инициали. Това беше насока, с която щеше да се занимае тя.

— Калифорнийска медицинска комисия — поясни Лурдес. — Вчера бях в стаята на младежа и намерих там писмо от КМК, в което пишеше, че са получили жалбата му и ще му се обадят, когато я прегледа следовател.

— Окей — каза Бош. — А какво прави това приоритетна задача?

— Две неща. Едното е писмо в чекмедже в спалнята му, сякаш го е криел.

— От кого? От родителите си?

— Още не знам. Второто е признанието на майка му, че синът и бащата напоследък се карали. Не знаеше за какво става въпрос, но беше сигурна, че е за нещо, свързано с работата. Не са разговаряли у дома. Нещо ми говори, че е било свързано с оплакването, което е направил пред медицинската комисия. Според мен си заслужава да се разрови по-дълбоко.

— Съгласен съм. Дръж ме в течение на наученото.

Вратата се отвори и влязоха Систо и Лусон, следвани от капитан Тревино. Всички носеха изпускащи пара керамични чаши кафе.

Тревино беше към 50-те, с побелял мустак и обръсната глава. Беше с униформа, както си му бе обичай, което изглеждаше малко странно на Бош, защото той все пак бе ръководител на детективското бюро, в чийто състав никой не носеше униформа. В управлението се знаеше, че той ще наследи началника, макар да нямаше никакви признаци, че началникът — жител на града от рождение — има някакво намерение да се маха. Бош усещаше, че това вади Тревино извън релси и че точно тази емоция го кара да е стриктен по отношение на правила и дисциплина.

— След това имам среща с шефа, за да го информирам — каза Тревино. — Той пък по график ще закусва с големите бизнесмени и няма начин да отсъства.

В малък град като Сан Фернандо началникът на полицията е в равни части администратор, политик и „мажоретка“ на общността. Двойно убийство на една от основните градски артерии със сигурност щеше да е основна тема и Валдес трябваше да успокои разтревожените и да внуши доверие към разследването. В известен смисъл това бе също толкова важно колкото и самото разследване.

— Няма проблем — каза Бош.

Двамата с Тревино бяха имали проблеми в началото, когато Бош бе дошъл в управлението. Понеже беше запознат с историята на Бош в ЛАПУ, капитанът бе гледал на него като на изпуснат от контрол, който трябва да бъде държан на къса каишка. Това не се бе понравило на Бош, но след година нещата бяха влезли в релси, когато водено от Бош и Лурдес разследване бе идентифицирало и довело до ареста на сериен изнасилвач, който бе преследвал жените в малкия град над четири години. Последвалата пиар кампания бе довела до засилване на обществената подкрепа за управлението, като лъвския пай на заслугите се бе паднал на Тревино, понеже той бе ръководител на детективското бюро. Оттогава Тревино бе склонен да дава на Бош свобода на действие в работата с неразрешените случаи и кашоните с веществени доказателства в стария градски затвор. Но Бош усещаше, че има някаква остатъчна подозрителност, и знаеше, че научи ли Тревино за ситуацията, в която е попаднал, ще започне да убеждава началника, че трябва да го разкарат.

— Защо не започнем с преглед на видеото от фармацията? — предложи Бош. — Не всички сте го гледали. След това всеки ще разкаже какво е свършил вчера, за да може капитан Тревино да държи шефа в курс. Бела?

Лурдес взе дистанционното и включи един от екраните на стената срещу белите дъски. Видеото от фармацията беше заредено, защото Бош и Лурдес го бяха гледали няколко пъти предната вечер — последното, което бяха правили, преди да си тръгнат.

Във фармацията бе имало три камери, но камерата на тавана над гишето за работа с рецепти предлагаше най-пълна картина на убийствата. Петимата в стаята за оперативки гледаха мълчаливо картината в забавен каданс.

