Майкъл Конъли
Два вида истина (37)

37

След като Бордърс бе настанен между Ланс и Катрин Кронин зад масата на защитата, съдебният пристав уведоми съдия Хоутън и той излезе от покоите си и се възцари на мястото си. Огледа съдебната зала, без да пропуска нито онези на предните маси, нито останалите в галерията. Погледът му като че ли се задържа върху Холър, може би защото лицето му му бе познато. След това се залови за работа.

— По списъка следва „Калифорния срещу Бордърс“, молба за отмяна на присъдата. В крайна сметка имаме слушане за допустимост на доказателствата — започна Хоутън. — Преди да започнем, искам да заявя пределно ясно, че съдът очаква спазване на правилата за прилично поведение. Всякакви изблици на емоции откъм галерията ще завършат с бързо извеждане на нарушителите. — Докато говореше, Хоутън гледаше в упор групата млади жени, дошли да видят Бордърс. След това продължи по същество: — В петък е заведена и молба за изслушване от страна на господин Холър, когото ще приема на четири очи. Елате тук, господин Холър. А клиентът ви нека седне в галерията.

Бош се върна до реда, където бе Сиско, а адвокатът му тръгна по централната пътека към преградата за публиката. Преди да стигне до вратичката, Кенеди вече бе скочил с възражение срещу молбата на Холър на основание нарушение на процедурата. Аргументите му бяха, че тя е заведена твърде късно и е лишена от основание. Ланс Кронин също се изправи, за да подкрепи Кенеди, като добави своето описание на молбата на Холър:

— Ваша чест, това е просто ход от страна на господин Холър, целящ да му спечели благоразположението на медиите. Както господин Кенеди много удачно се изрази, молбата е лишена от основание. Господин Холър просто иска да си спечели безплатна реклама за сметка на моя клиент, който е страдал и чакал този ден вече трийсет години.

Холър вече беше минал през вратичката и отиваше към катедрата, разположена между двете маси в началото на помещението.

— Господин Холър, надявам се да имате отговор на това — каза Хоутън.

— Разбира се, че имам, ваша чест — отговори Холър. — За протокола, аз съм Майкъл Холър и представям детектив Хиеронимъс Бош в това дело. Нека уведомя съда, че моят клиент разбра за молбата за хабеас корпус, заведена от господин Кронин и подкрепена от офиса на областния прокурор, в която се твърди, че господин Бош е фалшифицирал веществено доказателство, използвано за осъждането на господин Бордърс преди двайсет и девет години. Напълно необяснимо той не бе призован на това слушане, нито бе поканен по друг начин да присъства и да даде показания във връзка с тези обвинения. Искам да отбележа специално за протокола, че тези неоснователни обвинения са стигнали някак до „Лос Анджелис Таймс“ и бяха публикувани като факти, следователно са нанесли необратима вреда на неговата професионална и лична репутация, както и на начина му на препитание.

— Господин Холър, не разполагаме с цял ден — обади се Хоутън. — Изложете аргументите си.

— Разбира се, ваша чест. Клиентът ми най-енергично отхвърля инсинуацията, поставяща под съмнение неговата честност, доброто му име и репутацията му. Той разполага със свидетели и доказателства, които иска да представи и които се отнасят до делото и са важни за решаването на тези проблеми. Накратко казано, всичко това е измама, ваша чест, и ние можем да докажем това твърдение, ако ни се даде възможност. На тези основания съм завел молба от името на моя клиент за включването му в това слушане, както и друга, отговаряща на обвиненията срещу него. Всички замесени страни вече са известени и най-вероятно именно тези мои действия са довели до вече споменатата вестникарска статия, опозорила добрата репутация и положението на господин Бош в правоохранителната общност.

— Ваша чест! — извика Кенеди. — Щатът протестира срещу злостното обвинение, току-що направено от господин Холър. Източникът на репортажа във вестника не е нито моят офис, нито моят следователски екип, понеже ние се опитахме най-съвестно да подходим към въпроса по най-щадящ за господин Бош начин.

— Ваша чест — спокойно възрази Холър. — Аз съм готов веднага да покажа на съдебния секретар разписката за часа на завеждането, а клиентът ми желае да покаже разпечатка на телефонните си обаждания, от които става ясно, че само два часа след като заведох исковите си молби в петък, репортерът на „Лос Анджелис Таймс“ вече е започнал да звъни на господин Бош, търсейки коментар от негова страна. Молбите ми бяха заведени с желание да не стават публично достояние, следователно копия от тях са били на разположение само на опонентите на господин Бош, присъстващи тук и сега. Направете сам вашите заключения, ваша чест. Аз направих моите.

Хоутън се повъртя на кожения си стол с висока облегалка, преди да реагира.

