Майкъл Конъли
Два вида истина (6)

6

Детективите съвестно бяха разпитали Джейми Хендерсън, третата жена, участвала в съставянето на списъка „Никога повече“. Тя бе потвърдила разказа на Аманда Маргот за въпросната вечер и приноса на Даниел Скайлър към списъка. След това бяха идентифицирали и разпитали всички споменати от Скайлър мъже, дори Боб Гадния дъх. Бяха оставили Престън Бордърс за последен, понеже инстинктите им подсказваха, че той може да се превърне от оперативно интересно лице в заподозрян. Нещо в човека, блъскал по вратата на жена, която го е отхвърлила, за да го пусне вътре за секс, говореше на двамата детективи за поведение, подсказващо вида психоза, откривана в сексуалните хищници.

Седмица след разговора с Аманда Маргот детективите заеха позиция за наблюдение на апартамента на Бордърс в квартала „Шърман Оукс“ и зачакаха той да излезе. Искаха да осъществят контакт с него извън апартамента и ако той разкриеше нещо подозрително в разговора, да използват това като достатъчно основание за претърсване на дома му. Не искаха да чукат на вратата и да му дадат възможност да скрие или унищожи инкриминиращи го улики.

Освен това действаха на база интуиция. С помощта на майката на Даниел Скайлър и приятелите й бяха направили опис на намереното в апартамента й и бяха установили, че липсва една-единствена лична вещ — син амулет във формата на морско конче, окачен на оплетена връв. Майка й, й го бе дала в деня, когато тя бе заминала за Калифорния. Даниел бе учила в училище, където морското конче бе талисман, и медальонът беше спомен за онзи Холивуд, от който бе произлязла и който майка й не искаше тя да забравя. Жената го бе окачила на гердан, изработен от самата нея. Макар и да не бе скъпо, това украшение бе най-ценната лична вещ на младата жена.

Въпреки трите последователни претърсвания на апартамента на Скайлър от Бош и Шийхан, те не бяха намерили нито амулета, нито гердана. Бяха сигурни, че не го е загубила, понеже той ясно се виждаше на няколко нейни снимки, направени малко преди смъртта й. Детективите смятаха, че здравият оплетен гердан може да се окаже оръжието на убийството. Това бе информация, която бяха успели да запазят в тайна от майката на Даниел до съобщаването й по време на процеса много по-късно.

Освен това бяха убедени, че убиецът е взел гердана и медальона като сувенир. Ако ги намереха сред вещите на заподозрян, евентуалните следи от кръв по тях можеха да бъдат свързани с Даниел и това щеше да се превърне в безценно веществено доказателство.

Късно сутринта на засадата пред апартамента му Бордърс бе излязъл от апартамента си на Веспър Авеню и бе тръгнал пеша на юг към булевард „Вентура“. Бош и Шийхан бяха оставили дистанцията между тях да се увеличи и го последваха също пеша. Бордърс първо влезе в магазина „Тауър Рекърдс“ на пресечката на „Седрос“ и „Вентура“ и го изтърпяха да разглежда видеораздела в продължение на повече от половин час. Докато го наблюдаваха, обсъдиха дали да не се приближат до него и да поискат да разговарят, но решиха да изчакат и да го прехванат, ако тръгне обратно за апартамента си.

Само че след като излезе от магазина Бордърс се върна назад по „Вентура“ и влезе в ресторант „Le Cafe“, където обядва сам на бара в приятелски разговор с бармана. Бош бе посещавал „Le Cafe“ няколко пъти, понеже над бара имаше джазклуб на име „Горната стая“, който бе отворен до късно и в него свиреха изпълнители от световна класа. Точно там бе присъствал на концерт на Хюстън Пърсон и Рон Картър само няколко месеца преди това.

Когато свърши с обяда, Бордърс остави двайсетачка на бара и излезе. Бош и Шийхан бързо влязоха и докато Бош привика бармана настрана, за да започне да го разпитва какъв бърбън може да му предложи, Шийхан отиде на мястото, където Бордърс бе оставил празната си бирена чаша, и я прибра в хартиен плик. След това излезе и изчака Бош на тротоара. Когато Бош също излезе, от Бордърс нямаше и следа, но го откриха две преки по-надолу в магазин, където пазаруваше с пластмасова кошница в ръка.