На екрана се виждаха Хосе Ескивел и синът му зад щанда в секцията за клиенти. Подготвяха се за деня, понеже аптеката се поддържаше и от двамата и отваряше всеки ден без неделя в десет сутринта. Хосе-старши бе на щанда и ровеше из пластмасова кошница с малки бели пакетчета в нея — опаковани изпълнени рецепти, готови за предаване. Хосе-младши бе на компютъра в края на щанда: явно проверяваше за нови рецепти, изпратени от медицинските центрове. Други служители не се виждаха. Разговорите вчера бяха разкрили, че бащата и синът са единствените служители на пълен работен ден. Имаше една служителка на непълен ден, която идвала в най-натоварените дни на седмицата или когато един от двамата Ескивел отсъствал, но тя не била фармацевт и работела основно на касата.

В 10:14, според таймера на видеото, входната врата на аптеката се отвори и влязоха двама мъже със ски маски, ръкавици и с оръжия в ръце. Без да тичат, но достатъчно бързо, те тръгнаха по две от пътеките между стелажите към гишето в дъното на магазина.

Хосе-старши вдигна поглед и забеляза мъжа, насочил се право срещу него. Ъгълът на камерата не позволяваше да се разбере дали е осъзнал, че мъжете са двама. Но веднага се отмести вдясно и блъсна с лакът сина си в ребрата, избутвайки го встрани от компютъра и предупреждавайки го за приближаващата опасност.

Макар видеото да беше без звук, беше ясно, че Хосе-старши вика нещо на сина си. Хосе-младши се обърна надясно към вратата за коридора към задния изход. Изглежда, не бе схванал, че това го извежда точно на пътя на втория мъж, който се приближаваше по другата пътека. Хосе-младши побягна по коридора, а вторият нападател скочи от пътеката и го последва, след което и двамата изчезнаха от полезрението на камерата в задната част на фармацията.

Другият въоръжен без никакво колебание се приближи до гишето и вдигна оръжието си. Хосе-старши на свой ред вдигна ръце пред гърдите си в универсалния жест, че се предава, но стрелецът мушна оръжието си между вдигнатите ръце и го простреля от упор в гръдния кош. Куршумът прониза тялото му и се заби в шкафовете зад него. Хосе-старши отстъпи крачка назад и се удари в тях, после рухна на пода с все така вдигнати пред гърдите ръце.

— Мамка му, на този не му мигна окото — прошепна Систо, който досега не бе гледал видеото.

Никой не му отговори. Всички гледаха в изумление.

Секунди след падането на Ескивел в коридора се появи вторият стрелец. Идваше откъм задния коридор, явно след застрелването на Хосе-младши. Приближи се до гишето и бръкна отдолу, където беше бялото пластмасово кошче за боклук. Изтърси съдържанието му на пода, след което тръгна между стелажите с лекарства, като отваряше чекмеджетата и изтърсваше хапчетата и капсулите в кошчето. Междувременно другият убиец наблюдаваше входната врата, хванал с две ръце оръжието си в готовност да го използва. Бош отново осъзна какъв голям късмет е, че нямаше още жертви — клиенти, влезли в аптеката, без да осъзнават каква опасност ги дебне вътре. Защото убийците не изглеждаха като хора, които биха оставили свидетели.

Деветдесет секунди след влизането си убийците изчезнаха в коридора към задния изход.

— Смятаме, че в уличката отзад ги е чакала кола с шофьор — каза Лурдес. — Иска ли някой да види записа още веднъж?

— Не, благодаря — отговори за всички Тревино. — Някакво видео със смъртта на сина?

— Нямаме. Задният коридор не е бил под наблюдение с камера — каза Лурдес.

— А от улицата? — настоя Тревино. — Нищо ли нямаме, което да показва тия двама мръсници без маски?

— Нищо — каза Лурдес. — Има камери в двата края на мола, но те не са засекли нищо интересно.

— Смятаме, че са слезли в уличката и са минали през задната врата на „Тримата крале“ — поясни Систо: използваше английското име на бара, намиращ се на два входа от фармацията.

— Минали са през бара и са излезли през предната врата — допълни Лусон. — После надолу до „Ла Фамилия“, където са нахлузили маските си, преди да влязат.

— Знаели са какво правят — продължи Систо. — И са били наясно къде са камерите.

— Имаме ли някакви описания от „Кралете“? — осведоми се Тревино.

