Майкъл Конъли
Два вида истина (16)

16

Мъжът с опънатите до скъсване ръкави стана и протегна през масата ръка на Бош. Докато го правеше, погледът му оценяваше Бош както критик на изкуството гледа за пръв път скулптура или треньор на колежански футболен отбор попада на даващ надежди гимназист.

След като освободи ръката си от менгемето на Хован, Бош седна. Лурдес вдигна подноса с бурито и понечи да го предаде към Бош, но той вдигна ръка и поклати отрицателно глава.

— И така… — започна той. — Агент Хован, какво ви води при нас?

— Ти ми се обади и реших да реагирам — обясни простичко Хован. — Понеже ми беше препоръчан от Джери, вчера разговарях с него по случая и прецених, че ще е най-добре да се запознаем лично.

— За да ни информираш за Сантос? — попита Бош.

Началникът се намеси, преди Хован да отговори:

— Агент Хован дойде тази сутрин най-напред при мен. Той ще ни информира, разбира се, но освен това има някои идеи за развоя на нашето разследване.

— Нашето разследване — натърти Бош.

— Хари, не се пали — предупреди го Валдес. — Не е каквото си мислиш. Просто изслушай човека.

— Според мен Хари е прав — обади се Систо. — Дойдат ли, федералните идват да поемат нещата. Случаят си е наш.

— Защо не му дадем шанс да каже каквото има? — настоя началникът.

Бош даде с жест думата на Хован, но му хареса, че Систо бе изразил позицията си.

— Окей, смятам, че благодарение на Джери и началника, съм запознат със ситуацията — започна Хован. — Имате нелицеприятен инцидент и сте се прицелили в клиниката в Пакоима. Днес сте решили да се почешете по главите и може би да решите да направите от мухата слон. Прав ли съм?

— Какво означава всичко това? — озадачено попита Лурдес.

— Ще приберете някое мюре или капер и ще започнете да се пазарите с него, така ли е? — попита Хован. — Нали така се прави обикновено?

— И проблем ли е това? — пак попита Лурдес. — Това обикновено дава резултат, защото има ефект.

И погледна Бош за подкрепа.

— Да, такъв беше планът — потвърди Бош. — Но предполагам, че УБН има алтернативно предложение.

— Правилно — каза Хован. — Ако искате онзи, който е възложил удара срещу аптеката, тогава става дума за Сантос и няма друг на света, който да знае за Сантос и схемата му повече от мен. И мога да ви уверя, че хващането на дребната риба, за да стигнете до акулата, няма да сработи.

— И защо? — попита Лурдес.

— Защото едрата риба е много добре изолирана — обясни Хован. — От онова, което чух за вашия случай, мога да кажа, че сте се ориентирали добре. Двамата убийци са били изпратени от Сантос, но никога няма да можете да докажете връзката. От онова, което знаем, тези двама вече са мъртви и заровени някъде в пустинята. Сантос не поема никакви рискове.

— Как тогава ще стигнем до него? — не спираше Лурдес.

Тонът й показваше, че не й допада идването на някаква федерална клечка, която да ги ограмотява как се води разследване.

— Трябва ви внедряване — обясни Хован.

— Това ли е голямата идея? — подметна саркастично Лурдес.

— Да, това е — каза Хован. — Открива ви се възможност… път за проникване.

— Аз — самопредложи се Систо. — Отивам под прикритие.

Всички се обърнаха да го погледнат. Готовността му да поеме ключова роля очевидно надхвърляше опита му и показваше недооценяване на работата под прикритие.

— Не, не ти — каза Хован и посочи през масата към Бош. — Той.

— Какви ги разправяш? — възкликна Лурдес.

— На колко години си, детектив Бош? — попита Хован. — Предполагам, над шейсет и пет?

— Да — потвърди Бош.

Хован направи жест сякаш представяше Бош на останалите около масата.

— Вземаме детектив Бош, състаряваме го малко, правим го да изглежда малко по-опърпан и доста по-гладен, даваме му нови документи за самоличност и нова карта за „Медикеър“, сменяме му облеклото, отнемаме му за няколко дни самобръсначката и сапуна. По-нататък проследяваме буса и арестуваме няколко от мюретата пред някоя аптека, като го правим по начин да изглежда като случайна полицейска акция. Аз и Джери ще се погрижим за това. После каперът се връща пред клиниката с няколко души по-малко и с недостиг от няколко хиляди хапчета в края на месеца. И хоп — появява се идеалният кандидат.

