Майкъл Конъли
Два вида истина (29)

29

Самолетът кацна на летище „Уайтман“ с въздушен ескорт от УБН и Бош бе посрещнат от многолюдна тълпа представители на щатските, местните и федералните власти. Присъстваха агенти на УБН, Джери Едгар с екип от щатската медицинска комисия, а началник Валдес и следователите от Сан Фернандо стояха най-отпред и в центъра. Имаше също бус на патолозите и екип за откарване на трупове, двама детективи на ЛАПУ от управлението във Футхил, техен екип криминолози и най-сетне двама парамедици, в случай че Бош има нужда от медицинска помощ.

Самолетът бе насочен в празен хангар, за да може да бъде обработен като местопрестъпление без досаждане от страна на медиите и обществеността. Бош се измъкна през тясната врата на пилотската кабина в салона за пасажери, следван от пилота. Нареди на пилота да слезе през вратата за скокове с вдигнати ръце. Докато той го правеше, Бош се върна в задната част на салона. Изгледа мъжа, когото бе убил и който лежеше неподвижно на пода. Кръвта се бе стичала на криволичещи струйки, докато самолетът се бе накланял във всички посоки по време на полета.

Върна се при вратата и на свой ред тръгна да слиза от самолета.

Двама мъже с черни униформи и с пистолети в ръцете му помогнаха.

— УБН? — ненужно попита Бош.

— Да, сър — отговори единият агент. — Сега ще влезем и ще почистим. Има ли някой друг вътре?

— Няма живи.

— Окей, сър. Някои хора биха искали да разговарят с вас веднага.

— И аз искам да говоря с тях.

Бош се отдалечи от крилото на самолета и попадна на чакащата го Бела Лурдес.

— Добре ли си, Хари?

— По-добре от оня там вътре. Как ще докладвам за операцията?

— УБН имат мобилен команден пункт. Ти, заедно с нас, ще влезеш там, където ще бъдат ЛАПУ, Едгар и Хован. Готов ли си, или искаш…

— Готов съм. Нека го приключим. Но първо искам да видя „Ел Ей Таймс“. Репортажът там едва не ме уби.

— Носим брой от вестника. Съжалявам.

— Не знам дали можеха да изберат по-неподходящ момент.

Тя го отведе до групичката с Валдес, Систо, Лусон и Тревино. Началникът го потупа дружески по ръката и го увери, че се е справил добре. Поздравленията прозвучаха малко изкуствено, предвид преживяното от Бош, и това бе първата индикация, че историята в „Таймс“ няма да бъде преглътната лесно.

Бош реши да се справя с проблемите според приоритета им.

— Случаят е приключен — каза той. — Мъртвият в самолета е бил един от убийците. Другият… скочи навън. Не мисля, че е оцелял.

— Шибаният мръсник е скочил от самолета? — не можа да повярва Систо.

От тона му личеше, че по-скоро смята, че на руснака е било „помогнато“ да скочи.

Бош го изгледа, без да коментира.

— Побъркани руснаци — избърбори Систо. — Не знам какво да кажа.

— Да не избързваме с това, преди да сме се събрали всички — обади се Валдес. — Бела, иди с Хари на разбора, а аз ще взема вестника.

Бела тръгна заедно с Бош. По средата на хангара ги пресрещна Едгар. Усмихваше се на Бош, докато се приближаваха един към друг.

— Партнер, ти се справи! — каза Едгар. — Нямам търпение да чуя подробностите. Но ми изглежда като спасение на косъм.

Бош кимна и каза:

— Знаеш ли, ако не ми беше разказал онзи слух за хора, които се качвали в самолета и не слизали от него, може би сега нямаше да съм тук с вас. Това ми даде силен коз.

— Е, радвам се, че съм помогнал с нещо — отговори Едгар.

Изнесеният команден пункт представляваше каравана без специална маркировка, вероятно конфискувана по дело за наркотици, а след това изтърбушена и преобзаведена. Бош и Лурдес влязоха в нещо, което изглеждаше като малка заседателна зала на борд на директори. Имаше разделителна стена с врата, водеща до електронен отсек. Оттам излезе агент Хован, стисна ръката на Бош и го поздрави с добре завърнал се.

— Нещо за втория руснак? — поинтересува се Бош.

Вече бе докладвал още от борда на самолета по време на полета към „Уайтман“ за скока без парашут на Игор. УБН бяха изпратили спасителен отряд.

— Нищо — отговори Хован. — Но е крайно невероятно да е отървал кожата.

Хован каза на Бош да седне така, че да го виждат всички. Лурдес седна отдясно на Бош, а останалите от екипа на СФПУ заеха местата от същата страна на масата. Влезе Валдес, хвърли на масата пред Бош раздел А на „Таймс“ и също седна.

Историята бе водеща на първа страница, а заглавието беше за Бош като удар под кръста. Опита се да прочете съдържанието, докато агенти и униформени влизаха в пункта и заемаха места край масата.

ДНК ОНЕВИНЯВА ЗАТВОРНИК, ОЧАКВАЩ ЕКЗЕКУЦИЯ

ОП иска отмяна на присъдата

Дейвид Рамзи, щатен кореспондент на „Таймс“

 

Осъден на смърт за изнасилване и убийство през 1987 на актриса от Толука Лейк може да излезе на свобода като невинен още тази сряда, когато прокуратурата ще представи нова ДНК експертиза във връзка с длъжностно нарушение от страна на полицията в Лос Анджелис и ще поиска от съдията да отмени присъдата.

Областната прокуратура на Лос Анджелис поиска разглеждане от Върховния съд на делото на Престън Бордърс, който е в затвора от почти трийсет години. Бордърс е изчерпил правото си на обжалване по случая и чака екзекуцията си в „Сан Куентин“ в момент, когато новосъздаденият от ОП Отдел за надзор на присъдите е решил да разгледа твърденията му, че е бил натопен за убийството на Даниел Скайлър.