Бордърс си купи презервативи и разни тоалетни принадлежности, преди да се насочи обратно към апартамента си. Докато отключваше защитната решетка, Бош и Шийхан се приближиха до него от различни страни. Планът им беше да го уговорят да се съгласи да даде показания доброволно. Поведението му със Скайлър подсказваше за нарцистична личност, за която доминантни черти на характера са болезненото самомнение и чувството за превъзходство. Детективите решиха да се възползват от това, като му се представиха и го информираха, че се нуждаят от помощта му, за да разрешат убийството на Даниел Скайлър. Шийхан каза, че в момента се ловят за сламка и се надяват, че след като е излизал с нея, Бордърс ще може да сподели с тях поглед отвътре към нейната личност и стил на живот. Фактът, че Бордърс се бе съгласил да бъде разпитан, бе изтъкнат по време на процеса от неговата защита като доказателство, че е невинен, защото никой виновен не би се съгласил да разговаря с полицията за извършено от него престъпление.

Само че прочитът на Бош и Шийхан бе точно противоположен — според тях Бордърс бе склонен да вярва, че угаждайки на детективите, ще научи какво им е известно и ще ги надхитри. Това бе същата психология, която често водеше убийци в издирването на изчезнало лице, което са убили и заровили — те искаха да са вътре в разследването, за да знаят какво се случва, а криенето пред погледа на всички им носеше психологическо удовлетворение.

Така че откараха Бордърс в намиращия се наблизо участък на Ван Найс, където предварително бяха запазили стая за разпит с разрешението на командира на детективския отряд. Стаята бе оборудвана за звукозапис, така че разпитът беше записан.

Бош спря четенето на хронологията и смени компактдиска с „Химия“, който беше стигнал до края. Този път сложи „Настроение в индиго“ на Франк Морган. И скоро зазвуча „Приспивна песен“ — една от любимите му мелодии. След това разрови из купа „Стари“, търсейки стенограмата на разпита на Бордърс, проведен преди трийсет години. Това бе най-дебелата папка от всички — цели четирийсет и шест страници. Бързо я прелисти до мястото, където Бордърс бе хванат в лъжата, довела в крайна сметка до ареста и осъждането му. Беше на около две трети от началото на трийсетминутния разговор и по време на сегмент, в който въпросите задаваше Бош. Към този момент Бордърс бе подписал формуляр, че е информиран за правата си по „Миранда“ и е съгласен да говори с детективите.

ХБ: Значи, двамата с Даниел не сте правили секс? Просто си я оставил пред тях и си отпрашил?

ПБ: Точно така.

ХБ: Не й ли кавалерства? Поне не я ли изпрати до вратата?

ПБ: Не-е… тя… тя изскочи и изчезна, преди да се сетя да й кавалерствам.

ХБ: Искаш да кажеш, че ти е била ядосана?

ПБ: Донякъде. Не й хареса онова, което трябваше да й кажа.

ХБ: И какво бе то?

ПБ: Че между нас не се получи. Нали се сещаш, добър опит, но несполучлив. Според мен ме разбра и може би дори си е мислила същото, но изскочи от колата и се махна дори без да се сбогуваме. Беше грубо, но май бе разочарована. Мисля си, че ме е харесвала повече, отколкото аз нея. На никого не му харесва да го отхвърлят.

ХБ: И казваш, че преди това не си я взел от тях?

ПБ: Не, тя дойде с такси и се срещнахме в ресторанта, защото тя идваше откъм запад и да бия целия този път през баирите, за да стигна до нея, щеше да е тъпо, човече. Момичето ми хареса или поне си мислех така, но не чак толкова, ако ме разбираш?

ХБ: Да, схващам.

РВ: Искам да кажа, че все пак не съм шеф на таксиметрова служба. Защото, да ти кажа, някои от тези момичета си мислят, че си им личният шофьор… (неразбрано). Само че с мен са сбъркали.

ХБ: Окей, значи казваш, че не си я взел от дома й, а после си я оставил пред входа и си си тръгнал.

ПБ: Да, това направих. Без дори целувка за лека нощ.

ХБ: И никога не си влизал в апартамента й?

ПБ: Аха.

ХБ: Дори до вратата не си стигал?

ПБ: Никога.

ХБ: Ами след онази нощ? Знаел си вече къде живее. Не се ли върна?

ПБ: Не бе, пич, казвам ти. Не ме интересуваше.

ХБ: Добре… в такъв случай имаме проблем, който трябва да разрешим.

ПБ: Какъв проблем?

ХБ: Защо мислиш днес се свързахме с теб, Престън?

ПБ: Нямам представа. Нали казахте, че ви е нужна помощта ми. Реших, че някоя от приятелките й ви е казала, че съм излизал с нея.