Хован отново използва ръцете си, за да предложи на групата Бош.

— Идеалният кандидат? — повтори Лусон.

— На подходящата възраст е и изглежда точно като онова, което им е необходимо — обясни Хован. — Работил ли си някога под прикритие, детектив Бош?

Всички погледнаха Бош.

— Не съвсем — отговори той. — Няколко пъти тук-там по различни случаи. Нищо сериозно. Но колко близко ще мога да стигна до Сантос, ако по цял ден ме разкарват по аптеките на щата?

— Дори казано по този начин, много по-близко, отколкото който да било друг в правоохраняването — подчерта Хован. — Сантос е фантом. Той е Хауард Хюз на селския хероин^[1]. Никой не го е виждал от поне година. А снимките му, с които разполагаме, са още по-стари. Но… има една особеност.

Хован отвори тъничката оранжева папка, сложена на масата пред него. В нея имаше документ от две страници, хванати с телбод. Той го вдигна, за да го покаже на всички.

— Това е непопълнена заповед за арест на Сантос въз основа на закона за организациите, свързани с рекет и корупция. Заповедта е юридически издържана и е издадена преди повече от година. Не сме пристъпили към изпълнението й, защото не можем нито да идентифицираме, нито да открием този човек. Но ти може да успееш. След като те вербуват, можеш да имаш шанса да проникнеш достатъчно навътре, за да ни съобщиш. Ще те подготвим така, че да можеш да изпратиш сигнала. Зърнеш ли Сантос, обаждаш ни се и ние го прибираме. И ти ще имаш участие в отстраняването на човека, възложил убийствата в онази аптека. А кой знае, може да се доберем и до стрелците.

Хован изложи плана си с подчертано настойчив тон, но той бе посрещнат с продължително мълчание, докато всички го обмисляха. И както можеше да се очаква, мълчанието наруши Лурдес.

— Научихме, че последният информатор се е качил на самолета, но така и не е слязъл от него — напомни тя.

— Да, но той не беше полицай — подчерта Хован. — Беше аматьор и направи аматьорска грешка. Това е невъзможно да се случи с Бош. Той е подготвен и е тип-топ… така наричаме пълната готовност за внедряване. Разберете, имаме идеалната възможност.

И Хован погледна Бош, за да направи последен опит да го убеди:

— Признавам, че като те проверих чрез Джери и се оказа, че си стар, мозъкът ми започна да работи на двойни обороти. Няма много хора на твоята възраст, които работят под прикритие. Не „много“, нямаме нито един. Ти си идеалният.

Но на Бош започваше да му кипва.

— Да, и стига заигравки с възрастта ми — сопна се той. — Схващам идеята.

Началник Валдес прочисти гърло и се намеси в разговора, преди някой друг да успее да реагира:

— Качи ли се Хари на самолета, знаем ли къде може да се озове? — напомни той. — Това не ми харесва.

— Най-вероятно ще го откарат в Слаб^[2] Сити — каза Хован.

— И какво точно представлява Слаб Сити?

— Извадена от експлоатация военна база до море Салтон. Когато я затворили, изнесли всичко с изключение на настилката. Имам предвид самолетните писти и плочите, на които някога монтирали бараките от гофрирана ламарина. След това дошли клошари и си направили техни си бараки. След това дошъл ред на Сантос, на когото му трябвали тъкмо пистите, и построил палатков град за нуждите на бизнеса си.

— И защо просто не се стоварите там и не ги разпердушините? — не се стърпя Лурдес.

— Защото искаме Сантос — обясни Хован. — Не ни интересуват наркоманите, които той използва като мюрета за хапчетата. Тях можеш да ги намериш под път и над път. Трябва ни главата на змията и точно затова се нуждаем от вътрешен човек, който да ни сигнализира, когато той е там.

