Майкъл Конъли
Два вида истина (35)

35

Когато стигна до участъка, Бош видя телевизионната кола на един от испаноезичните канали. Предположи, че са тук заради убийствата в аптеката, но не мислеше, че случилото се през уикенда може да бъде пазено в тайна дълго, а и испаноезичните медии по правило изпреварваха останалите, когато опреше до новините в Сан Фернандо.

Преди да отиде в офиса си на отсрещната страна на улицата, влезе през страничната врата на управлението, за да си налее кафе и да провери ситуацията в детективския отдел. Този път всички се бяха явили на работа навреме и бяха седнали пред компютрите си, дори капитан Тревино се виждаше зад бюрото си през отворената врата на кабинета му.

Само Бела Лурдес вдигна поглед при влизането на Бош и веднага му направи знак да се отбие при нея в нейната клетка.

Той вдигна пръст, за да й каже да изчака. Наля си кафе, заобиколи събраните едно до друго три бюра и влезе при Бела.

— Добро утро, Хари.

— И на теб, Бела. Какво има?

Тя му посочи екрана на компютъра, на който се възпроизвеждаше видео. Материалът явно беше заснет от хеликоптер и показваше изваждането от вода на труп. Двама леководолази се бореха с тялото на плаващ по лице във водата мъж. Беше облечен, но тениската му бе разкъсана и се държеше върху тялото само около врата. Останалата й част се полюшваше във водата като бял флаг, вдигнат в знак на предаване. Леководолазите се опитваха да наместят тялото върху носилка, спусната на въже от хеликоптера.

— Салтон — обясни ненужно Лурдес. — Това е отпреди два часа. Забелязали трупа при облитане на зазоряване.

Бош се наведе, като внимаваше да не разлее кафето си, и се вгледа по-отблизо в екрана и тялото.

— Това ли е вторият руснак? — попита Лурдес.

Преди да успее да отговори, Бош забеляза, че към тях се е присъединил Систо и наднича над другото рамо на Бела.

— Облеклото май съвпада — каза Бош. — Доколкото мога да си го спомня, разбира се. Трябва да е той.

— Поисках да ми пратят фотоувеличение на лицето след като откарат трупа при патолога — каза Лурдес.

— Това би било добър финал на нещата — обади се Систо. — За нашия случай поне.

— Би било — съгласи се Лурдес. — Защо не се съберем на оперативка и не се разберем кой какво ще прави днес?

— Умно — одобри Систо.

Лурдес стана от стола си и извика Тревино и Лусон.

Бош все още можеше да подуши закуската, която бе пропуснал, във въздуха на стаята за оперативки. Четиримата детективи насядаха около масата, дойде и Тревино. Бош започна пръв:

— Ъ-ъ… преди да пристъпим към разпределяне на работата, искам да знаете, че съм тук, за да поема каквото мога, и ще съм на разположение за всякакви отговори от други институции. Но както ви е известно, в сряда трябва да се явя в съда, защото е заложена репутацията ми и евентуалното ми бъдеще тук, при вас. Така че днес ще ми трябва малко време за подготовка. Има някои неща, които трябва да направя, и те не търпят отлагане.

— Ясно, Хари — каза Тревино. — Ако има нещо, с което бихме могли да ти помогнем, само ми кажи. Вече говорих с началника и от негово име и от името на всички тук мога да те уверя, че стоим зад теб сто процента. Знам какъв детектив си, както и що за човек си.

Бош се изчерви от притеснение. През всичките си години в правоохраняването не бе чувал подобна оценка от страна на началник.

— Благодаря, капитане.

След това продължиха по същество. Лурдес започна с резюмирането на доклада, който бе получила тази сутрин от агент Хован за извършеното от УБН миналия следобед. Докладва, че лагерът край Слаб Сити е бил атакуван и закрит. Обитаващите го наркомани били евакуирани до база на ВМС в Сан Диего, където щели да бъдат прегледани от лекари, преди да им бъде предложено включване в безплатни рехабилитационни програми.

Съобщи още, че клиниката в Пакоима е затворена, а работещите в нея — включително официално назначеният доктор Ефрам Ерера — са арестувани. Сред задържаните бил и шофьорът на буса. Макар да бил заподозрян като шофьора, осигурил изтеглянето след убийствата във фармацията, засега бил обвинен само за съучастие в престъпна организация.