— Не бяха много услужливи, капитане — отговори Лусон. — Нямаме нищо освен показанията на бармана, който казва, че видял двама бързо да минават през заведението. Били бели, и толкова.

Тревино се намръщи. От „Tres Reyes“ идваха много повиквания за патрулните коли заради проблеми със сбивания, хазарт, пиянски изцепки и нарушаване на обществения ред. Заведението беше като цирей за мола и управлението от години бе под натиск от обществеността да направи нещо по въпроса. Началник Валдес често изрично споменаваше заведението за повишено внимание, което означаваше, че иска патрулиращите полицаи да минават през бара поне няколко пъти на смяна — практика, приемана без въодушевление от посетителите. В резултат на това отношенията между полицията и управата на бара, и с клиентите, естествено, не бяха блестящи. Така че никой не очакваше да получат сериозна помощ от „Tres Reyes“ във връзка със случая.

— Окей, какво друго имаме? — попита Тревино. — Има ли някакво съвпадение със скорошни случаи в града?

Имаше предвид Лос Анджелис, разбира се.

— Имаме две сходства — отговори Систо. — И двете в града. Днес ще ми пратят подробностите и видеозаписите. Но основните неща съвпадат — двама мъже със ски маски, с шофьор, който чака отвън. Единствената разлика е, че при тях не е пострадал никой. Били са чисти обири — единият в Енсино, вторият в Уест Хилс.

Бош поклати глава и Тревино забеляза това и го попита:

— Не са ли нашите заподозрени?

— Не мисля — каза Бош. — Смятам, че нашите хора са искали да решим, че е така. Само че това си е удар.

— Разбрах — каза Тревино. — Тогава върху какво ще се съсредоточим?

— Върху сина — обади се Лурдес.

— И защо? — попита капитанът.

— Ами… доколкото ни е известно, синът е бил порядъчен човек. Завършил е миналата година фармация в „Калстейт Нортридж“. Никакви предишни арести, никаква известна ни връзка с банди. Отличен ученик. Но госпожа Ескивел каза, че с баща му се карали във връзка със семейния бизнес. Класически случай на свежи идеи, сблъскващи се с традиционни практики.

— Известно ли ни е нещо повече и най-вече каква връзка би могло да има това със случилото се?

— Не засега, но работим по въпроса. Трябва да разговарям пак с госпожа Ескивел. Снощи моментът не бе подходящ.

— Защо в такъв случай смятаме, че нещата се въртят около сина?

Бош посочи екрана, където картината бе замръзнала на кадъра, показващ Хосе-старши проснат мъртъв на пода.

— Видеото — обясни той. — Изглежда сякаш бащата е усетил какво ще се случи и се е опитал да спаси сина си. И после… престараването: бащата е застрелян веднъж, а синът цели три пъти.

— Да не говорим колко лични изглеждат нещата след изстрел в гъза — допълни Систо.

Тревино обмисли аргументите и кимна.

— Окей, какви са следващите ни ходове?

Последва разпределение на задачите, като Лусон възложи аутопсиите и балистиката, заедно със заповед спешно да се разбере какво точно оръжие е било използвано за убийствата и дали има някакво съвпадение със съхраняваните в базите данни балистични профили за другите случаи. Систо получи задачата да прегледа старите видеозаписи и да види има ли индикации двамата убийци да са правили оглед на терена до един месец назад, както и да разследва отношенията между баща и син. Систо трябваше също да провери какво има в ЛАПУ за двата привидно сходни обира на аптеки, както и да прегледа видеозаписите от тези две престъпления.

Лурдес каза, че ще продължи да проучва миналото на сина и ще провери какво оплакване е направил пред медицинската комисия на щата. Бош щеше да работи като координатор и щеше да замества Лурдес, когато й се наложеше да напусне участъка.

Тревино изслуша тази част и завърши с указание до всички:

— Това е разследване на убийство, така че залогът е много висок. Отнася се до всички, в това число и нашите убийци. Наясно съм, че личният състав е ограничен, но никой не бива да излиза на улицата без партньор. Не знаете на какво можете да се натъкнете. Ясен ли съм?

Получи нестроен хор в потвърждение.

— Окей — каза той. — Хайде сега да ги намерим.