ХБ: Всъщност причината е, че свалихме твои отпечатъци от входната врата на апартамента й. Само че ти току-що ми каза, че не си се приближавал до вратата й.

ПБ: Не разбирам… откъде имате пръстовите ми отпечатъци?

ХБ: Знаеш ли, това е малко странно. Аз ти казвам, че твоите отпечатъци са снети от местопрестъпление, а ти се интересуваш откъде изобщо ги имам. Защо ли си мисля, че повечето хора биха реагирали по различен начин, особено ако вече са заявили, че никога не са били на местопрестъплението. Има ли нещо, което искаш да ни кажеш, Престън?

ПБ: Да, искам да ти кажа, че всичко това са пълни дивотии.

ХБ: И стоиш зад твърдението си, че никога не си бил там?

ПБ: Точно така, всичко останало са глупости. Нямате никакви мои отпечатъци.

ХБ: Ами ако ти кажа, че тя се е оплакала пред две свои приятелки, че си се опитал да разбиеш вратата й след като е отблъснала сексуалните ти посегателства в нощта на срещата?

ПБ: О, пич, сега ми стана ясно. Онези кучки са се съюзили срещу мен. Твърдо заявявам, че тя не ме е отблъснала. Мен никой не ме отблъсква. Аз я разкарах.

ХБ: Отговори на въпроса ми дали си отишъл до вратата на Даниел в деня на срещата ви? Да или не?

ПБ: Не, не съм, няма никакви шибани пръстови отпечатъци и този разговор приключи. Ако искате да отговарям на други въпроси, дайте ми адвокат.

ХБ: Чудесно, кого искаш?

ПБ: Не знам… не познавам адвокати.

ХБ: Тогава ще ти дам телефонния указател.

Бош, разбира се, бе излъгал за пръстовите отпечатъци. От вратата и вътрешността на апартамента бяха свалени множество отпечатъци, но в картотеката не бе имало такива на Бордърс. Отпечатъците, снети впоследствие от бирената чаша, не бяха съвпаднали с никой от свалените в апартамента на Скайлър. Но Бош бе на твърда правна основа: съдилищата из цялата страна отдавна бяха допуснали използване на заблуждения и други номера от полицията по време на разпит на заподозрян, с презумпцията, че невинният човек ще разпознае блъф и няма да излъже, признавайки се за виновен.

Разпитът на Бордърс бе единственият случай, когато той бе говорил с правоохранителните органи. Въз основа на разминаването между показанията на Маргот и Хендерсън за разказа на Скайлър за фаталната среща и неговото отричане, че се е връщал при апартамента й, той бе арестуван още в стаята за разпит по подозрение в убийство и бе задържан в килия на втория етаж в ареста на Ван Найс. Уликите срещу него в този момент бяха повече от слаби, което Бош и Шийхан ясно съзнаваха. Улавянето на Бордърс в лъжа, че не се е приближавал до вратата на жертвата, бе в подкрепа на тяхната вяра, че той е убиецът, но това бе косвена улика, основана на нечии думи. Това се крепеше на спомена на две приятелки на жертвата, а на всичко отгоре Даниел бе разказала за случилото се по време, когато и трите жени бяха пили. В крайна сметка щеше да е дума срещу дума. Адвокатите на защитата обожаваха подобни мътни води, а „разумните основания за съмнение“ обитаваха сивата зона между влизащите в конфликт твърдения.

Детективите знаеха, че трябва да открият веществени доказателства в своя полза или просто да изритат Бордърс от килията в края на максимално допустимия 48-часов предварителен арест. Като използваха показанията на Маргот и Хендерсън, свързващи заподозрения с жертвата, те намериха приятелски разположен съдия, който им издаде заповед за претърсване въз основа на наличие на достатъчно основание. Тази заповед им даваше едно денонощие за претърсване на дома и гаража на Престън Бордърс.

Извадиха късмет. На третия час от претърсването на апартамента на улица „Веспър“ Бош огледа една етажерка с дървени лавици, сглобени с два винта, които фиксираха долната лавица като основа. Реши, че ако ще опростяваш конструкция при сглобяване на етажерка, ще го направиш в горната част, а не в основата.

След като свали книгите и другите неща от лавицата, можа лесно да повдигне ламинираната дъска и да разкрие под нея скривалище в основата на етажерката. Откри там амулета с форма на морско конче, увит в хартиена салфетка. Герданът от плетена връв бе изчезнал. Намери няколко други женски бижута и цяла колекция порнографски списания, специализиращи в садо-мазо и връзване.