Последва разпределение на задачи като писане на отчети и уточняващи разпити на свидетели, от които Бош беше изключен. Лурдес и Лусон получиха задачата да отидат до федералния арест в центъра и да вземат участие в разпита на шофьора във връзка със стрелбата в аптеката — задача, която всички в стаята бяха убедени, че няма да донесе нищо.

След петнайсет минути Бош пресичаше улицата към стария арест с третата си чаша кафе за деня. Видя, че телевизионната кола вече я няма, и се сети, че пръст в разчистването има началник Валдес. За три следобед беше обещана съвместна пресконференция с УБН и официални лица от щатската медицинска комисия. На нея щеше да бъде обявено, че двойното убийство в „Ла Фармация Фамилия“ е решено и че заподозрените са мъртви, стига, разбира се, по-късно днес Бош да успееше да идентифицира изваденото от Салтон тяло като това на втория руснак.

Понеже Бош бе участвал в операцията под прикритие, от него нямаше да се изисква да присъства на пресконференцията.

Освен кафето Бош носеше и папка с копия на документите, събрани през нощта във връзка със случая. Най-много го интересуваше докладът от Интерпол за мъжа, убит от него в самолета. След като влезе на работното си място в стария арест, той седна зад импровизираното си бюро и отвори папката.

Оказа се, че убитият от него мъж не бил точно руснак, макар от доклада на Интерпол да ставаше ясно, че е израснал в СССР. Пръстовите му отпечатъци бяха разкрили, че се казва Дмитрий Случек, роден през 1980 година в Минск, Беларус. Беше излежал в руски затвори две отделни присъди за кражба и нападение. В досието от Интерпол имаше данни за него до 2008 година, когато се бил промъкнал нелегално в Съединените щати, където бе останал. Описан бе като „шестица“, свързан с базирана в Минск група на руската „братва“ — руската организирана престъпност. Докладът уточняваше, че „шестица“ е название за член на банда от ниско ниво, използван в различни престъпни начинания. Терминът идваше от най-ниската карта в колода, използвана за руската игра, известна като „Шестьорки“. Подобни хора най-често се използваха за мръсна работа, докато не покажеха качества за издигане до позицията „браток“ (войник).

Бош реши, че след попадането си в Щатите Случек е проявил лидерски качества и е извадил Сантос от калифорнийската операция. Предполагаше, че ако бъде идентифициран и изваденият тази сутрин от Салтон, ще има история, подобна на тази на Случек.

Според доклада Случек най-вероятно бе останал свързан с братвата и бе докладвал и превеждал средства от печалбата на калифорнийската операция на т.н. пахан, шефа, в Минск, за когото се знаеше, че се казва Олег Новашенко.

Бош затвори папката и се замисли за веригата събития, довела до екзекуцията на двамата Ескивел в собствената им фирма, и как хора като Елизабет Клейтън се оказваха буквално поробени в пустинята. Семената бяха посети на хиляди километри оттук от алчни и жестоки хора. Бош знаеше, че такива като Новашенко и другите между него и Случек никога няма да платят за престъпленията си тук и че макар в момента да бяха на колене, скоро отново щяха да се изправят на друго място и с други „шестици“, които да запълнят временния вакуум и да демонстрират лидерските си качества. Хората, застреляли Хосе Ескивел-младши и баща му, бяха мъртви, но въздадената справедливост бе минимална. Бош не можеше да се насили да участва в пресконференцията и да приветства бързото приключване на случая. А някои случаи никога не биваха приключвани.

Остави папката на лавицата до стола си, където държеше случаите, за които смяташе, че е направил всичко по силите си.

Обърна се отново към бюрото си и се залови да търси Дайна Скайлър чрез компютъра. Използването на служебен компютър за нуждите на частни разследвания бе забранено от ден първи на пристигането му в Сан Фернандо. Но след като бе изградил солидна хронология на успешно разрешени случаи, спрямо него на това правило се гледаше с намигване. Валдес и Тревино искаха той да е доволен и да присъства в офиса колкото може по-често и за по-дълго.

Търсенето не отне много време. Дайна продължаваше да е активна и все още беше в Ел Ей. Беше се омъжила и сега фамилното й име бе Русо. Адресът на текущата й шофьорска книжка бе на Куинс Роуд над Сънсет Стрип.

Бош реши да се срещне с нея.