— Мисля, че отделихме на това достатъчно време — каза накрая. — Няма да има никакви санкции. Да вървим напред. Господин Холър, както господин Кенеди, така и господин Кронин възразяват на присъствието на клиента ви. Как ще реагирате на това?

Холър удари с юмрук по катедрата, за да подчертае онова, което предстоеше да каже.

— Как бих могъл да реагирам? — възмути се той. — Не мога да повярвам, че се случва, ваша чест. Един неделен вестник е окалял клиента ми. Съвсем ясно се споменава, че той е подхвърлил уликата, изпратила човек в очакване на екзекуция. И ето, всички ние сме тук, а той, образно казано, дори не е поканен на партито? Като се има предвид, че съдържанието на публикацията и същността на обвиненията в жалбата на щата пряко се отнасят до репутацията и доброто име на моя клиент, аз твърдо вярвам, че той има право да бъде включен сред участниците на това слушане, за да защити правата си. И ако това не е подходящият механизъм, тогава бих предложил той да бъде приет като независим съдебен експерт и да му бъде разрешено да даде свидетелски показания и да представи доказателства, отнасящи се към проблемите, с които съдът трябва да се занимае.

Хоутън поиска аргументировка от Кенеди и Кронин, но ставаше ясно, че се затруднява да не позволи на Бош да се яви пред съда, след като името му и репутацията му са били поставени под съмнение в „Таймс“, както и чрез подробностите на оригиналните искови молби, които офисът на ОП не бе сметнал за нужно да защити от обществено достояние. Кенеди започваше да губи търпение: разчиташе в думите и поведението на съдията същото, което виждаше и Бош.

— Ваша чест — възкликна той, — щатът не може да носи отговорност за публикацията във вестника. Аз… ние, не сме източникът за материала. Може и да сме допуснали грешката да не защитим молбата си от публично достояние, окей, но не може подобен дребен пропуск да става основание за включването на Бош. Да не забравяме, че в тази зала присъства човек, очакващ изпълнение на смъртна присъда повече от десет хиляди дни — да, направих си труда да ги пресметна, — и е наш дълг като служители на закона да направим първи приоритет отстраняването на тази несправедливост.

— Ако е несправедливост — не пропусна да подчертае Холър. — Доказателствата, които искаме да представим днес, разказват различна история, ваша чест. Това е история за една коварна фалшификация, извършена срещу интересите на обществото и в ущърб на господин Кенеди и институцията, която той представлява.

— Ще се оттегля за десет минути за справка с кодекса и след това ще продължим — заяви Хоутън. — Никой да не напуска. Десет минути.

Съдията стана и бързо излезе в коридора зад заграждението на секретаря, водещ към кабинета му. На Бош това му хареса. Бе участвал в процеси на този съдия в миналото и знаеше, че той е много уверен в ролята си на господар на съдебната зала. Но самомнението му не стигаше дотам да си въобразява, че познава всички нюанси на закона. Така че явно сега искаше да направи справка в наказателнопроцесуалния кодекс, за да получи твърдата подкрепа на закона.

Холър се обърна и погледна към Бош. Посочи задната врата на залата и Бош разбра, че се чуди какво е станало със Спенсър. Холър явно беше уверен, че отсъждането на съдията ще е в тяхна полза.

Бош стана и излезе, за да провери за Спенсър. Коридорът навън бе безлюден и от Спенсър нямаше и следа.

Върна се в залата. Холър го погледна въпросително, но Бош само поклати глава.

Съдията се върна една минута по-рано от обещаното и незабавно отказа на Кенеди да се аргументира допълнително. След това продължи с решението си:

— Макар статутът и правилата относно процедурата за хабеас да са в наказателния кодекс, аксиоматично се приема, че подобен иск е в тъканта и на гражданското право. Следователно изглежда допустимо приемането на трета страна без самостоятелни искания. Правото на детектив Бош да защити доброто си име и репутация е интерес, който той може да отстоява и който по мнение на съда не е защитен достатъчно от съществуващите страни по делото. Така че аз разрешавам включването му като страна по делото. Господин Холър, можете да призовете първия си свидетел.

Кенеди, който необяснимо защо бе останал прав след отказа да може да възрази, побърза да протестира.

— Ваша чест, това е несправедливо. Ние не сме подготвени за свидетели. Щатът настоява за трийсетдневна отсрочка, за да прегледаме показанията, дадени в хода на предварителното следствие, и да се подготвим за делото.

Кронин също се изправи. Бош очакваше от него да възрази срещу отлагането, но за негова изненада той го подкрепи. На Бош му се стори, че забелязва Кенеди да прави гримаса. Вероятно в този момент прокурорът бе разбрал, че е инструмент в ръцете на Кронин, на Бордърс или и на двамата.