Скайлър била намерена изнасилена и убита в апартамента й в Толука Лейк. Бордърс имал познат, който преди това излизал с нея и бил свързан с престъплението, когато украшение, за което се твърди, че било взето от жертвата по време на нападението, било намерено в собствения му апартамент. В дело, изградено изцяло върху косвени улики, Бордърс е признат за виновен след едноседмичен процес и впоследствие осъден на смърт.

Заместник ОП Алекс Кенеди разкри, че неотдавна извършен ДНК анализ на облеклото на жертвата показва съвпадение на малко количество телесна течност, открита по облеклото, и сериен изнасилвач на име Лукас Джон Олмер, за когото било известно, че е действал в Лос Анджелис по онова време. По-късно Олмер е осъден за сексуални престъпления по няколко други несвързани с този случаи и е починал в затвора преди две години.

Кенеди казал на следователите, че сега вярва, че Олмер е убил Скайлър и че пак той може да е отговорен за две други убийства на млади жени, за които полицията е подозирала, но така и не го е обвинила за тях.

„Смятаме, че Олмер я е издебнал и убил, като е влязъл през балконска врата, оставена отключена — каза Кенеди. — Той е бил сериен престъпник, дебнел жертвите си в онзи район“.

Съдебните документи, получени от „Таймс“, разкриват, че Бордърс и адвокатът му Ланс Кронин заявяват, че украшението, намерено в апартамента на Бордърс, е било подхвърлено там от детектива, който е бил главен следовател по случая.

„Това е тежка съдебна грешка — заяви Кронин. — Г-н Бордърс е загубил повече от половината си живот заради нея“.

Кронин и съдебните документи идентифицират двамата детективи, извършили претърсването на апартамента и съобщили за намирането на украшение в тайник, които са Хиеронимъс (Хари) Бош и Франсис Шийхан. „Таймс“ научи, че Шийхан е починал, а Бош е напуснал ЛАПУ преди три години.

По време на процеса през 1988 година Бош е дал свидетелски показания, че е намерил украшението — описвано като медальон с форма на морско конче, — скрито във фалшиво дъно на лавица за книги по време на претърсването на апартамента на Бордърс. Бордърс — актьор, познавал Скайлър от кастинги и занятия по актьорско майсторство — бил арестуван малко след това.

Бош не бе открит за коментар по случая. Той е добре известен детектив в ЛАПУ в течение на над две десетилетия и е участвал в редица нашумели разследвания. Сега работи като детектив доброволец в ПУ на Сан Фернандо. Миналата седмица е участвал в разследване на убийството на двама аптекари по време на обир на аптека в основния пазарен комплекс в малкия град в долината Сан Фернандо.

Репортажът продължаваше на вътрешна страница, но Бош бе прочел достатъчно и нямаше желание да разгръща вестника на раздела със снимката си. Усещаше, че всички натъпкани в помещението в момента го наблюдават и вече знаят отлично какво казва материалът за него.

Пусна вестника на пода до стола си. Всичко без съмнение бе постановка на Кронин или Кенеди. В онова, което бе прочел — преди продължението на вътрешната страница, — изобщо не се споменаваше за друго мнение относно невинността на Бордърс. Не се споменаваше и че Мики Холър вече — дано! — е завел иск за спиране на действията на ОП.

Бош огледа присъстващите. Срещу него седеше Хован. До него бе Джо Смит, неговият инструктор за работата под прикритие.

— Окей, две неща, преди да започнем — каза Бош. — Не съм вземал душ от сряда, за което се извинявам. Ако ви се вижда забавно от местата, на които седите, радвайте се, че не сте на моето място. Второто нещо е, че днешният репортаж в „Таймс“ е пълна дивотия. Не съм подхвърлял никакви улики нито в този, нито в който и да било друг случай и Престън Бордърс никога няма да излезе на свобода. Можете да проверите пак след слушането в сряда и аз съм убеден, че „Таймс“ ще помести материал, в който това ще бъде направено пределно ясно.

Пак огледа лицата на събралите се. Няколко души кимнаха одобрително, но повечето следователи по никакъв начин не показваха дали му вярват, или не. Той очакваше точно такава реакция.

— Така… — продължи той. — Колкото по-бързо приключим с останалото, толкова по-скоро ще се добера до душ. Как искате да започнем?

Погледна към Хован. В крайна сметка караваната бе на неговото ведомство и Бош смяташе, че това го прави най-старши.

— Ще имаме въпроси, но аз мисля, че можеш да започнеш откъдето желаеш — каза Хован. — Защо не очертаеш основните моменти и ще продължим оттам нататък.

Бош кимна.

— Добре. Голямата новина е, че Сантос вече не съществува — започна той. — Руснаците са го изхвърлили в Салтон. Един от тях ми го каза точно преди да опитат да направят същото и с мен.

— И защо ти го е казал? — попита непознат на Бош агент. — Руснаците обикновено не се пречупват толкова лесно.

— Не се пречупи — поправи го Бош. — Готвеше се да ме убие. Козовете бяха в ръцете му и той искаше да злорадства, предполагам. Той също така подсказа, че двамата с партньора му — говоря за другия, който скочи — са убили в понеделник бащата и сина аптекари.

— Подсказа? — попита Лурдес.

— Да, подсказа — потвърди Бош. — Попитах го направо дали те са убили бащата и сина. Не го отрече. Каза, че те са получили каквото са заслужавали. Усмихваше се, като го каза. Но малко след това нещата се промениха и предимството премина на моя страна. И тогава го убих.