С откриването на амулета обвинението срещу Престън от неубедително стана силно. Майката на Скайлър още беше в града, заета с организирането на транспорта на трупа на дъщеря й до Флорида за погребение. Бош и Шийхан се срещнаха с нея в хотела и тя официално идентифицира амулета като онзи, който лично бе дала на дъщеря си на заминаване.

Това изпълни детективите с радост и те се почувстваха като изтръгнали победата от челюстите на поражението. Същата вечер, след внасяне на делото в кабинета на ОП, вдигнаха няколко тоста с мартини в „Шорт Стоп“ на Ехо Парк.

Дори след трийсет години Бош помнеше сладката тръпка при откриването на ключовата за случая улика. Отново вкуси момента, докато подреждаше отделните страници на стенограмата от разпита. Беше все така уверен в непоклатимостта на обвинението, изградено от него и Шийхан, и бе абсолютно убеден, че Бордърс е убил Даниел Скайлър.

В изчакване на слушането на делото Бош и Шийхан се бяха опитали да свържат другите намерени в тайника бижута с други престъпления. Бяха изровили всички неразкрити убийства и изчезвания на млади жени през четирите години, през които Бордърс бе живял в Лос Анджелис. Вярваха, че той стои зад поне още две други сексубийства. Двете жертви бяха жени с косвена връзка с развлекателната индустрия и се бяха навъртали в същата верига барове по „Вентура“, които бе посещавал и Бордърс. Намериха снимки на жените, на които те носеха украшения, които според тях съвпадаха с намерените в тайника, но експертният анализ не можа да потвърди връзката и в кабинета на ОП се реши Бордърс да бъде обвинен само в убийството на Скайлър. Бош и Шийхан протестираха срещу това решение, но, както винаги, прокурорите имаха последната дума.

По време на съдебните заседания Бордърс и адвокатът му трябваше да правят еквилибристики, за да обяснят амулета. Но зад усилията им прозираше отчаяние. Адвокатът на защитата Дейвид Сийгъл, известен в съдебните среди като Дейвид Закона заради дълбокото му познаване и използване на закона, се опита да оспори автентичността на украшението като принадлежало на Скайлър.

Обвинението обаче представи майката на Скайлър, която идентифицира в залата вещественото доказателство и обляна в сълзи разказа пред заседателите свързаната с него история. Освен това бяха показани снимки на Скайлър, направени само няколко седмици пред убийството, на които ясно се виждаше висящият на шията й медальон. Сийгъл на свой ред извади представител на производителя на амулета, който под клетва съобщи, че са били произведени и разпространени няколко хиляди амулета с формата на морското конче в същите цветове и в същия стил, в това число в стотици магазини за продажби на дребно навсякъде из Лос Анджелис.

Бордърс се яви като свидетел в своя защита и заяви, че е купил намерения в апартамента му амулет в магазин на пристана в Санта Моника. Обясни, че си спомнил, че е видял носения от Скайлър по време на срещата им амулет и той му харесал. После купил такъв, за да го подари на някое момиче, и точно затова го скрил в тайника заедно с другите женски украшения. Били потенциални подаръци за бъдещи гаджета и не искал да рискува да бъдат откраднати, ако някой влезел с взлом в апартамента му.

Сийгъл подкрепи показанията на клиента си със статистика за взломните кражби на участъка във Ван Найс, но изсмуканата от пръстите история за притежанието на морското конче не впечатли заседателите, особено в комбинация с изслушване на записа от разпита на Бордърс. Заседателите заседаваха шест часа, преди да се върнат в залата с присъда „виновен“. След отделно слушане на същите заседатели им стигнаха само два часа да обсъдят ужасите, на които е била подложена Скайлър, за да препоръчат смъртна присъда. Съдията се съобрази с препоръката и наложи на Бордърс крайната мярка.

Бош приключи с прегледа на първоначалното разследване в четири призори. Музиката бе спряла, без той да забележи. Беше изморен и знаеше, че го чака обща оперативка в седем и половина сутринта в СФПУ, за да обсъдят докъде е стигнало разследването на убийствата във фармацията. Реши да поспи два часа и да продължи с новото разследване, проведено от Сото и Тапскот при първата пауза в текущия случай.

Тръгна по коридора към спалнята, все още замислен за момента, когато бе открил амулета и бе разбрал дълбоко в сърцето си, че Бордърс е убиецът и ще си плати за престъплението.