— Забравихте ли за десетте хиляди дни, за които сам споменахте преди малко? — напомни му Хоутън. — За гаврата със справедливостта? Сега искате да изпратите човека, когото вашата молба има за цел да оправдае, за нови трийсет дни, през които да чака екзекуцията си? Всички знаем колко са натоварени календарите на съдиите. Няма такова нещо като отлагане с трийсет дни. Моят календар е запълнен за следващите деветдесет. Освен това не виждам основателна причина да отлагаме слушането, господа.

Хоутън се извъртя на стола си и погледна Бордърс.

— Господин Бордърс, желаете ли да се върнете зад решетките в „Сан Куентин“ за още три месеца, докато адвокатите ви се подготвят за слушането?

Настъпи мъчително дълъг момент, докато Бордърс реши как да отговори, и Бош се наслади на всяка секунда. Бордърс не разполагаше с добър за него отговор. Да приеме отлагането означаваше да разкрие — както адвокатът му току-що бе направил, — че нещо не е наред. А да каже, че не приема искането на собствения си адвокат за отлагане, означаваше Холър да извика свидетелите си и да рискува разкриването на цялата машинация.

— Искам само всичко да стане както трябва — отговори накрая Бордърс. — Лежа зад решетките отдавна. Не мисля, че едно малко закъснение има някакво значение, стига истината да възтържествува.

— Но този съд се опитва да направи точно това — увери го Хоутън. — Истината да възтържествува.

Бош улови с периферното си зрение някакво раздвижване, извърна се и видя вратата на съдебната зала да се отваря. Човек с костюм, за когото той предположи, че е адвокат, влезе, следван от Тери Спенсър.

Двамата огледаха залата. Отварянето и затварянето на вратата привлече погледите на присъстващите към тях. Бош пак се обърна напред и видя, че Холър също е забелязал пристигането им. След това огледа лицата на седящите зад масата на защитата. Бордърс не показваше никакъв интерес към новодошлите, може би защото не познаваше Спенсър по лице. Но реакциите на екипа на Кронин бяха издайнически. Ланс Кронин сви устни и примигна. В този момент изглеждаше като шахматист, прозрял, че губи след три хода. Реакцията на Катрин Кронин обаче бе повече от изненада — тя сякаш бе видяла призрак. Челюстта й увисна, а очите й се извърнаха от мъжа в дъното на залата към съпруга й, който седеше от другата страна на техния клиент. И Бош прочете в тях страх.

След това Бош потърси с поглед сред редовете в галерията Лусия Сото. Откри я на третия ред зад бюрото на помощник-съдията. Беше ясно, че е познала Спенсър, но бе видимо озадачена — тя, изглежда, наистина нямаше представа защо служителят от архива на веществените доказателства е в залата.

— Мога ли да предложа нещо на съда?

Думите бяха на Холър и отклониха погледите от Спенсър към него.

— Разбира се, господин Холър — разреши съдията.

— Предлагам да продължим със закрито заседание — каза Холър. — Аз ще запозная устно господата Кенеди и Кронин с всеки свидетел, когото възнамерявам да призова, и с всеки документ и видео, които смятам да представя. Тогава те ще са по-добре информирани заслужава ли си да искат отлагане, или не. Причината да предлагам заседание при закрити врата е, защото искам да бъда защитен от медиите, в случай че не съм сто процента точен в обещаното от мен.

— Колко ще отнеме това, господин Холър? — попита съдията.

— Ще бъда бърз. Мисля… че мога да го направя за не повече от петнайсет минути.

— Идеята ви ми допада, господин Холър, но имаме проблем. Не съм сигурен, че имам достатъчно място в кабинета си за всичките адвокати, клиентите им, господин Кенеди и неговите следователи. Освен това сме загрижени за охраната на господин Бордърс и не мисля, че моите помощници ще искат той да бъде развеждан из сградата на палатата. Поради тази причина ще използвам тази зала за закрито заседание, така че ще помоля свидетелите, представителите на медиите и останалите наблюдаващи да напуснат за петнайсет минути, за да чуем каквото имате да ни кажете, господин Холър.

— Благодаря ви, ваша чест.

— Видеокамерата ще остане, но трябва да бъде изключена. Заместник Гарза, моля повикайте още един заместник, който да остане на пост отвън в коридора пред вратата на залата, докато не поканим отново присъстващите.

Настъпи раздвижване, понеже няколко души станаха едновременно, за да напуснат залата. Бош бе възхитен от гениалния ход на Холър. Понеже щеше да изложи пред съдията резюме на онова, което щеше да бъде представено и за което щяха да се дават показания, нямаше да има полагания на клетва, а следователно нямаше да има и последствия за различни преувеличения или неистини, които можеха да бъдат разкрити впоследствие.

Холър щеше да получи право на свободен ход в делото срещу Бош, а Кенеди и Кронин не можеха да му попречат с нищо.