— Окей, трябва да го обмислим — сложи точка Валдес. — Детектив Бош също трябва да реши за себе си желае ли да се забърква в тази каша. Все пак той е, така да се каже, от запаса, аз няма да му заповядам да прави нещо толкова рисковано. Така че дайте ни ден-два и ще ви се обадим с отговора.

Хован вдигна ръце в знак, че и той спира дотук.

— Разбрано. Просто исках да дойда лично и да ви кажа идеята си. Сега ще ви оставя да си вършите работата. Съобщете ми решението си.

Надигна се, за да си тръгне, но Бош го спря с три думи:

— Ще го направя.

Хован го изгледа и се усмихна.

— Хари, чакай малко — побърза да се намеси Валдес. — Мисля, че не бива да избързваме, преди да сме разгледали останалите възможности.

— Хари, сигурен ли си? — не се сдържа Лурдес. — Това е толкова опасно, че…

— Дайте ми два дни да се подготвя — каза Бош. — И ще опитам.

— Окей, окей — каза Хован. — Само не се бръсни и не се къпи. Миризмата на тялото е издайническа. Не вониш ли, значи не се дрогираш.

— Добре че ми каза — каза Бош.

— Мога да те свържа с наркоман, ако искаш да научиш подробности — предложи агентът.

— Не — отсече Бош. — Мисля, че познавам човек, с когото да говоря. Кога ще го направим?

Огледа събралите се. Загрижеността в погледите им бе по-голяма от възбудата в изражението на Хован.

— Да кажем… петък — предложи Хован. — Това ще ни даде време да изработим логистиката и да поискаме дублиращ екип. А може би ще ти остави и време за среща с нашите треньори по работа под прикритие.

— Искам да бъде защитен отвсякъде — заяви Валдес. — Ние нямаме хората, за да му го осигурим, но не искам Хари да се чуди откъде може да му се стовари нещо.

— Няма проблем — обеща Хован. — Ще може да разчита на подкрепа.

— А на самолета? — попита Лурдес.

— Ще му осигурим въздушна подкрепа — каза Хован. — Няма да го губим от поглед. Ще сме толкова високо над самолета, че няма да се усетят, че сме там.

— А когато кацне? — попита Едгар.

— Е, няма да ви лъжа. Кацне ли в Слаб Сити, ще разчита само на себе си. Но ние пак ще сме наблизо в очакване на сигнала.

Това сложи край на въпросите от страна на Лурдес. Хован погледна началника и попита:

— Имаш ли снимка на Бош, за да му издадем фалшива шофьорска книжка?

Валдес кимна.

— Имаме снимката от полицейската му карта. Капитан Тревино ще ви заведе в оперативния ни център и ще ви я даде.

Тревино стана, за да изведе Хован. Агентът от УБН каза, че ще се чуят, и потвърди, че ще дойде в петък, за да пуснат в ход операцията по внедряването.

Когато излезе, всички се обърнаха към Бош.

— Какво? — попита той.

— Все още настоявам да си помислиш добре — каза Валдес. — Дори да имаш минимални колебания, слагаме точка.

Бош се замисли за Хосе-младши и наивната му смелост.

— Не, нямам. Да го направим.

— Но защо, Хари? — попита Лурдес. — Изпълнявал си служебните си задължения години наред. Защо сега ще правиш и това?

Бош сви рамене. Не му харесваше да е център на всеобщото внимание.

— Мисля си за онова момче, което е следвало, за да се научи да прави каквото е правил баща му — опита се да обясни той. — После завършва, влиза в бизнеса и открива в него корупция. Преживява морална криза и — каква изненада! — взема правилното решение, което обаче го убива. Хората могат да го нарекат глупав или наивен, но за мен той е герой и точно това е причината да вляза в играта. Искам Сантос дори повече отколкото го иска агент Хован.

Сега вече наистина бе приковал вниманието им.

— Убийството на Хосе Ескивел не бива да остава ненаказано — обясни той. — Ако това е най-добрата ни възможност да се доберем до Сантос, аз съм готов да се възползвам от нея.

Валдес кимна.

— Окей, Хари, разбрахме. И сме зад теб на сто процента.

Бош кимна в знак на благодарност и погледна през масата към стария си партньор Едгар. Той също кимна. Вече беше в екипа.